Екатерина Глухова споделя...

 

снимки - личен архив на Екатерина Глухова

Моля, представи се накратко…

Казвам се Екатерина Глухова, пиша от 21 години, виждам картини в главата си свише и ги описвам. Накратко ще се представя така :

 

ТАКАВА СЪМ

 

Стъпвам боса по бялата постеля…

Ходилата парят ме...

замръзнали... окървавени...

Виелицата в мен не стихва,

дори когато слънцето изгрее!

 

Камъчетата забити,

не могат да ме спънат!

Следвам сиянието...

скрито в планината...

Там горе... най-високо...

в ледовете... объркана пътека...

 

През вековете бродя…

прокудена... проклета...

Родена съм от снеговете…

Пълната луна душата ми извая...

такава дива... непокорна!

 

На орадата събличам мръсотията...

Във голотата си прераждам се...

във лудост... освирепяла!

 

Стъпвам боса...

Обувките теснят ми!

Такава съм!!!

Свободна... Гола...

След мене огнени следи остават!!!

 

* орада – ритуален огън за изгонване на злото

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Сегашният миг, той е безценен, защото е единствен и неповторим!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да загубя хора, които обичам…

 

В какво вярваш?

Вярвам в Любовта, в Светлината, в Чудеса и в Твореца…

 

Вярваш ли в хората?

Определено Да, дори понякога повече, отколкото трябва.

 

А в себе си?

Безрезервно вярвам в себе си!

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Винаги съм мечтала за споделеност на всички нива и за искрена Любов. Мечтите ми се сбъдват сега и съм много щастлива и благодарна. Надявам се на един по-добър свят и вярвам, че е възможно ако всеки от нас избере Светлината в себе си!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето не съществува,  твърдя го отдавна, затова ще ти отговоря с кратко стихотворение от новата ми книга :

 

Времето ли!?

Не го поставяй в рамки...

Вечност е!

Отброявам го

единствено в молитви...

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за абсолютно нищо, за всичко си има причина, няма случайни неща, животът е пълен с уроци!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е! Най-трудно е да простим на себе си, а е безценно!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Радвам се, че научих урока си, че животът е Тук и Сега, така че определено в настоящето!

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не… Завистта и злобата ми идват в повече!
Аз съм си ренесансова, неспасяема романтичка…

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Тепърва предстои да се случи…

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с една дума, две или три...

Обичам го! Животът за мен е Дар!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Небесата, карат ме да притихвам в удивление…
Очите на любимия човек, препълнени с обич…
Децата ми, те са моите ангелчета!

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В прегръдките на любимият ми човек, там близо до сърцето му, където сме Едно цяло… Той е моят дом!

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата! Може би и лудостта ми малко помага…

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Влияние не бих казала, лудетина съм си, не се влияя, имам една автентичност в себе си, която неотлъчно следвам!

Най-голяма подкрепа съм получила от брат ми, майка ми и от моя Звезден принц…

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да се науча на търпение може би. Винаги имаме какво още да научим, за да се надграждаме и усъвършенстваме към най-добрата своя версия.

 

Намерила ли си призванието си?

Категорично Да, писането е моето призвание!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Срещали сме няколко пъти с нея в този живот, не се страхувам. Смъртта е преход, душите са вечни! Вярвам в прераждането, в романа ми „Синева от Безвремие“ разказвам за част от ключовите ми минали животи и връзката им с този живот.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всеки дъх, изпълнен с обич, осмисля живота ми и ме кара да се чувствам по-жива от всякога.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата е себепознание.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Душите ни. Книгите също.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Помня всички добри дела и съм благодарна от цялото си сърце за всяко едно от тях, те са дарове! Няма да спомена конкретно, защото всички са безценни.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Обич, Любов, Вдъхновение, Благодарност, Радост…

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Прегръщаме се в душите си, дори с тези, които не са тук тленно…

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вече успявам все по-често да постигам това Божествено състояние.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието ли? То е съвсем простичко и обикновено, съдържа се в малките неща!

Един съвършен ден:  

Споделено кафе под крушата, посрещайки изгрева заедно, после ще берем диви ягоди и горски цветя, гонейки се по поляните, а вечерта ще гледаме залеза, гушнати пред огъня… А после звездното небе ще ни отведе в безкрайния свят на Любовта…

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете истински и слушайте сърцето си, обичайте себе си и дарявайте Любов на света!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не! За мен искреността е много голяма ценност.

 

Какво може да те разплаче?

Абсолютно всичко, много съм чувствителна, плача си навсякъде и по всяко време…

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Малките жестове, пълни с обич и грижа.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Вече е цял… Пъзелите на Живота има право да ги реди само Творецът! Така че всяко парченце тепърва ще си дойде на мястото!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя всеки дъх от живота си, защото точно трудностите ни учат да бъдем добри хора.

Най-голяма благодарност изпитвам за всички Вселенски Чудеса, които всеки ден ми се случват, защото ние сме изтъкани от Любов, а тя е Божествен дар!

https://www.facebook.com/katenstain

https://www.instagram.com/katenstain/