Здравей! Моля, представи се накратко. Опиши се, както искаш
– както ти възприемаш себе си.
Стефан Иванов, занимавам се с
писане, доктор по философия съм, работя в Театрална работилница „Сфумато“
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот
досега?
Безпаметното и безкрайно детство,
споменът за слънчевата светлина върху кожата ми, когато не съм знаел какво е
косъм, кожа или светлина, откриването на играта и приятелството, радостта от
четенето и филмите, от тениса и футбола, времето насаме, влюбването,
влюбванията, раждането на сина ни.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Раздели, осъзнаване на причините
– чувства и действия, мои и на други хора, поредицата от смърти на близки.
В какво вярваш?
В разговора и близостта.
Вярваш ли в хората?
В човека.
А в себе си?
Понякога.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за бавно време, тишина,
градина, готвене, филми и четене, пътувания, да видя как расте синът ни и да
остарея, за да бъда досаден дядо.
Има ли нещо
важно, за което не ти достига времето?
Да съм повече време с приятели и
с родителите ми.
Съжаляваш ли за
нещо в миналото?
Да, че не съм помогнал на себе си
и на други хора.
Важна ли е
прошката в твоя живот?
Изключително важна.
Повече в
миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Надявам се, че в настоящето.
Харесваш ли
нашето време?
Харесва ми, че в него човек все
още може да намира убежища извън него.
Има ли място и
пътуване, на които държиш най-много?
Държа на Котел, Паламарца, София,
Ахтопол, Париж и Берлин.
Обичаш ли
Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Обожавам го.
Той е светлина, прегръдка и
изненада.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Небето, изгревите, облаците,
гънките на планините, първите и последните листа, лицето на човек, патица в
езеро, затичало се черно куче, спящо бебе.
Къде се
чувстваш най-добре, като „у дома”?
Под одеяло, а до мен да спи синът
ни.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Примерът на други хора, на близките ми, рационализацията, че не е толкова тежко
и безизходно, а ако е – няма повод за излишни притеснения.
Кои хора са ти
оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, учителите ми
Росица Нанкова и Николай Колев, приятелите ми Силвия Чолева и Марин Бодаков.
Искаш ли да промениш
нещо у себе си?
Постоянно.
Намерил ли си призванието си?
Така казват, може и да е грешка
или случайност.
Страхуваш ли се
от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Страхувам се от болката, но много
хора успешно са се справили с нея. Ако има уединено място с безкрайна енергия –
защо пък не.
А какво те кара да се чувстваш жив?
Връзката с други хора и с мен
самия.
Какво е за теб
самотата?
Да не искам или да не мога да
разговарям и със самия себе си.
Какво ти дава
представа за вечност?
Небето и морето.
Кое е доброто,
което са сторили за теб и няма да забравиш?
Прекалено много добро съм
получил, но като цяло – да бъда разпознат, чут и видян такъв, какъвто съм и да
бъда обичан.
Какви чувства
изпитваш най-често?
Съмнение, притеснение, паника,
колебание и
противоположностите им, както и
благодарност и любов.
Ако можеше да
прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Марин Бодаков.
Имаш ли
вътрешен мир?
Понякога да.
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Да стана рано, да видя изгрева,
да гледам филм, да послушам музика, да се разходя в парк и музей, да почета на
пейка и да зяпам хората и да ги подслушам, да се видя с приятели и любими, да
не бързаме за никъде и да си бърборим сладко и накрая като заспя – да сънувам
детски спомени и да се събудя с поне ден по-млад и с косата, която имах на
шестнайсет години.
Какъв съвет би
дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да се опитат да разберат от какво
ги е страх и от какво се притесняват, къде е раната и каква е травмата им и да
се изцелят, да бъдат цялостни и себе си, за да не ги боли.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...
Да.
Какво може да те разплаче?
Почти всичко. Плача много. Още
по-лесно се разсмивам.
А какво може да те
накара да се усмихнеш?
Доброта, искреност, нещо дребно.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още
парчета, за да е цял и завършен?
Както чорапите изчезват по
необясним начин по пътя си от пералнята до крака, така и части от живота. И
така е добре. Хубаво е да има тайни и необясними неща.
Какво цениш
най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Самият факт, че съществувам. Само
по себе си е доста невероятно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар