Здравейте. Казвам се Хироюки Ишида. Роден съм в Япония. Занимавам се с компютри в японска фирма. Уча български език самостоятелно. Когато бях студент, участвах на летен семинар по български език във Великотърновски университет. По време на престоя ми в България, един от приятелите ми даде българското име Христо, което звучи подобно на японското ми име. Като хоби колекционирам български книги, албуми, носии и музикални инструменти. Шкафът ми вече е пълен с такива неща. Даже съм написал няколко книжки, в които представям български изделия.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот
досега?
Дните ми във Велико Търново бяха невероятни. Това беше първото ми посещение в България, но изпитах някаква носталгия. Посетих и Етъра,
връх Шипка и Габрово. Всяко място има история и ми беше много забавно да се
разхождам из града. Дори след завръщането си у дома обичам да говоря за
спомените си с другарите си.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
По време на културната програма на семинара, видях
демонстрация на приготвяне на баница. Нещото, което ме изненада най-много, беше
как тестото за баницата се прави. Майсторът многократно хвърляше тестото във
въздуха, и то бързо се разтегли на тънко като хартия. Този процес ми изглеждаше като магия. След като се върнах в Япония, няколко пъти съм се опитвал да правя
баница. В началото сам се опитвах да правя тестото от брашно, но се оказа, че
това не е лесно за мен. Кората не се формира както трябва. Също така нямам
умението да хвърля тестото като майстора. Някой ден искам да се науча да правя
баница в България.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Посещавам различни места, за да го търся. Аз харесвам
пътуването с влак, накъдето и да отивам. Вагонът, седалката, гарата и
разписанието... Всичко е важен елемент от местния туризъм. Не мога да науча за
мястото само като минавам по магистралата с колата си.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след
нея?
След смъртта тялото ми ще се върне на земята и ще
стане част от кръговрат. Дори тялото да умре – работата, която създавам може да
продължава да живее, и така се надявам да стане. Още не съм направил такава работа, но искам да я направя до края на живота си. Не изпитвам страх от смъртта, докато се концентрирам
върху работата си.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш
най-голяма благодарност?
Аз винаги искам да правя нещо, което другите не правят. Не искам да изживея
един обикновен живот. Благодарен съм на всички, които разбират и подкрепят
мечтите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар