Нора Пенева споделя...

Фотография - личен архив на Нора

 

Здравей! Моля те, представи се накратко.

Накратко:

Казвам се Нора Пенева. Автор съм на две книги: „Номер 9“ и „Буки“.

Освен с писане, се занимавам с различни духовни учения. В последните години вниманието ми е насочено към българските духовни практики и културно наследство.

Вярвам, че имаме много съкровища, които престоят да бъдат открити и оценени по достойнство.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Живот, прекаран с усещане за божествено присъствие, е винаги хубав. Чрез молитва, съзерцание или просто пребиваване в тишина, човек открива щастие, несравнимо с нищо, идващо отвън.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Трудността е неизбежен спътник в живота на човека. И учител.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

 

Вярваш ли в хората?  

Да. Величието на човека е в избора, който прави. Да бъдем защитници, пазители, носители на ДОБРОТО. Не случайно в глаголицата зад буквата „Д“ стои „ДОБРО“.

 фотография - личен архив на Нора 

А в себе си?

Много пъти съм губила вяра в себе си, но аз съм човек. Друга е силата, която трябва да ме води. В нея не губя вяра.

 

За какво мечтаеш?

Мечтая ние – българите – да имаме красота в живота си, да бъдем красиви и смислени хора.  Натъжава ме грубият език, грозните думи, обидите, критиката, липсата на емпатия. Но най-вече липсата на любов.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето никога не стига.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? 

Не.

 

Важна ли е прошката в твоя живот? 

Да.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега? 

Човек не бива да живее спрямо времето, а спрямо мисията си.

Някои хора са пазители, те пазят миналото. Други са визионери, те градят бъдещето. Трети са строители – те строят настоящето. Аз съм пазител.

 

Харесваш ли нашето време? 

Да, защото е наше. Нашето време е наша отговорност.

 

Има ли пътуване, на което държиш най-много?

Това, което предстои.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи... 

Животът е най-големият дар. За това в глаголицата зад буквата „Ж“ е „ЖИВЕТЕ“.

Животът е благодат, животът е радост, животът е добро. 

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка е на очи, които те гледат с любов.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

„У дома“ не е място, обикновено „у дома“ е човек.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? 

Вярата. Надеждата. Любовта.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?  

Тези, които са подхождали към мен с любов и емпатия.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, че искам. Човек е в състояние на постоянна промяна. Въпросът е, тази промяна да бъде за ДОБРО.

 

Намерила ли си призванието си?

Живеем в многоспектърно време. В Епохата на Водолея призванието на всеки един от нас е  ЛЮБОВТА.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от живота. Само животът е моя отговорност.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?  

Любовта.

 

Какво е за теб самотата? 

Самотата е състояние на отделеност. Човек никога не е сам. Той винаги е божествено окрилян.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Глаголицата.

 

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Доброто винаги е добро. Доброто винаги се помни и никога не се забравя. Бог е ДОБРО.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

На изумление.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала всяко дете, което е нагрубявано или обиждано, бих прегърнала всяка жена, която се чувства унижена или пренебрегната, бих прегърнала всеки мъж, който е неразбран или оскърбен, бих прегърнала всяко едно животинче, което е изоставено или тормозено, бих прегърнала целия свят с любов и разбиране.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният мир е път. В глаголицата буквата „П“ е за „ПОКОЙ“.

Това е най-трудният път, който трябва да извървим.

 

Какво е щастието за теб?

Само човек е надарен със способността да се смее. Нашата същност е да бъдем радостни.

 

Какво би казала на едно дете или на другите хора въобще?

Ти си красиво, съвършено творение. Гледай се с очите на любовта.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Човек, оставен сам на себе си, се бои от всичко.

Старая се да не съм такъв човек.

 

Какво може да те разплаче?

Насилието.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добротата.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Животът е Дар. Пъзелът иска логическа мисъл и аналитичен ум. Животът иска любов, доверие и грижа.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

Че ме има.