Илиан Богев споделя...

 

Здравей! Моля, представи се накратко…

Казвам се Илиан Руменов Богев и съм човек... Или поне се старая да бъда човек. Нумеролог съм, с 26 години опит вече. Нумерологията, освен професия, е моята страст и отдаденост, която ми се отблагодарява, когато прочета отзивите на хората, на които съм помогнал. Освен това свиря на флейта и ханг, танцувам с огън, ходя бос... Обичам животните. С партньора ми Петър сме заедно вече 15 години. Имаме дакел на име Вая, която е кучето с най-много прякори: Мупла, Мупилка, Дудурленце, Бутла, Бубалка и още много други.

https://ilianbogev.wixsite.com/numerology

https://www.facebook.com/profile.php?id=61558164962214

 

фотографии - личен архив на Илиан

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки ден е един хубав момент. Животът е посвещение, а хубавото е въпрос на избор как ще го изживяваш. Всичко, което ни се случва, се случва вътре в нас. Ние избираме съзнателно как ще го изживеем.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Предателството и раздялата с човек, когото обичах и подкрепях 12 години.

 

В какво вярваш?

В Истината. 

 

Вярваш ли в хората?

Да. Вярвам, че всеки е съвършен и уникален. Това прави света интересно и неповторимо място за живеене.

 

А в себе си?

Себе си познавам.... Разбирането и познанието на нещо не изискват вяра.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Всичко, за което съм мечтал, е пред очите ми. А всичко, което ме очаква в бъдеще ще е прекрасно, ново и пъстро. Да се надяваш не е достатъчно... Живея.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За мен важен е животът и това да го изпитвам пълноценно. Всеки има цялото време до смъртта си. Ако на някого не му стига време... значи бърза да умре.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не. Аз съм тук и сега, благодарение на всичко в миналото.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е като вярата.... излишна... Ако разбираш нещо, не е нужно да вярваш в него. Ако приемаш нещата... няма и за какво да прощаваш.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея сега... Миналото си е там... Бъдещето още го няма... Има само СЕГА.

 

Харесваш ли нашето време?

Разбира се. Кое друго поколение е имало толкова много възможности?

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има... Мястото е Карадере, а пътуването е това до пещерата „Очите на Бог“.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Истина, Чистота, Съзерцание

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всеки изгрев... Всеки залез... Звездното небе нощем. Красотата е в окото на гледащия.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата. В гората или на плажа на Карадере.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Обичта и подкрепата на прекрасното ми семейство и близки.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми Красимира, баща ми Румен, сестра ми Ивелина и партньора ми Петър. 

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам или не – всичко се променя, независимо от желанието ни. Ако нещо у мен се промени, то няма да е защото искам или не, а защото Животът ми е дал тази възможност.

 

Намерил ли си призванието си?

Да. Да бъда себе си... Да живея истински и да имам принос към общото добро.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не... Човек се ражда със смъртта си. Но ако се страхува от нея – не  живее. Отново не опира до вяра, а до разбиране. Аз не се идентифицирам с тялото си... То е това, което изпитва смърт. Животът не е след или преди... Животът Е. 

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко. Песента на птиците... Красотата, която ни заобикаля. Музиката, когато свиря или слушам. Топлите лъчи на слънцето. Всичко...

 

Какво е за теб самотата?

Липсата на обич към хората.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Съзнателността.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Не мога да се спра на едно... Бог е така милостив към мен, че съм благодарен и признателен на толкова много хора и събития.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, обич, благодарност.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баба и дядо.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешен мир е естественото ни състояние.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който съм се събудил здрав... Бил съм полезен някому... Усмихнал съм поне един човек и съм си легнал вечерта до любимия човек.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичайте се...

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?

Мисля, че не...

 

Какво може да те разплаче?

Много неща... Мил жест... Красива песен.... Някой спомен...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща ... Мил жест... Красива песен.... Някой спомен...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си го представя като пъзел... го виждам като току-що изсипаната купчинка парченца и всяко едно е завършена картинка само по себе си... Дори не искам да го подреждам... Просто взимам напосоки парченца от купчинката... Любувам им се и ги връщам в купчинката.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Самия живот.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря, че съм тук и сега. Благодаря.

*

P.S. Споделям една негова "Приказка за Огъня"...