„Вярвам
в Бог, но никога не бих дала категорично определение за това кой и какъв точно
е Той. Мисля, че Бог е тайнство, което никога няма да можем да разберем изцяло
тук и сега. Това, че ни има, не би могло да бъде случайност, дори когато на
пръв поглед ни се струва, че Той липсва. Именно липсата събужда в нас копнежа
за необятното, което търсим в любовта, свободата, усещането за мир и
сбъднатост. Мисля си, че не бива да спираме да слушаме Божия глас, който може
да дойде от толкова много логични и нелогични посоки. Трябва винаги да държим
очите си широко отворени, за да можем да Го видим, дори ако Той е човек в
инвалидна количка или изгубен тийнейджър в хаоса на днешния свят. Ако можехме
да видим Бог във всеки човек, светът щеше да бъде толкова по-различно място.“
*
„Самотен е всеки, който не е щастлив. Даже понякога хората отварят пропасти в себе си и се чудят как сами да излязат от там. Тъжно е,
че не се учат как да живеят.“
*
„Вярвам,
че във всеки човек живее Господ. Не в религиозния смисъл, а като потенциал за
божественост. Това наричам способността да излезем извън тесничките параметри
на собствената ни личност и да живеем трансперсонално като част от нещо
всеобхватно, побиращо всички ни.
Най-красиво
е да видиш изумителната красота на най-баналните неща – да съзреш безкрайността
в едно цвете, както казва Уилям Блейк.“
*
„Аз харесвам пътуването с влак, накъдето и да отивам. Вагонът, седалката, гарата и разписанието... Всичко е важен елемент от местния туризъм. Не мога да науча за мястото само като минавам по магистралата с колата си.
...
След смъртта тялото ми ще се върне на земята и ще стане част от кръговрат. Дори тялото да умре – работата, която създавам може да продължава да живее, и така се надявам да стане. Още не съм направил такава работа, но искам да я направя до края на живота си. Не изпитвам страх от смъртта, докато се концентрирам върху работата си.“
*
„На 33-годишна възраст преживях Бога. Преживях Го в дълбините си. Няма земни думи, с които да Го опиша...
Езикът е
твърде беден да предаде усещането и добре, че е така, инак цялата магия би се
развалила... Най-съкровеното, което пожелах в тази среща бе да служа на Бога. А
начинът, по който можех да го направя бе просто като вляза в ролята на свидетел
за истинността на Онзи свят, за истинността на Ангелите, за истинността на
свещените писания, за истинността на самата Истина.
Да
служа на Истината за мен означаваше, да вляза в ролята на свидетел като застана
смело пред света с името си, с живота си, да разкажа всичко, което ми бе дадено
и предадено, за да кажа на света, че е Истина! Че всичко е истина!
С риск да ме
обявят за ненормална, да ми се присмиват, да ме сочат с пръст, да ме обвиняват,
да не ми вярват, да се подиграват - приемам всички тези рискове, защото зная
какво съм преживяла, защото зная защо съм тук и зная, че сам Бог е този, който
ни Събужда, когато му дойде времето...“
*
„Мечтая за бавно време, тишина, градина, готвене, филми и четене,
пътувания, да видя как расте синът ни и да остарея, за да бъда досаден дядо.
Животът е
светлина, прегръдка и изненада.“
*
„Никога не
съм успявал да запомня лошите неща, които са ми се случили. Някак мозъкът ми
винаги е приоритизирал хубавите и се е фокусирал да помни тях. За мен няма
никакъв проблем да простя, ако прошката бъде поискана от сърце. Животът
понякога създава ситуации, в които няма нужда да простиш, а да пуснеш – т.е. да
спреш да се вкопчваш.
Вярвам, че
нищо не трябва да се случва на всяка цена и за всичко идва точното време.“
*
„Всеки е частица от Божествената
същност и във всеки човек има добро, което чака да бъде видяно, разпознато, за
да се прояви. Хората са наше огледало, ако не вярваме в тях и не ги харесваме и
обичаме, значи не вярваме и не обичаме достатъчно себе си.
Вярвам в
себе си, защото знам, че Бог е вложил всичко в душите ни. Душата е безсмъртна,
но във волята на човек е да развива своите дарби и да не заравя талантите си в
земята, а да работи, за да ги умножи.
Не мечтая,
аз действам, творя реалност с мислите, молитвите и желанията си. Каквото
поискам, Господ ми го дава, затова много внимавам в мислите и желанията си,
моля се и знам, че когато поискам нещо с чисто сърце то рано или късно се
реализира, а аз умея да чакам и съм дълготърпелива.
Надпреварата
с времето винаги я има, особено за човек, който носи много дини под мишница, но
имам система за определяне на приоритет и когато правя нещо съм 100% вътре.
Освен това използвам мантрата: „5 минути са много време!“ Пробвайте
я – наистина работи, сякаш се отваря времеви портал.
Научих три
големи урока още в пубертета и оттогава те са закон за мен:
1. Бъди
благодарен на всички за всичко – на Бог, на съдбата, на родителите, на
учителите, на учениците, на децата, на човека до теб, на приятелите си;
2. Извини се,
ако си сгрешил, извини се дори да не чувстваш вина, ако човекът срещу теб е
сърдит, наскърбен, обиден, разочарован или ядосан;
3. Прощавай
всичко на всеки – най-вече на себе си!“
*
«Обожавам разходките сред природа, децата и
приятната компания в лицето на приятеля ми. Това, което имаме и двамата, и
което постигаме с общи усилия, компромиси, разбирателство и любов ни е напълно
достатъчно. Защото какъвто и проблем да имаме, щом сме заедно – проблемът вече
„спи дълбоко“. Аз радвам хората с книгите си, той пък ги разсмива с таланта и
професията си. Допълваме се, защото и двамата сме хора на изкуството и обичаме
да пътуваме. Има синхрон между писателка и цирков артист. Благодаря. Бъдете
здрави, щастливи, обичайте и бъдете обичани.»
*
„Кое е
най-трудното нещо, което съм преживял?!!! Хм... Странно, но сякаш не мога да се
сетя за нещо, което да е било толкова трудно, че да е оставило някаква следа в
паметта ми... Явно, аз съм пожален от Съдбата и нещата ми се подреждат с Вяра и
с голяма Всеотдайност?!!! Нима не беше трудно да се явя на изпит по Актьорско
майсторство през далечната 1979-та година и да се преборя с жестоката
конкуренция?!!! От 1300 кандидати приеха 30 души. Аз бях седми в списъка!!!
Почувствах се на седмото небе!!!
И оттогава,
до ден днешен, още щом отворя очи, аз се усмихвам на Живота и поемам по пътя на
Любовта с неудържим Патос!!! Това е. Трудностите са добри препятствия, които ни
помагат да се борим за Успех! Аз съм така устроен, че не познавам думата
"отчаяние"!!! Вярвам!!!
Знаете ли, преди 23 години се
запознах случайно на плажа във Варна с една Дама, която ме попита дали съм
вярващ. Изтръпнах и се изчервих. Казах ѝ, че мама и тати бяха атеисти и никога не съм стъпвал в Църква. Тогава тя ми каза тихичко: "Пробвай утре сутринта, още щом се събудиш, преди да
влезеш в банята, да отидеш до прозореца, да го открехнеш, да затвориш очи, да
допреш дланите си и да се помолиш на Всевишния. Говори не със заучени фрази, а
с твои, простички слова, които сами ще дойдат от Душата ти! Помоли се за себе
си, за дечицата си, за приятели, за близки, за роднини... Повярвай ми, след
Молитвата, денят ти ще е Спокоен и Щастлив! Амин!" След тези думи, тя си
тръгна. Бях много развълнуван. На другата сутрин се събудих в 5 часа и нямах
търпение да изпробвам това, на което ме научи тази непозната. Оттогава насам,
аз го правя всяка Божа сутрин. И се чувствам Отлично!!!“
*
«През
един особен ден в живота ми, в който никой не можеше да ми помогне, аз останах
сам. Приятелите не ме изоставиха, но не можеха да ми помогнат, никой не можеше.
Това се случи на планината. Тогава Господ направи чудо и всичко се нареди, така
разбрах действието на един велик принцип.
Вярата
е най-високия връх в ума на човека. По високите върхове не може да се живее, но
човек може да ги посещава от време на време, за да придобива енергия и да
разреши определени задачи в живота си.
Човешкият
характер е обвивката на плода. Вярвам в семката на плода, а обвивката може да
бъде два вида – твърда и мека. Някои от меките плодове може да се ползват за
храна, сладки и вкусни са, а твърдата обвивка може да ти счупи зъбите, ако не
си буден и внимателен. Има два вида хора: Трудни за обичани и лесни за обичане.
В това вярвам.
Надеждата
е свещта в дома, която се вижда след залеза на слънцето и когато всички други
лампи изгаснат. Тази свещ никога на загасва и вятърът на живота не я духа. Има
едни свещи, на които децата се радват върху тортата за рождения ден: децата ги
духат, а след това тези свещи се самозапалват отново. Това е символ за чудото
на надеждата.
За
прошката трябва търпение. Тя е плод, който не трябва да се къса зелен от
дървото. Когато узрее, той сам пада от дървото и носи наслада с радост за
всички.
За
всички важни неща в живота, съдбата е отредила време. Всичко онова, за което не
ти стига времето, значи не е важно, защото не е кредитирано и не е в твоята
програма за деня или за живота. Това разбиране ми носи спокойствие и вътрешен
мир.»
Няма коментари:
Публикуване на коментар