Здравей! Моля, представи се накратко.
Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.
Гиргина Гиргинова. Аз съм певица, жена, дъщеря,
сестра, съпруга, майка, приятел, ученик, учител, вокален педагог, диригент на
детски хор на училище „Изгрев“, Скорпион (18.11.1980). Обичам музиката, децата,
бебетата, Барока, да пея, да уча, да чета, да пиша, да се смея, да се моля, да
преподавам, да дирижирам, да играя паневритмия, цветя, шалове, бижута, парфюми,
морето, планината, семейството, роднините, приятелите си, учителите и учениците
си. Не задължително в този ред, но всичко наведнъж!
Ако някой има интерес да чуе музика в мое изпълнение – най-често барок или музика на Учителя, може да намери десетки записи в YouTube като напише името ми. Имам уникалния шанс да съм единствената Гиргина Гиргинова в интернет-пространството, затова резултатите ще бъдат за мен.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Лоши моменти – нямам, имала съм
трудни, но те са част от пътя и не бих заменила нито една малка стъпчица от
него.
Хубави моменти са всяко
съприкосновение с музиката – независимо дали става въпрос за репетиция,
разучаване на ново произведение, концерт в който участвам или концерт, на който
съм в публиката.
Хубави моменти са детството ми,
следването ми в НМА, животът ми в Германия, двете ми бременности и двете ми
раждания, всеки мой урок с моя учител Йосиф е празник, всеки концерт – също. Аз
съм щастлива, че имам амнезия за лошото и помня само хубавото.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Следродилната депресия, която
последва първото ми раждане и за която не бях подготвена, загуба на близки и
скъпи хора, но това е неминуемо, моля се да е по-далеко напред във времето и
знам, че душата е вечна, което носи успокоение.
В какво вярваш?
В Бог, в Иисус Христос, в
любовта, в доброто, в себе си, в приятелите си.
Вярваш ли в хората?
Разбира се, всеки е частица от Божествената същност и във всеки
човек има добро, което чака да бъде видяно, разпознато, за да се прояви. Хората
са наше огледало, ако не вярваме в тях и не ги харесваме и обичаме, значи не
вярваме и не обичаме достатъчно себе си.
А в себе си вярваш ли?
Да, вярвам в себе си, защото
знам, че Бог е вложил всичко в душите ни. Душата е безсмъртна, но във волята на
човек е да развива своите дарби и да не заравя талантите си в земята, а да
работи, за да ги умножи.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Не мечтая, аз действам, творя
реалност с мислите, молитвите и желанията си. Каквото поискам, Господ ми го
дава, затова много внимавам в мислите и желанията си, моля се и знам, че когато
поискам нещо с чисто сърце то рано или късно се реализира, а аз умея да чакам и
съм дълготърпелива.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Надпреварата с времето винаги я
има, особено за човек, който носи много дини под мишница, но имам система за
определяне на приоритет и когато правя нещо съм 100% вътре. Освен това
използвам мантрата: „5 минути са много
време!“ Пробвайте я – наистина работи, сякаш се отваря времеви портал.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Не, не съм устроена да съжалявам
и да се разкайвам, нито да се вайкам и да се оплаквам, живея в настоящето с
мисъл за близкото бъдеще и с мечти за по-далечното, които един ден ще бъдат
моята реалност. Ако съм сбъркала и съгрешила към някого, не съжалявам, а просто
се извинявам, прощаваме си и забравяме.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, изключително важна! Научих
три големи урока още в пубертета и оттогава те са закон за мен –
1. Бъди благодарен на всички за
всичко – на Бог, на съдбата, на родителите, на учителите, на учениците, на
децата, на човека до теб, на приятелите си;
2. Извини се, ако си сгрешил,
извини се дори да не чувстваш вина, ако човекът срещу теб е сърдит, наскърбен,
обиден, разочарован или ядосан;
3. Прощавай всичко на всеки –
най-вече на себе си!
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В настоящето! Хубаво ми е да си спомням
някои неща от миналото, също и да проектирам с творящите си мисли бъдещето си,
но живея тук и сега!
Харесваш ли нашето време?
Да, най-доброто, в което можем да
се родим, най-подходящото за нас с точните уроци, които трябва да усвои всяка
душа.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
От местата, на които съм била,
бих искала да се върна в Япония и в Индия, а от кътчетата в България топ
фаворит на семейството ни е Трявна и ходим там минимум веднъж годишно, понякога
и по повече пъти.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Да, обичам живота! Той е
благословение, дар, висше благо! Музика, музика, музика! Това е животът за мен.
Винаги е бил това, защото всичко, което правя се стремя да го правя музикално,
дори когато се смея или когато се развикам, това пак е музика – сменят се само
темпото, характерът и афектът.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планина, море, спящо бебе, смеещо
се и играещо дете, човек, потънал в молитва, изгрев, залез, есенен ден в планината,
цъфнала японска вишна. Във всичко може да намери красота този, който я търси.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде се чувствам като у
дома, защото се чувствам добре със самата себе си, аз съм домът на своята душа
и мястото е от второстепенно значение.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, любовта, силата, музиката.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, вуйчо ми, сестрите
ми, съпругът ми, учителите ми, децата ми, приятелите ми.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, и работя ежедневно по въпроса!
Намерила ли си призванието си?
Да, напълно, но не изключвам с
годините да се прояви още някоя частица от мен, която ще разпозная като част от
призванието си.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не, не се страхувам от смъртта,
вярвам в живота след нея и се моля да имаме дълъг, здрав, смислен и наситен
живот, защото имаме много да учим на тази земя.
А какво те кара да се чувстваш жива?
Музиката
Какво е за теб самотата?
Бленувана и желана, но
непостижима, мечтая да остана сама, за да мога да мисля, пиша, чета, уча,
гледам филм, но това почти не се случва. Обичам самотата и знам как да я
запълня, но не ми се случва.
Какво ти дава представа за вечност?
Бог
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Всичко е за добро, дори и лошото –
Господ пак обръща на добро. Всъщност най-доброто са направили за мен моите
родители – първо с това, че са ми дали живот и любов, и после – с това, че са открили
в най-ранно детство моята дарба – пеенето, и са направили всичко тя да се
развие – уроци по пиано, солфеж, хор. И винаги са ме подкрепяли, без да мислят
ще мога ли да изкарвам прехраната си от това. Този идеализъм е важен за децата
и аз съм закърмена с него.
Човек трябва да пее първо за
Господа, после за ангелите и съществата от по-високите йерархии и чак след това
за себе си, а най-накрая и за другите хора.
Какви чувства изпитваш най-често?
Радост, щастие, вдъхновение,
възторг, благодарност, молитвено разположение. Това не означава, че не се
ядосвам, но ми минава светкавично.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Бабите и дядовците ми, както и учителя
ми по солфеж – Георги Торбов.
Имаш ли вътрешен мир?
Да
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Щастието е всички около мен да са
здрави и добре, и аз също. Не живея с илюзията за съвършени дни, просто се
радвам на всяка възможност, среща и съм отворена за чудесата и знаците, които
са около нас и просто очакват да ги разпознаем.
Какъв съвет би дала, според своя опит, на едно дете или на другите
хора въобще?
Да вярват в Господ, да се молят,
да пеят, дори да не могат, защото музиката по магически начин трансформира
състоянията ни, да обичат и да правят това, което им доставя радост, да се
грижат за другите и да ги обичат. Да свикнат да си бъдат самодостатъчни и
цялостни, за да бъдат щастливи, тогава ще могат да бъдат щастливи и хармонични
и с някой друг.
Всичко на този свят се връща,
нека да излъчваме светлина и топлина, и да даваме, без да мерим и без да мислим
какво ще получим в замяна, защото Господ всичко вижда и за всичко държи сметка
и ще ни въздаде според делата и според чистотата на сърцата ни.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...
Не, задавала съм си всякакви
въпроси и съм се разнищвала конец по конец. Никой не може да е по-безпощаден от
Скорпиона сам към себе си, въпросът е след като се разпарчетосаш – да можеш да
се почистиш и да съединиш парчетата сам, и да залепиш фугите със златна боя, всичко опира до любовта и прошката.
Какво може да те разплаче?
Всичко, аз съм голяма ревла –
рева на филми, книги, от жестове, когато съм трогната, когато ми е тъжно… Не го
правя толкова често, но когато се случи – не се срамувам и не се крия.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко, обичам да се смея и да се
радвам – жест, дете, приятел, подарък, виц, приятна компания.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ако си представя живота като
пъзел, то ще съм направила само рамката и някои детайли от вътрешността. Да е
завършена картината – за мен означава, че човек е изпълнил мисията си на земята
и се готви да заминава на оня свят. Моят пъзел би бил с най-многото парчета
(10 000 и повече), защото всяко нещо, което научавам е едно парченце от
този пъзел, иска ми се да е безкраен. Това не е, защото се чувствам незавършена
или непълноценна, а защото обичам да уча, обичам живото и искам да го живея
пълноценно, наслаждавам се на всяка парче от пъзела.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма
благодарност?
Връзката си с Бога, Музиката,
семейството, учителите, приятелите. Благодарна съм за всичко, винаги!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с
другите – напиши го също!
Искам
да благодаря на теб Криси, че си решила да зададеш въпросите си и на мен. Беше
ми приятно да отговарям, все едно лексикон за пораснали деца! Въпросите бяха
смислени, интересни и предразполагат към искреност, разкриване, задълбочаване и
творчество!
Благодаря!