Лора Любомирова споделя...

 

Здравейте, казвам се Лора, на 33 години съм. Родена в София. Завършила съм психология в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Имам 19 издадени книги с разнообразна тематика. Те са резултат от 10 години труд и постоянна любов към книгите и читателите. Книгите ми помагат да не обръщам голямо внимание на по-бавните крачки. Редя и диамантени гоблени от около две години. 

Обожавам разходките сред природа, децата и приятната компания в лицето на приятеля ми. Това, което имаме и двамата, и което постигаме с общи усилия, компромиси, разбирателство и любов ни е напълно достатъчно. Защото какъвто и проблем да имаме, щом сме заедно – проблемът вече „спи дълбоко“. Аз радвам хората с книгите си, той пък ги разсмива с таланта и професията си. Допълваме се, защото и двамата сме хора на изкуството и обичаме да пътуваме. Има синхрон между писателка и цирков артист. Благодаря. Бъдете здрави щастливи, обичайте и бъдете обичани.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите ми моменти са, когато завърших психология и когато написах първата си книга.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното са преживените операции и още няколко житейски неволи. Те ме направиха по-силна личност.

 

В какво вярваш?

Вярвам в съдбата. Нещо го има, така е трябвало значи.

 

Вярваш ли в хората?

 Да, вярвам, но само на тези, които се постараят да спечелят доверието ми – сърцето ми ги усеща.

 

А в себе си?

И да, и не. Понякога съм много силна и решителна, понякога слаба и тиха.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за още книги, по-голямо спокойствие, сплотеност, да са по-смели крачките ми, да сме заедно и за едно малко човече. Надявам се мечтите да ми се сбъднат.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Сякаш нямам време да обърна специално внимание на близките си, или поне не толкова, колкото бих искала.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, съжалявам, че близки хора не се пребориха, за да сме заедно, но това все пак е тяхно решение, не мога да върна времето назад, а и не искам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Трудно прощавам, може би е само на думи и да дам нужното спокойствие на другите, а не забравям. Затова се старая да не наранявам. Не бих простила изневяра.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има много моменти и факти, които ме връщат в миналото, но се старая да живея в настоящето и да работя и мечтая за общо, по-добро бъдеще.

 

Харесваш ли нашето време?

Не, ако трябва да съм откровена. Днес сме забързани, изнервени, избухливи. Стараем се да „смачкаме“ другия. Децата сякаш не могат, не знаят да играят заедно.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, на пътуване да, а дестинацията не е важна, стига да си с човека когото обичаш.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота, да, но животът е такъв, какъвто си го направим. Моят сега е щастлив. Благодаря. Една от книгите ми е със заглавие „Живот“.

Животът ми сега е щастие, любов, споделеност, новост откъм етап, но и голяма отговорност. Не се оплаквам. Благодаря.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Точно по това време, красивата река Дунав при Видин и спокойното място, с чиста красива природа, на което сме сега.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При хората, които обичам.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Книгите, мечтите, вярата, че ще ги реализирам.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

За момента това са моята баба, приятеля ми и неговата майка. Благодаря !

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, искам да съм още по-решителна, но ще го постигна с времето.

Намерила ли си призванието си?

Да, да пиша книги.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

И да, и не. Да, защото може би няма да имам време да постигна всичко, което искам, и не – защото и тя е просто за един миг, както е и животът. Но преди това си обещавам да оставя някой след себе си и много да му се радвам !

 

Вярваш ли в Живота след смъртта?

Може би го има, ще изследвам някои от сънищата си...

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Щастието от малките неща и истинската любов.

Какво е за теб самотата?

Аз не познавам самотата, дори и когато съм сама, но може би това е забравата от другите...

 

Какво ти дава представа за вечност?

Обичта е вечна, ако е истинска.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Накараха ме пак да стъпя на крака – и буквално, и преносно – след  труден момент в живота ми.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Още се боря със страха, но сега любовта и щастието вземат връх.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Може би баща ми, както и един колега, който също пишеше книги и много ми помогна. С него имаме 2 общи книги. Но и той, и баща ми са на онова място за по-добрите.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, постигам го, когато пиша.

 

Какво е щастието за теб?

Да съм спокойна и около тези които обичам. Тогава съм щастлива.

 

Опиши, моля те, един съвършен ден...

Това е всеки ден от месец юли насам, без да изпадам в подробности. Будя се и около мен усмивка!

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Мили деца, бъдете деца точно тогава, когато трябва, не бързайте да пораствате. Детството не се връща, то е миг – изживейте го.

А на големите хора – бъдете себе си и не се „загубвайте“ в тълпата на обезверението.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Да, дали съм достатъчно добра, приятелка, жена, дъщеря, внучка, дали достатъчно добре ще се справя, когато дойде време някой мен да нарича „мамо“...

 

Какво може да те разплаче?

Когато се замислям за пропиляното време, в което не постигнах това което искам, но по принцип трудно се разплаквам.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се често дори на съвсем обикновени неща и случки, видени през моите очи.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

 О, частичките и сега са разбъркани, тепърва ги подреждаме.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, може би дете, тогава целият пъзел ще е завършен и стимулът за подредбата му ще се събуди по-силен...

 

Какво цениш най-много в живота си?

Целия живот, той е дар.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря за това, което съм, че съм тук, сега, че ги има тези, които обичам. Благодаря за прекрасните, докосващи въпроси. Бъдете здрави и щастливи!