Мирослав Господинчев споделя...

Казвам се Мирослав Господинчев, на 30 години съм, необвързан и в момента работя в център за обаждания. Харесвам работата си и в момента полагам усилия да започна в друга сфера.

През свободното си време правя най-различни неща. Гледам клипове, играя шах, чета книги или манга и гледам сериали, и прерисувам любимите си персонажи от тях.

Обичам точността, честността, хубавата музика и вкусната храна.

Интересувам се от здравословен начин на живот и се опитвам да го водя доколкото мога.

Понякога си представям какво бих променил, ако бях лидер на света.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Имам доста хубави моменти, когато съм бил на село и просто съм се наслаждавал на природата. Или когато съм бил с приятели и съм си прекарвал отлично.

Също когато съм гледал някой любим сериал (Attack on Titan, Stranger Things etc.)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

В живота не липсват предизвикателства. Преди две години имах сериозни здравословни проблеми, хронична умора, главоболия, пищене в ухото, мозъчна мъгла и т.н. Понякога нямах енергия да изляза от вкъщи и нямах представа нито какво ми има, нито как да се справя.

За щастие попаднах на книгите на Антъни Уилям, които дадоха отговор на въпросите ми и прилагайки информацията в тях сега се чувствам много по-добре.

В какво вярваш?

В живота след смъртта.

В Бог.

Че всичко е за добро.

Че хората са добри.

Вярваш ли в хората?

Вярвам че всеки прави най-доброто, на което е способен, според мирогледа си и информацията, с която разполага.

А в себе си?

Вярвам повече в себе си, отколкото преди, но има още какво да се желае.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да спрем да изсичаме дървета и да започнем да ги засаждаме.

Да превърнем здравето в главен приоритет.

Да спрем да убиваме животни, да правим неща, които са вредни за нас (пушене, пиене, и т.н.)

Да унищожим всички огнестрелни оръжия и да живеем в мир.

Да си помагаме, вместо да си пречим.

Домът, водата, храната и лекарствата да станат универсално право за всеки човек, а не неща, за които да се работи 5 дни в седмицата.

Да не произвеждаме отпадъци, а да ги рециклираме.

Хората да осъзнаят, че всичко зависи от тях.

Надявам се поне някои от тези неща да се случат, докато съм жив.

За себе си мечтая да съм полезен на другите, да имам здраве, пари, увереност и верен човек до себе си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Имам време, за да се занимавам с най-различни неща (интуиция, японски, рисуване), но по-скоро желанието и енергията ги няма.

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Няма смисъл да се съжалява, защото ако нещата не се бяха развили по този начин, нямаше да сме хората, които сме сега.

Но все пак би ми се искало да бях прекарвал по-малко време пред екрани.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Ако човек не съди никого, няма на кого да прощава.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея повече в настоящето може би.

Харесваш ли нашето време?

Да, въпреки всички предизвикателства, смятам, че живеем в най-добрите времена в човешката история.

снимки: личен архив на Мирослав

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Ако става въпрос за места, където съм бил, държа най-много на село Здравец, Варненско. Природата там е много красива.

А за места, които бих искал да посетя – Япония.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Би трябвало да отговоря, че го обичам, нали съм жив все пак, и е така. Благодарен съм, че съм жив, има много неща, които ми допадат, но определено в живота има неща, на които не съм фен. Във много ситуации има елемент на непредсказуемост и доста често има неяснота или липса на посока/напътствие. Или може би има, но все още не го чувам.

За мен животът е процес на информиране за света около мен и за правилата, по които той функционира. Доста лесно е да изпаднеш в цикъл на постоянно повтарящи се автоматични действия, в които не влагаш много мисъл.

Общо взето животът е това, което е.

Загадка, странен, огромен.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледката на хора, които безкористно помагат на други хора.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато спя :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Много неща. Бакшиш от клиент, съобщение от приятел, забавен клип, вдъхновяваща история, но най-вече самия аз.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми, Антъни Уилям, Петър Дънов, Мат Кан, Бентиньо Масаро.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, има неща, които бих искал да променя.

Намерил ли си призванието си?

Все още не.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, по-скоро от загубата на това, което имам сега. Животът е безкраен.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Когато рисувам, когато съм с приятели, когато слушам хубава песен.

Какво е за теб самотата?

Доста убедителна на моменти илюзия. Човек никога не е сам.

Какво ти дава представа за вечност?

Промяната.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Замислих се. Най-доброто, което са направили за мен са го направили моите родители, заради това че са ме създали, отгледали и възпитали.

Какви чувства изпитваш най-често?

Удоволствие, щастие, гняв, тревога.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Теб.

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е въпрос на избор. В един съвършен ден аз бих оценявал всичко, което вече имам и не бих го приемал за даденост.

В един съвършен ден бих имал възможността да посоча на хората, че те имат контрол над своя живот, че всичко зависи от тях.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Страхът е лъжец.

Прави това, което обичаш; обичай това, което правиш.

Има ли въпрос, от който се боиш?...

Определено. От лични въпроси.

Какво може да те разплаче?

Рязането на лук.

Хълм с изсечени дървета.

Абсурдите на света, създаден от хората.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добра шега, насрещна усмивка, успех (личен или чужд).

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден е на около 3%

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя вкусната храна, без нея не бих се справил.

Най-благодарен съм за изкуството. Човешката креативност е бeзкрайна.

Благодаря.

И аз ти благодаря!