СЪКРОВИЩА

  
Тук ще събирам и публикувам на едно място някои открити от мен бисери от съкровищницата на човешкия дух, които са все на общочовешка тематика. И затова засягат всички ни, по един или друг начин...

~~~

Достоевски:

„Изведнъж, докато стоях прав, идвайки на себе си, неочаквано пред погледа ми се мярна моят револвер – готов, зареден – но аз тутакси го отблъснах! О, сега- живот и само живот! Прострях ръце и възкликнах към вечната истина; всъщност не възкликнах, ами заплаках; възторг, неизмерим възторг ме изпълваше целия… Да, живот и проповед! Решението за проповедта взех още същата минута и, разбира се- за цял живот! Ще тръгна да проповядвам, искам да проповядвам- питате какво ли? Истината – понеже, я видях- с очите си я видях, видях цялата й слава!
Та оттогава проповядвам! И освен това обичам всички, които ми се подиграват, повече от останалите. Защо става тъй- не зная, и не бих могъл да обясня, но нека да е тъй!… Те казват, че отсега съм се объркал, тоест щом вече съм се объркал – какво ли ще става нататък?! Това е живата истина- обърквам се, а после може би ще стане още по-зле… И, разбира се, поне няколко пъти ще се препъна, докато открия как да проповядвам, тоест – докато открия нужните думи и нужните дела, защото това е много трудно… И сега го виждам съвсем ясно, но слушайте- кой не се е препъвал?! А пък всички вървят към едно и също, най-малкото стремят се към едно и също- от най-мъдрия до последния разбойник, само дето пътищата им са различни. Това е стара истина, но ето кое е новото- аз и не мога много да се препъвам. Понеже съм видял истината, видях я и зная, че хората могат да бъдат прекрасни и щастливи и без да изгубват способността си да живеят на тази земя!… Не ща и не мога да повярвам, че злото е нормално състояние на човешкия род. А пък нали тъкмо за тая моя вяра ми се присмиват всички. Но как да не вярвам- нали видях истината, не съм я измислил с мозъка си- аз я видях, видях я и живият й образ навеки е изпълнил моята душа! Видях я в най-голямата й пълнота, и вече не мога да повярвам, че не може да я има у хората… Тогава защо ще се обърквам? Разбира се- ще се отклоня, дори и неведнъж, дори може би ще говоря с чужди думи, но то няма да трая дълго- живият образ на това, което видях ще бъде винаги с мен, винаги ще ме поправи и ще ми посочи пътя! О, аз съм бодър, свеж съм, аз съм тръгнал и вървя, и ще вървя, ако трябва, хиляда години! Но истината ми пошепна, че лъжа, предпази ме и ме насочи…
Само че не зная как да направим рая, понеже не мога да го предам с думи! След съня изгубих всички думи. Във всеки случай - главните думи, най-необходимите… Но нека- аз пък ще тръгна и ще говоря, неуморно, понеже аз тъй или инак съм го видял с очите си, макар и да не мога да го преразкажа с думи… Точно това не могат да разберат присмехулниците: “Абе, сън сънувал, бълнувал- халюцинации.” Ех! Това ли ви е мъдростта? А толкова се гордеят! Сън ли? Какво е това сън? А животът ни не е ли сън? Ще кажа нещо повече- нека дори това никога да не се сбъдне и никога да не видим рая (това поне ми е ясно!) – но аз въпреки всичко ще проповядвам… Всъщност то е толкова просто- само за един ден, за час само, всичко може да стане!… Най-важното е - обичай другите, както обичаш себе си – ето кое е най-важното, повече нищичко не трябва- веднага ще разбереш какво трябва да правиш! И вижте- всичко това е само една стара истина, която е повтаряна и препрочитана билион пъти, ама на! “Съзнанието за живот е над живота! Познаването на законите на щастието е повече от щастието…”- с това трябва да се борим! И аз ще го направя. Всичко ще стане за миг, стига всички да го поискаме…”

Из разказа му "Сънят на смешния човек" - целия можете да намерите и прочетете тук и тук.

~~~

Антени

В студеното антените звънтят.

Над тях небето ниско е надвиснало

И аз не спя, и те не ще заспят,

замаяни от новини и мисли.

като оса в ушите ще бръмчи

гласът на тъп и злостен агитатор.

Ще светне ярост в моите очи

и после ще обърна кондензатора,

ще плувна в саксофонена мъгла,

на негърката, в ритъма отсечен,

ще се люлеят тръпните бедра...

Нима това си ти, човечество?

Като че ли в тропическия пек,

под този тежък купол на небето,

се ражда черния човек

за екзотичен декор в кабаретата.

То сякаш, че живота ни тече

спокойно като Дунав в равнината.

Развей си черния перчем

и се надбягвай с пролетния вятър.

Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо.

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.

Никола Вапцаров

~

"Вяра", Вапцаров

~~~

"Няма по-голямо щастие от това да се увериш в милосърдието на хората и в любовта им един към друг. Та това е вяра, вяра за цял живот! А кое щастие е по-висше от вярата?" 

Достоевски

~

 „Ако можехме да прочетем тайната история на нашите врагове, бихме намерили в живота на всеки човек достатъчно мъка и страдание, за да обезоръжат всяка враждебност.”

Хенри Лонгфелоу 

~

"Любящите хора живеят в свят, пълен с обич. Враждебните хора в свят, пълен с омраза. Същият свят."

"Ти си едновременно непрестанно туптящо сърце и отделен удар на сърцето в тялото, наречено човечество."

 
Уейн Дайър

~

"Никой не е станал добър човек случайно."

Платон

~

"Когато ти обичаш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи. Един закон на Любовта гласи: когато ти обичаш, тази Любов се разпространява във всички хора. Вълната на Любовта, която чрез тебе слиза отгоре и се изразява, се разпространява навсякъде, залива цялата Земя, целия свят. Когато ти обичаш, мнозина почват да обичат. Със своята любов ти събуждаш душите им. По този начин помагаш на цялото човечество."

Петър Дънов

~

"Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички."

Кант

~

"Човек не е само добър или само лош, зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш."

Монтен

~

"В това, че можем да се ползваме от чуждите мисли и да вървим по-нататък, е силата на човечеството."

Лев Толстой

~

"В трудните минути и дни човекът отива при човека. Такъв е законът на нашия живот."

Анатолий Алексин, руски писател и драматург

~

"Търси човека не с фенер, а със сърце, защото хората само на любовта откриват сърцата си."

Петер Розегер, австрийски поет

~

"Егоистът живее в затвор на потиснатост, а тези, които помагат на чуждата болка, лекуват и своята."

"Да не общуваш с хората е приемливо, но да не общуваш със самия себе си е абсурдно."

Аугусто Кури, "Продавач на мечти"

~

"Какво е по-точно „самота“? Има седем милиарда човека на Земята. Поне половината имат нужда от помощ. За каква самота става въпрос в такъв случай?"

Калин Терзийски, от интервюто тук

 

~~~

„Бих искала човешкият ми живот да е достатъчен да мога да срещна всички хора по света – до един. Да се запозная с всекиго от тях, да си кажем поне по дума или да помълчим, да се споделим, да се запомним, да се помним – иначе защо живеем едновременно. Не е сантиментална филантропия, осъзнаване на самотата без предел е.

В Бургас живеят над двеста хиляди човека. Ако отделям по един ден на всеки от тях, за да се видим, запознаем и поговорим, ще са ми необходими... шестстотин години живот.

... Най-често – разминавания по улиците на живота, на които, кой знае защо, казваме срещи.”

Керана Ангелова, „Един след полунощ”

~~~

"Всички се стремим да започнем собствената си история, търсейки най-достойното или най-човешкото й начало. И винаги крием по нещо. Премълчаните истории са истинското изкуство на живота, а когато хората чуят една такава история, тръпки преминават по гърба им. Премълчаните истории крият много знание. И обикновено бихме ги разказали само на един непознат."



„Здравей, Непознат! Колко е голямо сърцето ти?”


Радослав Гизгинджиев, "РАЙ"

~ 

"Картините идват в съня ми, за да ми припомнят за тази безкрайна свързаност на всички и всичко. Аспектите на битието са само и единствено декори на сцената на моята еволюция, нашата еволюция, еволюцията на Бога. Улавям тази красота като пеперуда в копринената мрежа на душата си и я претворявам в преливащото от любов сърце...

Чуй ме. Прегърни ме. Танцувай в ритъма на моето сърце и то ще събуди твоето. Ще му разкаже за чудните пътешествия на душата ми и ще ти припомни чудесата на твоя танц с Вселената и Бог, творящ извор, без начало и край, роден в сърцето на Създателя. И не забравяй, че в потока на това чудно пътуване има една вечна и непроменяща се истина, разкрита от маите хилядолетия преди да се срещнем тук и сега... Сети ли се коя е тя?!... Аз съм Ти и Ти си Мен (Ин Ла Кеш)."

Милка Кьосева, "Уравнението на живота ни" (във Фейсбук)

~

„Постоянствайте в братолюбието. 

Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели.”

Библията