Казвам се Климент Петков, накратко мога да се опиша като творец във всички сфери на живота, винаги виждам нещата по един по-различен от другите начин, който никога не се е вписвал в рамки. Търся истината и се старая да я нося на хората.
Относно мен самия, мога да кажа, че съм учен, баща, поет, творец, инженер, интересувам се от всичко което може да ми помогне да разширя своите възможности и да допринеса с развитието на цялото. Старая се да съм полезен на обществото. Винаги търся новото и нестандартното, затова може би и съм създал неща, които другите не правят, защото човек може да се развие много, стига да реши да потърси и опознае себе си. А когато започне и да се променя, и трансформира, става още по-интересно и забавно. Животът е толкова прекрасен, че чак понякога се чудя, защо другите не успяват да видят тази красота. Знам и защо не могат, но това оставям за любознателните, който реши да ме потърси – лесно може да ме намери. Скоро ще е готова стихосбирката ми, препоръчвам я на търсещите, не защото съм я писал аз, а защото наистина си заслужава четенето. Такава поезия рядко се среща. Дори и хора които не четат поезия, харесват тези стихове.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Това винаги са били моментите на нови осъзнавания, откривания на пътя към себе си и опознаване същността на нещата. Това са точно онези уау-моменти, в които ти светва лампичката и се чудиш защо чак сега, но по-добре късно, отколкото никога.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Когато бях малък ми бе много трудно да намеря отговор на важен за мен въпрос, защото нямаше от къде да получа отговор. Да, отговорът дойде след доста години, получих го, но тогава този момент бе труден.
В какво вярваш?
В това, че не сме просто хора, чийто път свършва 2 метра под земята, а нещо много повече. Че сме творци с огромен потенциал, който, за жалост, за мнозина си остава в спящо състояние.
Вярваш ли в хората?
Разбира се, и не само вярвам, а знам, че всеки може да се разпали като свещичка в тъмна стая и да освети останалите, нужно е само да му се подскаже с малко кураж и вдъхновение, че има и друго, не само сивото ежедневие.
А в себе си?
О, да! И от ден на ден все повече го правя. Защото все повече разбирам смисъла и замисъла зад нещата.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Спрях да мечтая и да се надявам, защото смятам, че надеждата е прехвърляне на отговорност, а мечтите са нещо, което е хубаво да осъществяваме сами
–
всеки, както реши да си го постигне, поставяйки си правилната цел. И тези две неща вървят ръка за ръка, водейки ни до действието. Колкото повече дейни хора има за добруването на цялото, толкова по-бързо ще изградим истински рай на тази прекрасна планета.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, има, не ми достига времето да изуча толкова много неща, с които да разширя своите възможности, и да създам след това възможности и за другите.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Не бих посмял! Защото благодарение на това, през което съм преминал
съм
на позицията, на която се намирам сега. А опитът е безценен.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Да. Защото благодарение на нея се освобождаваме от излишния товар, който ни пречи да вървим спокойно и леко по пътя си.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В настоящето! Бъдещето е нещо, което зависи от сегашния момент, а миналото няма как да върна или да ме направи жив, даже напротив, само точи енергията на хората. Затова препоръчвам на всички просто да живеят в мига, ТУК и СЕГА.
Харесваш ли нашето време?
Да, прекрасно е, защото предлага огромни възможности за развитие на най-добрата част от нас. Учи ни да бъдем истински, човечни хора.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Не, гледам да не се привързвам към места.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Да, защото той е: прекрасно творческо вдъхновение
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Изгревите, защото събуждат всичко за нов живот.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Там, където има радост, Щастие, енергия и всичко това се слива в едно.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Това, че трудният момент ми дава нова перспектива, възможност за израстване и лимон, от който да направя прекрасна лимонада.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Това са хора, от които е имало какъв добър пример да взема. Какво да науча и какво да осъзная, за да израсна.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
О да, винаги има какво да променя, и го правя постоянно.
Намерил ли си призванието си?
Частично да, напълно все още не знам. Но все повече ми харесва резултатът.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Страхът от смъртта е възможен у всеки, но мисля, че при мен започва да намалява, което е хубаво. А що се отнася до живота след смъртта – той съществува и не само че съществува, но и всеки край е ново начало.
А какво те кара да се чувстваш жив?
Щастието
Какво е за теб самотата?
Самотен е всеки, който не е щастлив. Даже понякога хората отварят пропасти в себе си и се чудят как сами да излязат от там. Тъжно е, че не се учат как да живеят.
Какво ти дава представа за вечност?
Животът в настоящия момент в пълно Щастие и хармония със света, защото тогава човек става едно с всичко.
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Това, че са ми показали пътя към мен самия.
Какви чувства изпитваш най-често?
Все по-често радостни, това преди невинаги е било така, но сега все по-често се получава естествено и от само себе си.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Няма нещо, което да не можем да прегърнем, стига да го пожелаем.
Имаш ли вътрешен мир?
Да, и спокойствие също, както и други неща.
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Щастието е споделен миг на искрена радост, вдъхновение и Любов. Това се случва, когато правим другите Щастливи.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
На всички давам една препоръка (не съвет): Обичайте се истински, помагайте си и бъдете щастливи. Мазохизмът не е опция, защото по-голямата част от обществото и без друго е там и едва ли им харесва.
Какво може да те разплаче?
Неравновесието вътре в мен, ако го допусна.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красотата, хората, много неща...
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Един живот никога не може да бъде завършен пъзел, защото всичко се променя, парчета винаги липсват, а край няма, защото можем да се развиваме безгранично. Надявам се да има хора, които наистина разбират какво имам предвид тук.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че не съм сам, че постоянно получавам нужните знаци, за да знам как да продължа напред, че има с кой да споделям този прекрасен свят и има на кой да помогна.
ЗА МИГ
ПОСПРИ!
За миг
поспри,
огледай
се встрани!
Погледай
синевата на небето,
вдъхни от
аромата на полето.
Поспри и
просто виж се отстрани.
За миг
поспри!
Послушай
тишината,
що всичко
ползва в свойте дълбини -
вселената,
животните, тревата
и
микро-песъчинките дори.
За миг
поспри,
послушай
музиката на живота!
Чуй как
поточе нежно ромоли.
От птици,
от ветрец от колелото,
що
времето върти тъй неусетно,
че се
потапяш в битието безпредметно.
За миг
поспри,
виж как
те гледат хиляди очи.
Във таз
игра, тъй честичко въвлечен си и ти.
Дори не
виждаш как животът отминава,
забил се
в материалното със дни.
За миг
поспри!
Не слушай
мислите в главата,
що там
жужат като рояк пчели.
Понякога
те жилят и раняват,
но знай,
че най-доброто просто предстои!
За миг
поспри,
със себе
си се разбери!
Къде си
тръгнал, накъде се движиш?
Харесва
ли ти тоз живот дори?
Със сълзи
или радост го живееш,
какви ще
бъдат твойте бъднини?
За миг
поспри!
Защо се
толкоз самосъжаляваш?
На злото
със усмивка отвърни.
Не вярвай
на интригата, лъжата
и ден
след ден все по Щастлив бъди.
За миг
поспри!
Спри този
бяг забързан, неуморен
и
простичко вземи си почини.
Поел си
въздух и потънал във покоя,
във себе
си навътре надникни.
Живота
пламенно приветствай
и с
радост с другите го сподели.
За миг
поспри,
Живота
здраво прегърни!
