Калина Бъчварова споделя...

 фотографии: личен архив на Калина

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите с любимия ми човек.




А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно приемам загубите на хора, които обичам, а повярвай - при мен се случиха доста!




В какво вярваш?

Вярвам в Господ и в това, че с обич може да обърнеш земята – да се върти наопаки.




Вярваш ли в хората?

Вярвам, разбира се, иначе всичко ще е безсмислено, ако не вярваш в хората! Но понякога си трябва и едно наум, вярата в човек не трябва да се смята за наивност.




А в себе си?

Вярвам във възможностите си! Знам докъде и колко мога, и според тази реална преценка мога да определя доколко мога да си вярвам!




За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Вече не мечтая!




Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

На мен никога не ми достига времето. Но винаги гледам да имам достатъчно време за хората, които имат нужда от мен. Може би невинаги съм успявала, но това си е мой грях!




Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Точно за същото, че не съм дала повече от себе си за някои хора и сега, когато ги няма – няма поправка на тази грешка, за това човек трябва много да внимава как се разпилява.




Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително! Божествена е възможността да простиш на себе си и на другите! Без прошка не може да се живее щастливо, а всеки е прегрешил, прошката е пътят на човек към друг човек, а и път към себе си!




Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Много съм свързана с миналото, преживявам го пак и пак, въпреки че много хора ме обвиняват за това, но аз обичам миналото си. А за настоящето – живота трябва да се живее сега – смислено и достойно, така то утре ще стане също едно красиво минало! А бъдещето – то пък отново ще стане настояще утре и така ще стане един добър сюжет на живота.




Харесваш ли нашето време?

Всяко време е хубаво, важни са човеците. Но има нещо, което не ми харесва. В момента като че ли опитваме за заличим цяло хилядолетие, да окастрим всички значителни събития, да ги избелим, сякаш всичко случило се – революциите, подялбата на света, масовите изтребления, ядрените заплахи и т.н., е било само една задънена улица и всички сме се впуснали да я разграждаме със същия ентусиазъм, с който сме я градили. Според Елюар, Земята не е нищо по-голямо от един син портокал, който отдавна сме изконсумирали – всичко е прочетено, анализирано, филмирано, документирано...




Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всички пътувания, в които не съм сама, споделените пътувания. И няма значение дали пътуваш до Тутракан или Барселона, до съседното село или до екзотично място, тръпката е в споделянето! И после дълго да си спомняте заедно за преживяното.




Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е всичко, което имаме в момента, и единственото нещо, което можем да направим красиво и достойно.

Обич, една дума ми стига.









Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Които гледаме заедно! Няма по-тъжна гледка от тази, която виждат самотните очи.




Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В душата на най-скъп човек, в чувството, че всеки в другия е като у дома.




Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Чувството, че нямам избор, но наистина е изморително.




Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Имало е такива, от които най-малко съм очаквала, а те са се оказвали верни и неотстъпчиви пред бурите в душата ми.




Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И да искам, няма да мога. А трябва ли?




Намерила ли си призванието си?

Да, аз мога да обичам!




Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Разбира се, че се страхувам! А по втория въпрос ще замълча, прекалено е лично.




Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е лъжливо понятие, в нашия човешки смисъл. Ще ти разкажа една история. Аполон създавал изкуството, а музите му помагали. Имало и една друга муза – Клио – музата на историята. Всички смъртни се стремели да се харесат на Клио, за да изпише тя имената им със златни букви. Но Клио не била целомъдрена, на нея дори и заплащали, та така и до днес. Историята е породена от страх, от ужаса, че ще изчезнем и няма да остане нищо. Клио държи в ръцете си човешкото безсмъртие и копнежа за вечност.




Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мисля, че вече се разбра, че бих искала един-единствен човек!




Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Непоисканият съвет не е добро начало. Бих им препоръчала само да ценят и уважават родителите си, да попиват опита, добрия пример и да ценят усилията, с които са отглеждани.




Какво може да те разплаче?

Песен!




А какво може да те накара да се усмихнеш?

Мъж, в чиито очи още личи момчето.




Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Дори и да е подреден, пак ще изглежда като картина на Пикасо. А най-важното парче ще поставя, когато ми дойде времето да се завърна при моята обич.