Първото интервю със Стефан Кръстев за "Един от нас споделя", дадено преди 10 години, можете да прочетете тук:
www.oneofusshares.com/2013/09/blog-post_11.html
снимки - личен архив на Стефан
Моля, представи се накратко.
Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си...
Вече съм на петдесет и три. Не съм толкова дързък, какъвто съм бил. Все още вярвам в свободата. Все още я откривам в усещанията си, в способността си да мисля и да създавам светове. Не съм убеден, че ще променя този, в който живеем, но все още вярвам, че ще открия вариант, в който да го разбера по-добре и да се примиря, преди всичко в себе си.
В момента работя в Драматично-куклен театър "Иван Радоев"-Плевен, веднъж съм отличен със специална награда на конкурса за Нова българска драматургия на същия театър, а пиесата е поставена и се играе и в момента - "Кратка пиеса за любов". Тя бе отличена и на международния конкурс на Театрална работилница Сфумато "36 monkey" за театрален текст.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Последните 15 години са най-хубавите ми. В тях имаше много изпитания, останах и инвалид – след серия от инфаркти, но пък намерих сили да се боря. Точно сега и тренирам и се чувствам по-добре физически от когато и да е било. Духът ми реши да се отнася с тялото ми, като с полезен роб и то му служи добре.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Не мога да кажа. Много са трудностите, високо ги ценя, защото в тях открих и силата, с която ги преодолявах.
В какво вярваш?
„Вярвам в един Бог Отец – Съдържател; творец на всичко видимо и невидимо; и в един Господ Иисус Христос; сина Божий – единородния; роденият от Отца преди всички векове… И в Духа Святий – Господа животворящия, който от Отца изхожда…“
Това, което е написано в Символа на вярата, а също в Любовта.
Вярваш ли в хората?
Не бива. Трябва да се отнасям с разум, а не с вяра към хората.
А в себе си?
Да, вярвам, но съзнавам и ограниченията си.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Много мечти имам. И много надежди.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, за най-важното никога не ми достига времето – за най-близките.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
О, не. Не. Можех да съм по-добър син, можеше никога да не съм пушил, никога да не съм употребявал алкохол, да съм тренирал, но нали в грешките оценявам това, което съм постигнал по себе си, а и дали бих го постигнал без тях…
Важна ли е прошката в твоя живот?
Не може без нея. Основата на всичко е.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В бъдещето.
Харесваш ли нашето време?
Не. Трябваше да е по-мъдро, след всички уроци в миналото, а ме ужасяват зараждащият се фашизъм, лесното зомбиране и поддаването на масови психози.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Обичам всичките си пътувания. С колелото до Среброструй е като със самолет до Андалусия.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Семейство. Творчество. Пътуване. Иска ми се обаче още една: Тренировки.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Спящото лице на любим човек.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Само у дома.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Доста са.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да съм малко по-спокоен.
Намерил ли си призванието си?
Да, пиша. Това е то.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Нормално е да се страхува човек от смъртта. Но вярвам в живот след нея.
А какво те кара да се чувстваш жив?
Любовта, творчеството, тренировките.
Какво е за теб самотата?
Учител, който ми помага да чуя себе си.
Какво ти дава представа за вечност?
В момента слушам една мелодия на Педар Хеланд. Обичам да пиша на нея. Тази мелодия е едно от нещата, които ми дават представа за вечност.
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Не, няма да мога да го кажа в кратък текст. Наистина става въпрос за огромно количество.
Какви чувства изпитваш най-често?
Любопитство.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Майка.
Имаш ли вътрешен мир?
Почти винаги.
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
06:00 – звъни телефона, сутрешни ритуали до 7, когато съм на тренировка – час, час и половина. После пия кафето, лекарствата, става 9:30 и съм в църквата „Св. Николай“, където казвам три пъти „Отче наш“, три пъти „Богородице Дево“, веднъж „Символът на вярата“, ако денят е работен – после съм на работа, ако е почивен – да пътуваме някъде със сина и жена ми. Хубаво е да намеря време за 100 страници, които да прочета и за един филм, който да изгледам.
Също – един ден в писане.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не се страхувай да сгрешиш и не слушай много съвети. Не вярвай в новинарски емисии и в хора, които се имат за красиви и интелигентни.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...
Ако няма Бог, не искам да го знам. Не ми и трябва.
Какво може да те разплаче?
Само неща, които са способни да ме затрогнат.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти всичко, обичам живота, а също и да се усмихвам.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Доста трябва да се потрудя за да го завърша. И едва тогава ще реша дали има липсващо парче. До колене съм в парчета, чието място не съм открил.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството ми.
Предстояща премиера:
Няма коментари:
Публикуване на коментар