Красимира Златева споделя...

 

Казвам се Красимира Златева. Родена съм в прекрасния морски град Бургас. Към момента живея в София. На 55 г. съм и условно разделям живота си на два етапа – преди и след като последвах сърцето си. Преди – живот в егото, в удобната люлка на конформизма. Силна и успешна, според тогавашните ми критерии. Докато излязох от зоната си на комфорт, предприемайки "пътешествие", за което не си давах сметка, че е пътуване към себе си.

Както всяко друго пътешествие и това си има цена. Разликата е, че за това в началото не знаем каква ще е. Плащам и до днес – със  смирение и вътрешно опрощение, с обич и благодарност.

Дейността ми днес е в полето на интегралното развитие. Завърших обучение за Интегрално консултиране и коучинг, Интегрални системни констелации, Еволюционни практики и Енергийни техники (TAI) в  школата "Институт за интегрално развитие (ИИР)" в София.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Майка съм на прекрасна дъщеря и баба на две момиченца. Раждането на дъщеря ми е един от незаменимите моменти.

Най-хубавият период в живота ми е след като последвах сърцето си. Срещата със себе си не е от най-лесните. По някакъв начин всичко много хубаво в живота ми е свързано и с нещо болезнено. Така е било... и продължава да е.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-хубавите и най-трудните неща в живота обикновено са свързани с най-близките ни хора. Първото е свързано с баща ми. Бях си повярвала, че няма как някой да ми липсва, след като никога не е присъствал в живота ми.  Срещата с гнева и осъждането, потиснати и несъзнавани през по-голямата част от съзнателния ми живот, е от най-трудните. Второто е свързано със сестра ми. Аз поне зная за нея, тя – не. Невъзможността да я потърся, без да престъпя волята на баща  ни и нейната майка е болезнена за приемане. Помогна ми разбирането, че има "наша работа, работа на другите и работа на Бог". Третото е свързано с дъщеря ми, осъзнаването, че е наследила моите болки, моята съдба. За нея имаше какво да направя, беше в моите правомощия. Но нямаше как да спестя болката ѝ, защото истината дълго пазена в тайна, боли.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че всеки е център на собствения си свят и е част от Цялото, че ни е дарена възможност да творим своята реалност съзнателно. Всички го правим, но несъзнателно.  Вярвам в хода на човешката еволюция – всяко "зло" е за "добро", защото са неразривно свързани. Те са  двете страни на една монета.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в сърцевината на човешката същност, а тя е доброто. Старая се винаги да виждам светлото и в тъмното, без значение дали е човек, събитие или ситуация.

 

А в себе си?

Разбира се :) Ако човек не вярва в себе си, то означава, че се е отдалечил твърде много от духовната си същност.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се един ден да няма политици, а ново поколение лидери. Духовно извисените хора да ни водят по пътя към мира, любовта и единението, както и сега го правят. 

Мечтая за повсеместна индивидуална революция, която ще допринесе за сбъдването на надеждите ми.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Важното е как и за какво ползваме времето.  Имам време за важните неща. За такива, които не са ми на фокус – за тях не ми достига.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не. Миналото ни е проектирано в настоящето.  Да съжаляваме за нещо в миналото означава да се отречем, както от аспекти на настоящето, така и от части от самата ни същност.  Първият Системен принцип гласи: "Приемане на реалността такава, каквато е била и каквато е", което означава да я приемем без осъждане и без съжаление. Незачитането на Системните принципи е в основата на страданието по света. Стремя се да ги зачитам, за да не си го причинявам.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно ми е вътрешното опрощение към самата мен. Прощавайки на себе си, простили сме всичко на всички и сме поискали прошка от всички, защото хората около нас са нашите "огледала", както и ние за другите.  Просто е... но неприемливо за егото. Прошката е в основата на трудно достижимата безусловна любов, към която се стремим. Първо е нужно да се научим да обичаме себе си безусловно.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И в трите едновременно :) Миналото и бъдещето се срещат в настоящето.  Вчера и утре е разтеглен миг на тук и сега. 

снимки: личен архив на Красимира

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да – Вътрешното ми пътуване... Представа си нямаме  колко непознати, потиснати и забравени неща има във вътрешния ни свят, които чакат да бъдат видeни, признати и почетени.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам Живота и съм благодарна за този дар. За мен той сега е: Вдъхновение. Решение. Действие.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревът... залезът, звездното небе в нощта, морето, цветята... дивната прелест на бурята,  приРодата... но не мога да ги степенувам.

Красотата е изначално вътре в нас. Изгубим ли я вътре в себе си...  и отвън не я виждаме...

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вярвам, че истинският дом е вътре в нас. Ако там ни е добре, където и да сме ще сътворим пространството, в което да ни е уютно – да ни е у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че след нощта винаги изгрява слънце. И знанието, че злото винаги е за добро. Трудностите, проблемите... активират, както тъмната, така и светлата ни страна, и творческия потенциал в нас.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

По пътя към себе си нямаше да стигна до тук без подкрепа. Когато си във вярната посока, Вселената ти съдейства. Бог помага, чрез човешки ръце и сърца. Мъжът, с когото споделям живота си, е Божията ми подкрепа. Също брат ми и семейството му, с които споделях живота си в началото на пътя. С тях е първата крачка (стъпка назад) в Обратното ми пътуване.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Когато съм се опитала нещо да променя в себе си, не се получава. Просто наблюдавам онези страни от същността ми, които предпочитам да са различни. Стремя се да ги харесам и  обикна. Нали са си мои :) Впоследствие разбирам, че съм се променила без усилие на волята. Нищо не можем променим, ако преди това не го приемем и обикнем.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, чувствам се на мястото си. Заедно с моя приятелка и колежка (Людмила Георгиева), основахме Интегрална обител Калема и развиваме дейност в полето на Интегралното развитие. Уеб платформата на проекта е https://integral-art.press/, където представяме дейността си и публикуваме информация, свързана с интегралното развитие и духовната трансформация. Идеята ни е да провокираме процеса на спомняне, себепознание и осъзнаване на изначалната ни същност, което е предпоставка за вътрешната революция – вертикалното израстване, проявено в положителната промяна в живота.

•         Все ме питат защо "Интегрална обител" и защо "Калема"?

Думата обител е със сакрално значение. Във физическия свят тя е за обозначение на пространство с духовна атмосфера. Такова пространство е и дълбочината на вътрешния ни свят, където е сърцевината на същността ни. Именно там се срещаме със себе си – опознаваме, приемаме и почитаме потиснатите части от същността, за да се  разпознаем като цялостни. Това определя вътрешната ни обител като интегрална.

Калема е импулсът, който привнасяме с дейността си – клончето, което, ако човек прегърне и захрани със собствените си ресурси, може да израсне и роди плодове.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам, че сърцевината на същността ни е вечна. Не е вечно егото, то е само етап в човешката еволюция. Смъртта е край на физическото въплъщение... и начало на нещо друго.  Не се страхувам от смъртта... но вярвам, че има какво да дам засега тук, в това измерение.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Дишането... мечтаенето, покоя, тихата радост, красотата... и болката. Болката привнася импулс за живот, когато я прегърнем, а не се борим с нея. В борбата болката е разрушителна.

 

Какво е за теб самотата? Какво ти дава представа за вечност?

Чувствам се уютно в собствената си компания. Самотата ми е потребна и целебна.

Вечността е извън представата ни за време. Цялото, Творецът, Бог, Битие...  – както го определя всеки в съзнанието си.  Ние сме част от Цялото. С раждането на всеки един от нас, Вселената отново пресъздава себе си, за да пребъде. Вечни сме в изначалната си същност.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Вдъхновение, благодарност, радост, обич...  понякога болка и тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Искам да прегърна дъщеря ми... с която отношенията ни са в "пауза". Тя е цената, която плащам. Искам да прегърна внуците си...  Искам да прегърна баща ми и сестра ми Теодора.  И майка ми – за която в този живот, физически, е вече невъзможно. Прегръщам ги всички в сърцето си, с обич и разбиране.  Вярвам, че каквото умът и егото разделят, сърцето събира.

До тогава ще прегръщам с благодарност мъжа до мен, брат ми, снаха ми и техните деца и внуци :)

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, имам. Постигам го в центъра на вътрешно ми пространство – именувала съм го "видело". То е същото като виделината във външната ни реалност, когато се срещат в прегръдка денят и нощта – сутрин, на зазоряване. И вътре в нас е така. Там, в този свещен център, ако срещнем тъмната си и светлата си страна, настъпва мир и "видело" – виждаме неща, които в полярните светли и тъмни състояния са невидими. Тъмното и светлото в нас там "по видело" стават едно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен е в смирението, в тихата радост, в прегърнатата болка... в копнежа за сбъдване, в стремежа да преоткривам себе си.

Не съм съвършена... и дните ми не са.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

За детето... не съм сигурна. В много отношения те знаят повече от нас,  възрастните, защото при тях е по-силна връзката с Бога. Бих поискала съвет от дете :)

Единственият съвет от мен към хората е да "чуват" тялото,  сърцето и интуицията си. Умът си да ползват за сбъдването на повелите на сърцето.

 

Какво може да те разплаче?

Душевната болка, моята и немоята... като съзнавам, че няма как да ме докосне нещо, ако не го нося вътре в себе си. Чуждата болка докосва неизцелените, болезнени части от същността ни.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко :) ... и болката. Сълзите и усмивката са съвместими  за мен. Не съм плакала от радост, но съм се усмихвала през сълзите.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, липсват ми парчета от пъзела. Търся ги и откривам... вътре в мен. Добавям ги... и пъзелът ми сам се пренарежда. 

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия живот. Благодарна съм на избора на душата ми – да се родя точно в това време, на това място, при тези обстоятелства. Сигурно е имала нещо предвид. Не ми казва какво... само ми подсказва :)  Благодарна съм на себе си, че превъзмогнах страховете си; на родителите ми, за това че са ми предали дара от Твореца – живот; на дъщеря ми... за това, че нейната душа ме е избрала за майка.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите ?

Да, нещо свързано с болката и с дейността ми.

Ще ви разкажа началото на приказка една, от древни времена, за калема и вретеното на времето.

•         "Приказките, написани от калема на времето, описват как нишките на съдбите пресуква вретеното. В плетката сложна, любовта заплетена изгубва се. Сестра със сестра си да се не знаят, брат с брата в сърца си да се не познаят. Но винаги вретеното на времето оставя нишка за разплитане. И всичко туй пресукано е тъй изкусно… единствено, за да се научим да обичаме. Че само любовта силата има, на времето плетките да разплита, с мехлема на прошката да помаже."

•         приказката, написана в болката ми... можете да дочетете в  https://integral-art.press/, зарежда се с бутона – "Тема калема".

 

Благодаря от сърце на Кристина за предоставената ми възможност да споделя себе си с читателите на този прекрасен блог... и за "Слънчогледите (които) се прераждат в слънца" и огряват  библиотеката в дома ми.  Благодаря на другите, споделили за себе си и на тези, които четат споделеното.

 

ФБ профил: https://www.facebook.com/krasimira.zlateva.3

ФБ група: https://www.facebook.com/groups/integralnaobitel

Уеб сайт: https://integral-art.press/

 

За финал нещо от поетичните ми вдъхновения :), с пожелание да чуваме по-често зова на душата си.

 

Зовът на Душата

 

Когато Събудиш се жаден за Утре,

това е защото Душата ти вече в сърцето е там.

Където очаква те с трепет и тихо зове те –

идвай, там си сам!

 

Когато Събудиш се жаден за Утре

и сълзите ти капят, без да болят –

това е, защото само мият очите ти

и остатъчните мисли нечисти!

 

Когато Събудиш се жаден за Утре,

това е защото Душата те чака с чаша вода

и знаеш, че вече няма как да заспиш,

защото кафето ти там ще е черно и силно!

 

Сервирано ти лично от Душата,

в прозрачна малка стъклена чаша.

Без мляко, за да усетиш вкуса на кафето

и с него – порива на сърцето!

 

И когато по навик потърсиш цигара,

разбираш, че душата запалка няма.

Което всъщност няма никакво значение,

когато разбрал си идеята на своето рождение!

 

Идвай, зове те Душата,

ако искаш твоето Утре да бъде днес ­–

не я оставяй сама да си пие кафето­ –

там Утре, където ти е сърцето!