Борис Колев споделя...

снимки - личен архив на Борис

Привет, хора.

Казвам се Борис Колев, и съм програмист по призвание и професия, но и човек, обичащ изкуството (за всеобщо добро – само като любител).

Основна част в живота ми, освен професията, заема любовта към книгите и музиката.

knigozona.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Спомени от детството, свързани с безгрижие, както и моментът, в който кандидатствах в университет и изкарах изпитите с пълно отличие, след не особено убедителни оценки в 12-ти клас – успях да се събера и вдигна, и да постигна максимални резултати в най-важния момент.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на близки хора – както чисто физическата им загуба, така и като „близки“ в междуличностни отношения.

 

В какво вярваш?

В Силата – тя ни заобикаля и е навсякъде около нас – енергийно поле, свързващо всичко. Вярвам, че има някаква висша сила някъде там, но съм далеч от мисълта, че има пророци, които я представляват, и в чието име са водени и продължават да се водят войни.

 

Вярваш ли в хората?

Тук ще цитирам неизвестен автор: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните.“

 

А в себе си?

Да. Всеки си има силните и слабите страни. Аз се опитвам да се придържам към максимата, че трябва всеки ден да се опитвам да подобря и надградя себе си – някои дни с минимални стъпки, други – с по-големи. Но стремежът ми е всеки ден да бъда дори с милиметър по-добър от предходния.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да ме поканят да уча в Хогуортс!!! Извън шегата – мечтая за свят, в който всеки може да получи равен шанс с останалите – без оглед какъв е като раса, пол, принадлежност – ако имаш умения и амбиция, нека да те оценят подобаващо.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Често не ми достига време за себе си – в стремежа си да бъда перфектния приятел и колега, често неглижирам собствените си потребности, а не трябва.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Всеки има моменти в живота си, с които не се гордее особено. Но и всеки „си носи кръста“, и щом съм постъпил някак в дадена ситуация, вярвам, че в крайна сметка е било за добро – дори и само, за да си науча урока от нея.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Често ми се случва да планирам бъдещето и да премислям какво по-добре бих сторил в миналото. А ми се иска да прекарвам повече време в настоящето – да изживявам моментите тук и сега. Защото утре тези моменти вече ще са минало.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. В миналото човек е можел да стигне само до там, докъдето му е позволявало рожденото право, а днес не е така. Но все още имаме какво да научим като човечество.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

След родния ми Пловдив, Братислава е градът, който ми „лежи на сърцето“, и бих се връщал там отново и отново. Искам някой ден да посетя Япония и Нова Зеландия.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Горски/планински пейзажи – всички картини вкъщи са такива (е, само 3 са за момента, но все пак – всички).

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В кварталната книжарница, където човек може да си поговори с истински четящи хора. Или както се пееше в един сериал от преди 30-40 години: "Where Everybody Knows Your Name".

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че мога да се справя по-добре, ако направя усилията за това.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, разбира се – къде с добри примери и практики, къде – не с чак толкова добри. Но всеки пример трябва да се осмисли, преди да се приеме :)

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И аз, като повечето хора, си имам трески за дялане. Може би трябва да променя доверчивостта си към хора, които не заслужават това.

 

Намерил ли си призванието си?

Да – програмист, читател, и почитател на Star Wars!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е естествена част от живота. По-скоро ме е страх от момента,  в който някой вече няма да бъде с нас, или аз няма да съм част от живота на близките си, а не от самата смърт.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Племенникът ми – едно страхотно, умно хлапе, за което всички казват, че се е метнало в огромна степен на мен. И хубавите книги и музика, разбира се.

 

Какво е за теб самотата?

Ако съм сам поради липса на човек, с когото да прекарвам времето, мислите и чувствата си, това за мен е доста тягостно и натъжаващо. Но има моменти, в които предпочитам да остана сам, за да събера мислите си, и тогава тази самота е вдъхновяваща!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Реквиемът на Моцарт!

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Една от картините вкъщи ми е подарък от автора  ѝ, който ми я подари в момент, в който бях в доста сериозна житейска дупка. Жест на подкрепа от приятел, който трудно може да се забрави.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Емпатия.

 

Ако можеше да прегърнеш някого, когото не можеш – кой би бил това?

Макс – кучето, с което израснах, и с което мина целият ми ученически период – от първи клас, та до началото на университета :(

Имаш ли вътрешен мир?

Със сигурност не – има много неща, които искам да постигна, за да се почувствам жив, значим и важен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е усещането да видя близките ми хора усмихнати и безгрижни. А съвършеният ден е този, в който не се налага да се боря с вятърни мелници, а мога да гледам как разцъфват вишните.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се научат да приемат себе си такива, каквито са, и да не плащат данък „обществено мнение“! И без това данъци – много...

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Въпросът, от който се боя, е „защо“. Защо направи това, защо постъпи така, защо избра това... Често човек действа подсъзнателно. И често подсъзнателният избор е правилен, макар и необясним. Не дължим обяснение за този избор никому!

 

Какво може да те разплаче?

Много неща – от гладното проскубано куче или коте, което видя на улицата, през тъжна история, публикувана някъде, до родния химн, звучащ за шампионите ни по световни първенства и олимпиади. И разбира се – една добре описана тъжна история в книга.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добре свършената от мен работа, един хубав концерт на филхармонията, както и една красива картина.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът при мен е подреден само по рамката. Централната (и най-важна) част тепърва я подреждам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя възможността да познавам хора, на които се възхищавам, и от които имам възможност да се уча и да черпя вдъхновение.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също…

-      Куче или коте?

-      Бих казал куче, но откакто родителите ми имат папагал(ка), тя е правилният отговор :)

-      Обичаш ли да готвиш? И ако да – какво?

-      Да, но само понякога, и само малък брой неща, които умея... иначе съм си кулинарен инвалид. Воденички с гъбки и лук са ми най-успешното ястие, и очаквам в скоро време поне една звезда на Мишлен за това (и да, зная, че те не се дават за рецепти).

-      Всеки читател си има някоя любима книга. Коя е твоята?

-      Аз пък имам цели три любими книги – Мартин Идън и Сияйна Зора, на Джек Лондон, и Кръстникът – на Пузо. Всяка от тях е уникална в посланията си и в стила на писане. В реалния живот често правя паралел между себе си и Мартин Идън, който всъщност е биографичен образ на самия Джек Лондон.

 

ПРЕМИЕРА на новата книга с интервюта!

 

КНИГАТА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ!

***

 

С Един от нас споделя Кристина ни показва за пореден път великолепието на общуването: само разказаната история е пълноценна история. Несподелените мисли и неизказаните идеи и прозрения угасват в тъжната самота на Човека, сам за себе си. Но разказани веднъж – и историите, и фантазиите, и прозренията ни заживяват нов живот, свой живот – те стават легенди, настанили се в съзнанието на Човечеството. Не е необходимо да са величествени и невероятни – те просто са споделени, някой ги е чул и живее с тях; така те ще се промъкват и в казаното от него, и така – от човек на човек – те ще живеят. Ще са част от сградата на общата ни човешка памет, мисъл и дух.

Калин Терзийски, писател, художник, лекар

 *

Удивителна е лекотата, с която Кристина успява да събере в една общ сплав толкова различни гласове. И като звучене, и като позиции. Не светове, а вселени. Обикновено е голям риск опитът да сплетеш не само разнородни, а и напълно противоположни животи. В този случай рискът е успешен. Получила се е нещо като виртуозна музикална композиция, която работи. Без да спират да се засенчват едни други гласовете. Остават различни. Но ги обединяват две неща. Мъдрост. И човечност. А това стига за тътен и размисъл!

Николай Владимиров, писател, редактор, кинокритик...

*

„Един от нас споделя“ е интимно вглеждане в себе си и в онова, което е наистина важно. Вярвам, че имаме нужда от това повече от всякога в свят, в който ни остава все по-малко време, а може би и смелост да се запитаме: „Кой съм аз? Откъде идвам? Накъде отивам? Какво искам да оставя след себе си?“…

С тази книга, а и с всичко, което е този проект, стигаме именно до това дълбоко проникновение за другия, а и за самите нас, което ни дава вяра, смисъл, усещане за ценност и човешко достойнство.

Атанас Христосков, режисьор и създател на „Есториум“

 *

Ако трябва с две думи да опиша Кристи като творец, те ще са  Топлина и Светлина.

Към тях обаче бих добавила и голяма доза мъдрост, родена от нейните собствени травми и рани. Бих добавила още и по детски чиста автентичност, която има силата да преодолява стените на скептицизма, да отваря умовете и да докосва сърцата. 

          Кристи е упорит изследовател на човешката душа и колкото повече отговори намира, толкова повече сякаш се засилва любопитството ѝ да търси още.

          Нейната нова книга е вдъхновяващ букет от интервюта на хора, чиито енергии рисуват разноцветната мозайка на човешката душа. Човешката душа, която, независимо от различията помежду ни, винаги се храни с Любов, Хармония и Споделеност.

Стела Даскалова, писател, семеен консултант, майка

 

 *

НЯКОИ ОТ ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ МИСЛИ, СПОДЕЛЕНИ В КНИГАТА...

„Човек не може без мечти. Те не са задължения, които непременно трябва да достигнем. Не! Те са звездите за мореплавателя, непрестанно си променят положението, яркостта, цвета… Но продължават да го водят. А е ясно, че той никога няма да ги стигне. Но пък ще ги следва, цял живот!“

Герасим Дишлиев

 

„Не съм почитател на драмата и когато ми се появява – все се чудя „защо на мен?“. Но осъзнах колко глупав е този въпрос, който си задават всички в такива моменти, включително и аз. А защо не? По-добре ли е на някой друг? Може би защото мога да се справя, не знам... или да науча нещо.“

Кристина Зоксимова

 

„Удивително е как повечето хора смятат, че животът е кратък. Точно обратното, животът е почти безкрайно дълъг. Времето е субективно и можем да насищаме всяка минута до усещане за вечност. Трябва да присъстваме във всеки момент от живота си, дори в най-баналните, иначе той минава покрай нас. Това са го казвали от най-древните философи до Камю, но за съжаление продължава да си остава своеобразна тайна.“

Иван Владимиров – Нав

 

„Благодаря на себе си. Благодаря на децата ми, че са ме избрали да бъда тяхна майка. Благодаря на всички, които са били до мен в различните ми етапи. А най-ценното за мен в живота е осъзнаването на самия живот. Уважавам смъртта толкова, колкото и раждането. Вярвам, че това не е краят.“

Биляна Савова

 

„Най-трудни за мен са онези моменти, в които търся начини да подтикна хората, които не ме познават, да не ме приемат като чужд, защото съм с увреждания. Да не се страхуват или притесняват, да потърсят общочовешките неща, които ни обединяват, да преодолеят границите на собствените си предразсъдъци или втвърдени убеждения, които по-скоро ги отдалечават от пълноценното общуване.“

Крис Григоров

 

 

„Божествена е възможността да простиш на себе си и на другите! Без прошка не може да се живее щастливо, а всеки е прегрешил, прошката е пътят на човек към друг човек, а и път към себе си! Животът е всичко, което имаме в момента, и единственото нещо, което можем да направим красиво и достойно.“

Калина Бъчварова

 

„Когато слънцето залезе, това е само началото на неговия изгрев – Вярата!“

Ивайло Вощинаров