Людмила Данова споделя...

Моля, представи се накратко.

Здравейте, казвам се Людмила Данова и съм от София, по-точно от едно вълшебно кътче в покрайнините на столицата, село Кътина. Не знам дали все още фигурира в учебниците по география, но преди години присъстваше с уникалните творения на природата, Кътински земни пирамиди. Времето безпощадно руши тези невероятни образувания, но все още има какво да се види, има как да се вдъхнови човек, докосвайки се до силата на природата и красотата ѝ. А в моя заден двор, както обичам да се шегувам, изобилства от красоти, езера, реки, гори, пирамиди... 

Израснах сред природата. Обичах да си фантазирам като дете, кога след като слушах щурците вечер, кога след като видех някое змийче, на път към реката... Кога след като наблюдавах пирамидите, особено композицията със сватбата... 

В училище започнах да пиша стихове. И до днес поезията е моята първа любов към писаното слово, чрез нея говори душата ми. Но музата ми не е била постоянно с мен през годините, имало е дълги периоди, в които нищо не е излизало под перото ми... 

През февруари 2023 година излезе моята първа поетична книжка "Кръговрат", където са събрани мои стихове, писани през годините.

Тази година излязоха от печат три мои книжки, ''Търся се'', поетична огърлица от апеви, ''Като дъга'' с поезия и ''Вещица беше Виола'' с разкази за добрата вещица, която помага на хората да живеят в хармония със себе си преди всичко. Издателството, с което работя, е ''Славчо Николов и Сие'', Шумен.

Мои произведения са публикувани в списание ''Картини с думи и багри'' на доктор Габриела Цанева, в списание ''Матадор'', в електронното списание „Лит дизайн“ на Валентин Попов – Вотан.

Участвам в различни конкурси в страната и чужбина, като мои произведения са публикувани в различни сборници и алманаси. В издателство 'Буквите'' имам присъдена втора награда от вота на публиката за разказ и съм сред лауреатите отново на публиката в конкурса за поезия ''Бианка Габровска'', през 2023.

Тази година в конкурс на издателство ''Лунна светлина 13'' на Таня Иванова имам присъдена първа награда за стихотворение с хумористичен елемент. Нека спомена и трета награда на журито в конкурса на тема ''Любов'' на издателство ''ИниИно'' в началото на годината.

 Накрая на представянето си бих искала да спомена, че съм детски учител и често пъти първите слушатели на моите приказки и стихове за деца са моите възпитаници. Работя с деца с удоволствие и смятам, че това е моето призвание. 

Завършила съм книгоиздаване и книгоразпространение в София. Учила съм и психология в Нов български университет. 

Моето кредо е  ,,Няма начин да няма начин" и твърдо вярвам, че всичко се случва в точния момент. 

* 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз, като жена и майка, ще споделя, че едни от най-хубавите моменти в живота ми до сега са именно моментите на любов и споделеност с моето семейство, както и раждането на моите деца, имам двама сина, с които се гордея.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Трудности в живота си имаме, бих казала, непрекъснато, но дали ще ги приемем като тегоба или пък ще са за нас предизвикателства и тяхното преодоляване ще ни направи по-силни, е въпрос на личен избор. Аз приемам изпитанията в живота си с вярата, че са част от моя път, който сама съм си избрала и щом съм го сторила значи са по силите ми. Честно казано в момента не мога да се сетя за нещо особено тежко и трудно... Обикновено не помня трудните моменти.

 

В какво вярваш?

Вярвам в доброто и че то побеждава. Вярвам, че щастието е вътре в нас и само трябва да му отворим вратичката, за да се покаже и в живота около нас, вярвам в любовта и светлината, която носим по рождение.

 

Вярваш ли в хората?

Бих казала да, вярвам в хората, по-точно вярвам, че всеки проявява в характера си най-доброто, на което е способен.

 

А в себе си?

Разбира се, в себе си никога не губя вяра. Вярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми са свързани предимно с добруването ни, в осъзнаването и пробуждането на всички хора, защото е важно да знаем, че ние сами творим реалността и се надявам повече хора да осъзнават, че единственият начин да оцелеем е като запазим своята душа. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Бих искала да имам повече време за писане, защото често идеите идват в съзнанието ми, но липсата на време ги изпраща в режим на изчакване.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не. Никога не съжалявам. Знам, че всичко в живота ми е било с цел моето развитие и израстване, както и за добро.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се. Важна е, аз по принцип никого за нищо не съдя и съм научена да приемам и да прощавам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Бих казала, че живея в настоящето. С поглед напред, към предстоящото.

 

Харесваш ли нашето време?

Не особено, но пък знам, че всичко, което се случва трябва да се случи и гледам да взема най-доброто от възможностите на нашето време. Винаги има и добри страни, всяко време има и добро, и не дотам добро в себе си.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам да пътувам. България е необятна и не мога да кажа, че съм посетила всички нейни забележителности. Бих искала да се върна отново на много места в страната, в чужбина също. Но винаги с голяма радост се връщам у дома, в моето прекрасно село Кътина.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Добро, любов, светлина. Това са трите думи. Да, обичам живота.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледката от Метеора в Гърция. И поглед към София, от Витоша например. Гледката към Велико Търново и не на последно място гледка към нашето родно Черно море.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Винаги и навсякъде се чувствам добре, но с риск да се повторя, наистина най-цяла се чувствам у дома. Иначе в Кавала, Гърция, се чувствам сякаш съм си у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в доброто, в живота, в мен самата, в децата ми, в любовта...

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Трудно бих казала, че съм се влияла от някого. Сама си правя и грешките, и намирам път към щастието. Верните приятели обаче винаги са ме подкрепяли.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, живея в мир със себе си и с това, което съм.

 

Намерила ли си призванието си?

Вярвам, че съм. Работя с деца, обожавам работата си, пиша според повелята на душата си.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам, напротив, знам, че е част от живота и че реално смърт няма. Душата е вечна и има не един живот в материалния свят.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Слънцето сутрин, светлината в очите ми, децата ми, мъжът до мен. Работата също, детските очи... Много са.

 

Какво е за теб самотата?

Никога не съм самотна, не съм била и не вярвам да съм някога. Обичам да съм сама, обаче това не значи да съм самотна. Да съм сама със себе си е привилегия.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Свободата.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Подадена приятелска ръка в момент на нужда. Подкрепа. Разбиране.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Обич. Към всичко. Към пчеличките, към природата. Към хората и времето.

Радост.

Щастие. Че съм тук и сега.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала едно дете, което е само и плаче.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да. Живея в баланс.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е да се събудя сутрин в семейството си, да прекарам деня с приятели, да имам ползотворен работен ден, точно в моята си професия и да го завърша с любимите си хора, гледайки залеза... А преди да заспя – да успея да споделя с белия лист това щастие.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да вярват в себе си. Няма невъзможни неща. Всичко се случва в точния момент!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

По принцип съм ревла, плача и от умиление, и от състрадание, и с чуждото нещастие. Много неща могат да ме разплачат. Един хубав филм също.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

О, аз се усмихвам много, даже бих казала непрекъснато, дори да ми се плаче. Мога да се усмихна на птица, на чисто и ясно небе. На дете и ''бисерите'' на децата.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Бих казала, че животът ми е подреден и има останало едно последно парченце от пъзела, за което не е дошло времето.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря за всичко, за хубавото и не дотам доброто. Наистина за всичко в живота си благодаря. Но все пак първо благодаря, че съм жива и за децата си.

 

Благодаря ти за интервюто! Всичко най-добро ти желая!

Фейсбук-страница:

Светулки през ноември и Людмила Данова