Деян Пенчев, доктор по философия, хомеопат, астролог,
поет, изследовател. Автор на няколко книги по философия и хомеопатия и на две
стихосбирки. Лектор на конференции, форуми и
др.
Кои бяха най-хубавите
моменти или периоди в твоя живот досега?
Сърцето бие… Морето разплисква
своите вълни на приливи и отливи, тук и сега, вчера и днес… Изгреви изгряват в
различните светове, на различните планети, в многобройните галактики… Така и
животът мени се, в своя бяг към Вечността… Редуват се състояния, животи,
вселени. Измерения неизмерими претворяват своите форми в екота на изначалния
тон, задал пулса на Живота…
Така, когато човек се потопи в
това настроение, спира да откроява хубаво и лошо, да помни, да си спомня или да
се надява. Тогава вече, от гледна точка на многото животи, през които минаваме,
стават важни не самите преживявания, не самите хубави моменти или трудни
ситуации, а душевността, с която ги изживяваме, това жизненоважно „как“, което
е основополагащо за еволюцията на нашата душа. И по този начин ние можем да
закодираме в нашия вътрешен ръководен компас, или поне да се стремим към това,
да изживяваме стойностно и дълбоко всеки един миг, който да проникваме с душата
си, обагряйки с най-висшето си „как“ неговата битийна тъкан… Така трансцендираме
духовно грубата реалност и я пречистваме в силата на собствения си дух… Не е
нужно това да става словесно, вербално, външно, може да го правим в тишина,
мълчаливо, или подсъзнателно, докато говорим, пишем или работим. По този начин
можем да извисим естетиката на ежедневието, като я откриваме във всеки момент
от времето и пространството; така изкривяваме този континуум и позволяваме в
него да се заформи порталът към истинската Реалност…
В какво вярваш?
Вярвам в живота след смъртта и в
прераждането. В отвъдните светове и в безкрайното развитие. В безсмъртния
човешки дух и в Абсолютния Всемирен Дух… Вярвам и знам, че съществуват
свръхестествени същества, природни духове, душите на умрелите и други невидими
същности… Вярата, сама по себе си, е една от най-големите мистерии, която далеч
надхвърля един човешки живот…
Вярваш ли в хората?
Вярвам в хората. Мисля, че можем
да вярваме повече в тях, когато осъзнаем, че човекът е семенце, посято в
земната плът, което трябва да бъде ежедневно обгрижвано и обичано, докато израства…
А в себе си?
Да, вярвам в себе си. Това е
изконна вяра в своя божествен дух. А без вярата, като философско понятие, ние
всъщност не можем да съществуваме, вярата е фундаментално свойство на човешката
душа и на човешкото съзнание.
За какво мечтаеш? На
какво се надяваш?
Мечтата е интересен феномен, тя
се е породила като развитие на образното мислене, на имагинативните представи в
съзнанието, влезли във връзка с чувствата в душата...
Има ли нещо важно, за
което не ти достига времето?
Аз мисля, че на всеки разумен
човек трябва за нещо да не му достига времето, защото нашето мислене винаги
изпреварва действията, затова и нашите цели, желания, идеали, са винаги повече
от това, което можем да осъществим в един ден, и дори в един живот.
Съжаляваш ли за нещо в
миналото?
Не съжалявам за нищо, защото
мисля, че самосъжалението не е положително чувство, но бих променил някои неща,
ако можех. Всяко нещо се случва, благодарение на множество фактори в живота,
които съществуват в една съвкупност от минало, настояще и бъдеще, за които
обаче ние не знаем много, затворени в нашето земно съзнание, което оперира
най-вече с настоящия момент. Всяко нещо има своята стойност, своята роля и
задача. Всичко, което се е случило, е било за добро, и всичко, което ще се
случи, ще бъде за добро.
Важна ли е прошката в
твоя живот?
Прошката е изключително важна,
защото без нея не може да се върви напред. Прошка винаги ще се даде, независимо
в този живот, в отвъдния или в следващия. Прошката зависи от нашето ниво на
разбиране на човека и живота.
Повече в миналото, в
настоящето или в бъдещето живееш сега?
Приемам тези понятия за
философски, защото в съзнанието си живея и в трите. Умът ми се движи в миналото
– различни идеи, личности, събития, съчинения от философията, езотериката,
историята, винаги присъстват в съзнанието ми, в настоящето – поради ежедневните
човешки нужди и задачи, и в бъдещето – поради честите ми мисли за бъдещето и
развитието на човечеството…
Харесваш ли нашето
време?
Много неща от нашето време са
чужди на моята душевност и психика, но трябва да се учим да ги харесваме,
защото това е съдбата ни – да живеем тук и сега, и в това има по-голям
промисъл, отколкото на пръв поглед може да знаем. Или ние сме решили да живеем
сега, или по-висши сили са го решили, затова и в двата случая трябва да приемем
този избор и да се адаптираме към него, като знаем, че всичко това е за наше
добро.
Има ли място и
пътуване, на които държиш най-много?
Няма конкретно физическо място,
на което да държа най-много, за разлика от мястото, наречено Космос, Вселена,
там е истинският ми дом и често го посещавам. Друго важно място за мен е
вътрешният ми свят, вътрешната вселена, вътрешните душевни и мисловни
пространства. Други места, които са интересни, са например тези в някои
картини, които харесвам, например местата и пространствата в картините на
Каспар Давид Фридрих (1774–1840)…
Какво е Животът за теб
сега? Опиши го с три думи...
Животът е тайна, мъдрост,
движение...
Кои са най-красивите
гледки на света за теб?
Най-красивите гледки в света за
мен са тези, в които има пространственост, дълбочина, измерения, красота,
грандиозност... Но в същото време едно цветенце, едно малко растение,
буболечица, птиченце или малка мушица, могат да предизвикат моето внимание,
умиление и възхищение пред Мъдростта и Любовта на Живота… Едно красиво глухарче,
или поле от глухарчета; стръкче трева или житен клас, полюляван от топлия
вятър; висока, могъща планина с вечни снегове и ледове; безбрежен океан с
разплискващи се, огромни вълни; тропическа буря, разлюляваща дърветата;
спокойно езеро в тиха, лунна нощ; изворче, бликащо своите чисти води; ясно,
синьо небе; величествени, дълбоки облаци; голямата, ярка Луна в лятната нощ;
тържественият изгрев на Слънцето в ранната утрин, или красотата на залеза,
ниско над хоризонта… Всяка сутрин изгревът на Слънцето ни предлага величествен
небесен спектакъл, във всеки миг от живота можем да съзрем красота и мъдрост
около нас…
Кои хора са ти
оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Много са хората и съществата,
които са ми направили добро в живота и които са ме подкрепяли, и на всички тях
съм изключително признателен и благодарен. Те са и на физически, и на
нефизически план.
Много световни личности са ми
оказали влияние, както душевно, така и интелектуално. Това са най-вече Учителя
Петър Дънов, Рудолф Щайнер, Владимир Соловьов, Платон, Хегел, Робърт Монро,
Ханеман и др. Влияние оказва върху мен и любимата ми поетеса Елохим Санзу
(Веселина Костадинова).
Страхуваш ли се от
смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Страхува се от смъртта този,
който има много грехове, и този, който не знае какво има след физическата
смърт. За останалите е вълнението от случването, това тръпнещо вълнение, което
е дадено всеки човек да преживее. Раждането и смъртта са преходни моменти от
живота преди и от живота след земното прераждане. Погледнати от перспективата
на непрекъснатия живот на духа, те са просто вход и изход за един конкретен
земен живот, който се случва даден брой пъти в хода на нашето развитие като
духовна монада. Погледнати от перспективата на самото земно прераждане, те са
началото и краят на конкретния земен живот, който имаме да изживеем. И в двата
случая са важни, но по различен начин. Небето е дало своя отпечатък в хороскопа
на раждането и в хороскопа на смъртта за всяка душа. Могат да се кажат много
неща по тези теми.
Какво ти дава
представа за вечност?
Това е може би най-философският
въпрос от зададените тук, макар и външно да прилича на поетичен. Трябва да се
запитаме какво означава вечност и как присъства това понятие в съзнанието ни. И
ще осъзнаем, че ние имаме вътрешна представа за него, но нямаме външна – не
можем да го срещнем във външния, физически свят. Понятието вечност е отвъд
материалния свят, извън материалното измерение, но въпреки това присъства в
него. Присъства чрез нашата душа, то е в обхвата на нашето съзнание. За такива
понятия като вечността, нямаме сетивен опит, а единствено извънсетивен,
свръхсетивен, метафизичен; това е опит на душата, а също и на чистия разум,
единствено те могат да имат някакъв опит и знание за тях, като дори те са
частични, понеже тези понятия са твърде обемни и безкрайни по съдържание, за да
може да имаме пълен опит и цялостно знание за тях, на този етап.
Но все пак във физическия свят
има неща, които могат да ни дадат представа за вечността, и това са физически
неща, душевни неща и интелектуални неща. Сред физическите неща това е например
всеки предмет във формата на кръг, или кръгът, сам по себе си. Кръгът, сферата,
които оформят един завършен цикъл, оборот в себе си. Сред душевните неща това
са великите чувства на любовта, красотата, добротата, благостта, светостта и
други, които ни извисяват толкова, че усещаме какво означава вечността, дори и
живеейки на физическата земя, защото нашата душа по естеството си е духовна и
нематериална. Сред интелектуалните неща това е например редицата на числата,
които са безкрайни, или мисълта, сама по себе си. Има и други примери.
Имаш ли вътрешен мир?
Вътрешният мир е изключително
важен за мен, без него не бих могъл да се развивам и да живея. Тишината,
съзерцанието, вътрешното вглъбение, размишлението, медитацията са жизненоважни
за моята природа...
Какъв съвет би дал,
според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Мога да дам много съвети, и
всъщност цялото ми научно и поетично творчество съдържа много такива, но един
от най-важните съвети според мен е, че на този етап от човешкото развитие човек
трябва да чете повече книги, да развива любовта си към знанието и словото. В
книгите е събран натрупаният човешки опит и без четенето на книги човек не може
да разбере и осъзнае истински този свят, живота, който живее. Чрез книгите
научаваме какво са мислили и как са разсъждавали по-умните, просветените и
посветените от нас, от тях се учим, с тях се свързваме и чрез тях растем.
Затова е много важно какви книги чете човек, като за мен най-важните са
духовните, езотеричните книги, и също така философските и поетичните книги.
Изключително важно е човек да чете подбрани автори, да проверява за техния
живот, личност и творчество, да подбира внимателно източниците, от които черпи
знания и информация.
Важен съвет също така е човек
никога да не губи стремежа си към себеразвитие, самоусъвършенстване и
себенадмогване.
Друг съвет, от здравословна
гледна точка, е да се ядат повече чисти плодове, зеленчуци и растения.
Какво може да те
разплаче?
Могат да ме просълзят страданието,
болката, потискането на човешката личност, но също и положителни чувства, от
които много ценя героизма, духовния героизъм...
А какво може да те
накара да се усмихнеш?
Може да ме усмихне една красива
гледка, един слънчев лъч, някоя забавна история, а също и българското хоро
раздвижва сърцето и краката ми.
Какво цениш най-много
в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя много неща в живота си, дори
всичките, и съм благодарен за тях.
Благодаря много за поканата за
това интервю.
Профил в Academia.edu:
https://independent.academia.edu/DeyanPenchev