Маги Добрева - Амира споделя...

снимка и корици на книгите - личен архив на Маги

Казвам се Маги. Родена съм на 09.06.1985 г. До 33-годишна възраст имах най-стандартния живот, който можете да си представите. Имах радостно и спокойно детство, преминало в топла и любяща семейна среда. Срещнах най-невероятния мъж до себе си още на 15 години и до ден днешен той е най-голямата ми опора. Имах всичко, за което човек може да мечтае на земно ниво – любящ мъж, дете, кариера. Имах всичко и все пак "нещо" липсваше. И това нещо ме зовеше в дълбините...

Всъщност промяната у мен започна около 2012 година, когато започнах да се интересувам от здравословно хранене и живот, колкото се може по-близко до природата. Преминах рязко и с лекота  към основно вегетарианска храна, а с изчистването на тялото последва и етап на цялостна промяна в съзнанието. Паралелно с това у мен се зароди и порив  да се интересувам и търся информация, да чета книги и за живота не само във , но и отвъд физическото ни тяло. Навярно преломният момент, след който промяната беше стартирана бе, когато по време на разходка до гроба на един светец се помолих от цялото си сърце за едно единствено нещо: да стана по-добър човек... И Бог чу молитвите ми. Започна да ми изпраща подходящите книги, подходящите хора и да пренарежда събитията в живота ми по най-необикновен начин. една единствена цел : за да ме Събуди. А за да се случи това трябваше да докажа, че за сбъдването на всяка мечта човек трябва да се потруди. По онова време нямах ни най-малка представа какво е медитация, енергийни практики, чакри, астрални светове и т.н., докато един ден "случайно"  не ми попадна информация за предстояща групова регресия. Бях много силно привлечена от темата и просто знаех, че трябва да се подложа на това преживяване. Записах си дата , а междувременно, докато чаках, един ден просто реших, че мога да "видя"  и сама свой минал живот. Легнах на дивана в къщи, успокоих ума , изчезна всяка мисъл и просто "влязох".

Беше истинско, дълбоко, живо. Беше по-живо и по-реално от всичко тук на земята. Там и тогава преживях срещата с духовния си водач, усетих също и енергийното присъствие на неотдавна починалият си баща. Никога няма да забравя чувството – умът ми казваше, че всичко това е невъзможно, а цялото ми същество усещаше и знаеше, че е истинско. Толкова истинско... Плаках силно със сълзи от радост. Това бяха сълзи на благословение.

От там насетне в живота ми последваха лавина от събития, които ме водеха все повече и повече по Пътя към мен самата - енергийни курсове, практики, срещи с определени хора. И всичко това водеше до дълбока промяна във възприятието, усещането за света около мен и най-вече света вътре в мен. По време на работа с Енергиите в медитация (или както аз я наричам дълбоко свързано състояние) започнах да получавам послания от Ангелските светове и духовните си водачи, които в началото бяха под формата на кратки приказки, които ме учеха как да ставам все по-добра, все по-любяща, все по-смирена, по-прощаваща, по-безусловно даряваща. Започнах да си спомням коя съм, защо съм, какво съм...

А  всичко това беше съпроводено и с много, много работа на земно ниво , най-вече с моето вътрешното Аз. Наученото по време на медитация трябваше да прилагам в живота си навън, за да се уверявам отново и отново, че теориите се доказват единствено на практика. И, че ако в Ангелските светове, от които всички ние идваме, властват любовта, хармонията, лекотата и радостта , то всички ние сме тук, за да приложим и пресъздадем видяното там и тук на Земята. Промяната беше стартирана и един по-висш свят ме водеше все повече и повече към Истината.

Тук е мястото да уточня, че никога не съм била религиозна в истинският смисъл на думата. Родена съм в българо-мохамеданско семейство и до 9-тата си година бях прочела Корана 9 пъти в оригинал на арабски. Не го разбирах, но знаех че в него се говори за Аллах и неговите повели. По нататък в живота си се отдалечих от тази връзка и така до момента, в който започнах да се свързвам с висшите светове. Когато се докоснах до Ангелските йерархии заобичах Христос, заедно с Мохамед, заобичах Буда, заобичах всички Аватари, слизали на Земята, за да показват Пътя на човечеството. Заобичах ги, защото можех и усещах тяхното енергийно присъствие, по-истинско и по-реално от всичко тук на Земята. Всички те са Синове на Бога, като всички нас - синове и дъщери, но с единствената разлика, че те са живели в Пътя на Любовта и са слезли в земни тела, за да го покажат и на останалите. Заобичах всички религии, защото в основата си, в изначалната си същност те идват да припомнят на хората Пътя (разбира се съвсем отделен е въпросът, че в последствие са изкривени и използвани за други цели). И така Промяната в мен се случваше непрестанно, докато един ден получих послание, че трябва да предам познанията си на останалите. Като при това ми бе казано, че е нужно да споделям само онова, което съм лично преживяла и осъзнала, като го направя с възможно най-малко думи. Осъзнавах, че не бих могла да кажа на света нищо, което вече не казвано хилядократно, но просто това щеше да бъде моят начин да вляза в ролята на Свидетел...

Така се родиха трите книги "Събудена", "Вдъхновена" и "Озарена" като дар за Душите и в отговор на вътрешната потребност да служа на Бога, докато съм тук на тази Земя. Всички книги, които написах в своята същност представляват окултна приказка в изцяло стихотворна форма и рими. Всички персонажи са съвсем реални, действителни лица, които бяха мои вдъхновения от живият живот, докато пишех всяка една от книгите.

И може би като доказателство, че вярата се изпитва в най-трудните моменти в живота ми следваха урок след урок...

www.sabudeni.com - сайтът на Маги, там са и книгите, в електронен вариант, напълно безплатни - за четене от всеки, който би искал...

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато на 33 годишна възраст преживях Бога. Преживях Го в дълбините си. Няма земни думи, с които да Го опиша...

Езикът е твърде беден да предаде усещането и добре, че е така, инак цялата магия би се развалила... Най-съкровеното, което пожелах в тази среща бе да служа на Бога. А начинът, по който можех да го направя бе просто като вляза в ролята на свидетел за истинността на Онзи свят, за истинността на Ангелите, за истинността на свещените писания, за истинността на самата Истина.

 Да служа на Истината за мен означаваше, да вляза в ролята на свидетел като застана смело пред света с името си, с живота си, да разкажа всичко, което ми бе дадено и предадено, за да кажа на света, че е Истина! Че всичко е истина!

С риск да ме обявят за ненормална, да ми се присмиват, да ме сочат с пръст, да ме обвиняват, да не ми вярват, да се подиграват - приемам всички тези рискове, защото зная какво съм преживяла, защото зная защо съм тук и зная, че сам Бог е този, който ни Събужда, когато му дойде времето...

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Един от най-тежките моменти бе факта, че моята собствена майка тук, на Земята, сякаш не ме чуваше, не успя да повярва във всичко, което написах, и сама сложи край на живота си...

Само няколко месеца по-рано бях предупредена от Ангелите, че ме чакат трудни моменти, но и че с тяхна помощ ще се справя. Уверих се в това... На мама посветих четвъртата книга "Преобразена", която по същество представлява реалните диалози между мен и нея , отново под формата на приказка в рими. А целта да напиша книгата бе една: от цялото си сърце желая да вдъхна надежда и вяра на хора, преминаващи през трудни етапи в живота си, че всъщност  те могат да се справят. Могат, ако повярват!

 

В какво вярваш?

В Истината.

 

Вярваш ли в хората?

В Отвъдното видях Душата... Не просто вярвам в хората, аз зная, че ние сме частички от Целостта, забравили истинската си същност.

 

А в себе си?

Бог ми дава сили за всичко, докато Той е с мен няма и не ще има невъзможни неща.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Никога не съм предполагала, че един ден ще пиша книга. Никога... Но когато сядах пред белия лист римите просто се редяха сами, сякаш ръката ми бе водена от по-висши светове. Едва по-късно видях свои животи, в които съм писала. И все за Истината... Ако бъдат оценени и ако хората решат, че си струва – моята съкровена мечта е те да излязат и на хартиен носител, за да стигат до още и още души, с една единствена цел – да събуждат хората за Истината.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Давам всичко от себе си, за да ми достига...

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Че мама не ми повярва, че си тръгна сама...

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Съществена!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Почти никога в миналото, за бъдещето имам свои копнежи, но опитвам да присъствам, доколкото стигат силите ми, тук и сега.

 

Харесваш ли нашето време?

Да! Понякога ми тежи, че се чувствам неспособна да предам на хората усещането за Невидимите светове, но се сещам, че аз съм една малка прашинка от величието на Бога и съзнавам, че Той е единственият, който Събужда...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, спомена за живота ми в други галактики.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Безценен. Дар. От Бога.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Щастливите лица.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При Бога, при Ангелите, там съм наистина У Дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Ангелите. Много пъти са ми давали сили, които не подозирах, че имам.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми. Той е най-големият ми дар на земно ниво.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да бъда по-добра.

 

Намерила ли си призванието си?

Да служа на Бога.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е една от най-любимите ми теми. Преживяла съм я. И ако хората можеха да я преживеят по този начин, никога не биха се страхували от нея.

Не само, че вярвам в Живота след смъртта, ами прописах книги, за да разкажа на хората за Истинността му.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Помощта, която мога да окажа другиму.

 

Какво е за теб самотата?

Ако е породена от тъга е място, от което човек спешно трябва да се самоиздърпа. Влизала съм в това състояние, но и съм излизала, осъзнавайки, че тя е разрушителна, ако допуснем да ни владее.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Преживяването й. В Отвъдното.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Подадената ръка в трудни моменти.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов и тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мама и Татко.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, когато съм У Дома (в себе си).

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да засаждам цветя – това ме прави истински щастлива.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да изживеят живота си в радост. Защото ще се връщат отново и отново тук, и просто няма смисъл да прахосват дареното им време безцелно.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Боя се единствено да не се отклоня от Пътя, който ме води към Любовта

 

Какво може да те разплаче?

Много неща. Има два вида сълзи – едните са от скръбта, която преживявам в земното си тяло (като смъртта на мама, предизвикала у мен лавина от болка), а другите сълзи са сълзи от любов към Бога. Те са свещени, от умиление, за тях е трудно да пишеш всъщност... И все пак непрекъснато пиша и за двете, защото съм Душа, събрала се в тяло...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Винаги, когато се срещам с Ангелите се усмихвам.

Когато видя децата си и съпруга ми щастливи също.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

О, да. Парчета винаги ще липсват, докато сме в земни тела. Ние създаваме непрекъснато нови и нови парчета, опитвайки се да намерим място в цялата картина.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм на Бога за всичко, което ми е дал. И за мъката, и за любовта.

Благодарна съм Му, че ми даде Себе си.

 

Ако има нещо, което би искала да напишеш още – напиши го тук...

Благодаря ти ❤