фотографии - личен архив на Георги
Казвам
се Георги и това, което ме води напред в живота ми е усещането, че само аз знам
кой е правилният път, както и желанието да бъда свободен да взимам собствените
си решения, вместо да правя това, което „трябва“. Искам да нося пълната
отговорност в живота си.
Опиши се, както искаш – както ти
възприемаш себе си…
Родом
съм от София, но според гена съм и 50% от гр. Горна Оряховица. Създател и водещ
съм на подкаста „Свръхчовекът с Георги
Ненов“, който започнах преди 7 години като на шега докато работех в Луфтханза Техник София. По образование
съм икономист, завършил в УНСС за магистър.
Обичам
да чета и слушам книги и музика. Тренирам и се състезавам в бразилско джу джицу
(хватов боен спорт) като към момента съм бронзов медалист от последното
европейско първенство в Париж. Обичам да карам автомобили, мотоциклети и ски.
Най-новата ми роля е тази на баща, която определено е най-трудната и отговорна
роля, която съм имал в живота си.
Кои бяха
най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият
момент в живота ми, дотук, е раждането на дъщеря ми Катерина през юни 2023 г.
Присъствах не само на самото раждане, а бях включен в целия процес – от първия
преглед на жена ми до контракциите преди раждането. Мога да заявя, че това е
най-силното положително преживяване в живота ми.
А кое е най-трудното
нещо, което си преживявал?
Най-трудното
нещо, което съм преживял е загубата на моя любим дядо Георги преди 24 години.
По някакъв начин успях да превърна този момент в гориво за последвалите ми
успехи, макар и 13-годишен.
В какво вярваш?
Вярвам
в положителната нагласа, увереността и куража.
Вярваш ли в хората?
Вярвам
в потенциала в хората. Не вярвам на всички хора.
А в себе си?
Това е
моята супер-сила. Не знам как съм я развил или открил. Знам, че я имам и че ми
помага да влизам във всяко предизвикателство с любопитство, а не с притеснение
и страх.
За какво мечтаеш? На
какво се надяваш?
Мечтая
да помагам на хората да живеят по-добре и да бъдат по-щастливи. Това е моята
Северна звезда. Надявам се, че по пътя, по който тя ме води, ще се науча да
поставям здравословни граници.
Има ли нещо важно,
за което не ти достига времето?
Да
свърша всичко, което искам. Трудно ми е да открия баланс между време за работа,
време за любимите хора и време за моето си физическо и емоционално
благосъстояние.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Съжалявам
единствено, че не може да се трупа опит по по-бърз начин от „проба-грешка“. За
нищо друго.
Важна ли е прошката
в твоя живот?
Никога
не съм успявал да запомня лошите неща, които са ми се случили. Някак мозъкът ми
винаги е приоритизирал хубавите и се е фокусирал да помни тях. За мен няма
никакъв проблем да простя, ако прошката бъде поискана от сърце. Животът
понякога създава ситуации, в които няма нужда да простиш, а да пуснеш – т.е. да
спреш да се вкопчваш.
Вярвам,
че нищо не трябва да се случва на всяка цена и за всичко идва точното време.
Повече в миналото, в
настоящето или в бъдещето живееш сега?
Старая се (по-често успешно) да не губя енергията си в съжаление и в
притеснение. Живея изцяло в настоящето.
Харесваш ли нашето
време?
Обожавам
нашето време. Наслаждавам се на свободата да пътувам, да говоря за нещата, в
които вярвам и да притежавам цялото знание на един клик разстояние. Щастлив и
благодарен съм, че живея точно в този момент.
Има ли място и
пътуване, на които държиш най-много?
Няма
такова място. За мен свободата да избирам – както място, така и начина на
пътуване – е най-важното нещо.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Не
мога да кажа, че обичам живота. Много повече от това е.
В три
думи: свобода, любов, развитие.
Кои са най-красивите
гледки на света за теб?
Никога
не бях виждал нещо толкова красиво като дъщеря ми, а дори не се бях замислял,
преди да се роди, как би изглеждала.
Къде се чувстваш
най-добре, като „у дома”?
На
всяко място, на което ме изпълва спокойствие, се чувствам „у дома“. Понякога
това е в прегръдките на моята жена, понякога – лежейки в дълбокия пресен сняг
на някоя писта.
Едно
от най-ценните ми прозрения дойде преди около 10 години. В моя живот, за мен – спокойствие = щастие.
Какво ти дава сили
да продължаваш напред в трудни моменти?
Не
правя неща, които не бих правил завинаги. Ако ми е трудно и не искам да
продължа, просто казвам – това не е моето нещо и нямам нужда от него в живота
си.
Кои хора са ти
оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Това
са моя дядо Георги и жена ми – Неда. Те са хората, при които, преди да има
подкрепа и положително влияние, е имало нещо друго, което определям за
фундамент: приемане.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Понякога
ми се иска да бъда по-малко мързелив, да правя и постигам повече. След това ми
минава, защото знам, че правя най-доброто, на което съм способен.
Намерил ли си
призванието си?
Без
никакво съмнение. Интересното е, че съм го търсил 30 години, а то е било пред
очите ми от най-ранна детска възраст.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Вчера
прочетох нещо много интересно, което остана в съзнанието ми: „Повечето хора
се люшкат между страха от смъртта и мъките на живота – да живеят не искат, да
умрат не умеят.“
Не
вярвам в живота след смъртта, но не ме е страх от нея. Ето още нещо, за което
винаги се сещам, когато стане дума за смъртта – поема на вожда Такумсе:
“So live your life that the fear of death can never enter your heart.
Trouble no
one about their religion; respect others in their
view, and demand that they respect yours.
Love your
life, perfect your life, beautify all things in your life.
Seek to
make your life long and its purpose in the service of your people.
Prepare a
noble death song for the day when you go over the great divide.
Always give
a word or a sign of salute when meeting or passing a friend, even a stranger, when in a lonely place.
Show
respect to all people and grovel to none.
When you
arise in the morning give thanks for the food and for the joy of living.
If you see
no reason for giving thanks, the fault lies only in yourself.
Abuse no
one and no thing, for abuse turns the wise ones to fools and robs the spirit of
its vision.
When it
comes your time to die, be not like those whose hearts are filled with the fear
of death, so that when their time comes they weep and pray for a little more time to live their lives
over again in a different way.
Sing your
death song and die like a hero going home.”
Велико,
нали?
А какво те кара да се
чувстваш жив?
Всяка
тренировка по бразилско джу джицу, всяко излизане с мотора по улиците и
пътищата на България, всяко спускане по заснежения склон, всяка прегръдка от
приятел и любим човек – това са нещата, които ме карат да се чувствам жив.
Какво е за теб самотата?
Самотата
за мен е непознат герой. Никога не съм се чувствал самотен. Самотата е в другия
край на спектъра, в който намирам своята супер-сила – да създавам приятелства,
където и да отида.
Какво ти дава
представа за вечност?
Безкрайността
на Вселената, която не само, че няма край, а и междувременно се разширява.
Обичам науката.
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Подадоха
ми ръка в най-тежкия момент в живота ми и това ми върна надеждата в доброто и в
хората. Неслучайно на пръстена на Цар Соломон пише: „И това ще мине!“
Какви чувства
изпитваш най-често?
Най-често
чувствата са положителни. Но дори и това е контекстуално, защото след раждането
на Катерина имам желание да „откъсна“ още няколко часа за нея и чувствам, че не
се справям – със задачите, с отговорността, за да мога да ѝ дам тези няколко часа.
Понякога не мога да открия границата между емоционалното си състояние и
обективната реалност, но знам, че давам най-доброто, на което съм способен и
това е достатъчно, за да си легна спокоен.
Ако можеше да
прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Моя
дядо Георги. Без никакво съмнение.
Имаш ли вътрешен мир?
Имам.
Мисля, че той идва от яснотата по въпросите:
Кой
съм аз? Какво искам в живота си? Склонен ли съм да платя цената?
Какво е щастието за
теб? Опиши един съвършен ден...
Щастие
= Спокойствие. Това стига, за да се опише един съвършен ден.
Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Вярвай
в себе си. Обграждай се с хора, на които се възхищаваш и които са постигнали
това, което ти искаш да постигнеш. Действай смело.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...
„Качеството на въпросите, които си задаваме,
определя качеството на нашия живот.“ ~ Тони Робинс
В този
ред на мисли – няма въпрос, от който се боя. Боя се от това да спра да (си)
задавам въпроси.
Какво може да те
разплаче?
Дъщеря
ми. От щастие. Жена ми. От щастие и благодарност. Съобщение от слушател на
подкаста, което идва от сърцето му и докосва моето. Разговор с човек, на който
съм помогнал с нещо, без дори да си давам сметка за това. С тези неща започва
списъкът. Дълъг е. Плача често.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Усмивката
на дъщеря ми, както и добро дело, на което ставам случаен свидетел.
Ако си представиш
живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е
цял и завършен?
Животът
ми е безкраен пъзел. Той никога няма да е цял. Обожавам усещането за нареждане
на по-големи или по-малки части от него в контекста на голямата картина и то в
абсолютно неочаквани моменти. Това важи и за положителните, и за отрицателните
„части от пъзела“.
Какво цениш
най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-голяма благодарност изпитвам към родителите си,
които са ми дали възможността да съм тук, възпитанието и условията – да развия
себе си и да открия своя собствен свръхчовешки път.
След
това е Неда, която ми постави криле.
След
нея идва Катерина, която ме избра за баща.
След
това са моите приятели, на чиито рамене съм стъпвал, за да успявам – титаните,
които винаги са ми подавали ръка.
Ако има нещо, за което
не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!
Моето мото в живота (в момента) е: „Без да бързаш,
без да спираш!“
www.youtube.com/@thesuperhumanpodcast
