Един от нас споделя... : Мартин Ралчевски споделя... отново.

Изображенията са от Интернет и от личния архив на Мартин Ралчевски

Колко време мина от написването на романа ти "Не затваряй очи" до тази зима, когато той видя бял свят като прекрасен филм?

От написването на романа, или по-точно казано, от неговото издаване до случването на филма изминаха две години и половина. Романът беше издаден през юли 2022 г., а филмът тръгна по кината в началото на февруари 2025 г., което определено е доста кратък период и което за мен си беше Божие чудо!

Кои филми и творци послужиха за твое вдъхновение и запалиха искрата, така да се каже, за да се роди този наш първи, български, православен филм? (За тази творба те поздравявам сърдечно, както и целия екип!)

Харесвам почти всички игрални филми на православна тематика, които всички православни народи създават от години. Но, за да съм още по-конкретен това най-вече бяха руските „Остров“ и „Цар“, с режисьор Павел Лунгин; и с главен актьор и на двата филма Пьотър Мамонов, който вече не е между живите, Бог да го прости.

Някой повлия ли ти, за да учиш богословие, за да тръгнеш по този път – на човека към Бога, или ти от само себе си тръгна?

Имах кратко влияние от един човек, който се казваше Георги и който тогава беше на 22 г., а аз бях на 16 г. Това се случи през зимата на 1990 г. Той ме убеди да отидем заедно няколко пъти на отворена протестантска служба в една голяма Софийска зала. И после, само месец по-късно, съвсем неочаквано за мен, той изведнъж каза, че е разбрал и е убеден, че тези хора (протестантите) не пребъдват в правдата, но че истината е само и единствено в Православната църква. Нямах идея защо беше сменил така бързо мнението си, но последвах съвета му да отида в Софийската Света Митрополия, за да си закупя Библия. Може би трябва да припомня, че това се случваше едва няколко месеца след падането на комунистическото управление в страната и тогава нямаше никъде Библии за продажба. Аз отидох в Митрополията. И там попаднах на епископ Натанаил, който тогава нямаше 40 години. Мислих си, че само ще кажа, че съм вярващ, ще поискам да получа Библия, той ще одобри и с това ще приключи всичко. Но не стана точно така. Той се оказа вежлив и внимателен, подари ми икона на Христос и ми отдели повече от половин час, за да поговори с мен, въпреки че отвън имаше доста хора, които чакаха. Казано накратко – в онзи момент почувствах, че в тази сграда и сред тези хора има нещо, което го нямаше в залата при протестантите. Там сякаш витаеше нещо във въздуха, което невидимо докосваше душата ми и ме успокояваше много дълбоко. Тогава не знаех, че това чувство идва от Бога и си има определена дума, която е благодат.

Предполагам, че ти е трудно да съчетаваш грижите за семейството и работата си, но те подкрепят, нали? Чувстваш ли тяхната радост, у дома, за появата на този филм, за успеха на този твой роман и сценарий?

Да, не е никак лесно. Така е, те ме подкрепят. Но и задълженията са си задължения. И ако искам да пиша, за съжаление, се налага да го правя предимно нощем. Радват се разбира се и, честно казано, сякаш още не могат да повярват, че след толкова много години преследване на тази моя голяма мечта – тя вече е факт. Сега във въздуха вкъщи витае едно такова чувство – ами сега накъде? Емоционално съм изцеден и нямам сили дори да помисля да започна нова книга. Сега това е период на духовна радост и някакъв вид безтегловност.

Разплаквал ли си, гледайки филма, готов вече, или пък по време на процеса на създаването му?

Да, и то неведнъж. Имаше периоди, в които още доста преди да излезе на екран си пусках някоя от работните версии и, признавам си, че си поплаквах, но най-вече от благодарност, че Бог помогна този филм да стане факт. Преди това същото се случваше и когато бях на снимачната площадка. Там много често пък ме спохождаха мисли, че това, което се случва е чудо и вътрешно се молих всичко със снимачния процес да върви леко и спокойно. Защото ме обземаше тревожност, че може нещо да се обърка и филмът да не бъде завършен.

А какви чувства изпитваш най-вече сега, през март 2025-та година, на 51-годишна възраст?

Сега, все още, се вълнувам твърде много около случването на филма и ежедневно благодаря на Бог, че помогна. Радват ме и многото международни награди, които филмът получи. А това е особено важно и доказва стойността му, защото тези, които правят едни от най-добрите филми в света – американците и англичаните – го оцениха наистина подобаващо. Радва ме също, че има съвсем малко критика, която идва от България. Защото, както вече стана ясно, тя не е градивна, но е основана предимно на дребни чувства.

Разкажи ни накратко, моля те, за продължението на романа "Не затваряй очи", за това дали вече има интерес за неговото пресъздаване като филм също?

Продължението се казва „Последно обещание“ и то е вече готово. Сценарият е завършен, преминал е през драматургична редакция и чака своето време. Негово Светейшество патриарх Даниил беше запознат в детайли с цялата история и даде своето благословение и молитвена подкрепа някой ден той да се случи. По-късно такова благословение беше получено и от Светия Синод. Както е известно обаче киното е сложен и скъп процес, и аз много се надявам това голямо начинание да не пропадне, но въпреки всичко, рано или късно, да се случи. Поради това искам да използвам възможността и да помоля всеки, който желае да се моли Богу за Неговата помощ някой ден и този филм да се случи. Силата на молитвата е голяма. И ако много добри хора редовно се молят за този филм – то той също, някой ден, ще се случи.

Какъв съвет би дал на хората, тръгнали по подобен на твоя Път – на творците или свещенослужителите, които от сърце и Душа желаят да принесат и те нещо от себе си в полза на Общия живот и на Бога, на обръщането на повече хора към Духовното и преодоляване на човешките страхове и грешки, в името на по-свят и пълноценен живот?

По-принцип се въздържам да давам съвети, но понеже въпросът е конкретен бих отговорил така – нека вършат нужното, без да насилват нещата и да предизвикват обстоятелствата, но настойчиво да се молят. Ако го правят ежедневно – молитвата им ще бъде чута.

Какво мислиш за днешния свят, за днешното време? Разтревожен ли си?

Да, безспорно. От една страна почти навсякъде имаме безумната натрапвана ЛГБТ-пропаганда, която е същинско зло; и в обществен и в екзистенциален смисъл. От друга страна имаме неспирната инвазия на милиони мюсюлмани в Европа, идващи от Азия и Африка, които, както многократно се видя, съвсем не са дружелюбни, но напротив. Също така имаме и големите локални войни около нас. И, разбира се, най-големия ни национален проблем – стремглавото намаляване на нашия народ. Всички тези аномалии е естествено да водят всеки до неспокойство, тревожност и страх. Но ако човек има навик да се моли на Бога, Той винаги ще го утеши и успокои.

Коя молитва си казваш най-често (ако не е твърде лично)?

Почти всички мои молитви всъщност са публични. Те са в книгите ми. Макар и героите до голяма степен да са измислени, те все пак говорят и се молят често и с моите думи.

За какво чувстваш най-голяма благодарност в живота си дотук?

В духовен план – за това, че имам правилна отправна точка във вярата – православното християнство. В личен и семеен план – че имам три добри, здрави и възпитани деца, както и отговорна и добра съпруга. Че Бог ни помага на всички и ни пази, както и че е снизходителен към мен и ме търпи, а не ме наказва заради греховете ми. А също така и за това, че Той сбъдна една от моите най-голени мечти в живота – България да има пълнометражен игрален филм на православна тематика. Слава Богу за всичко.