Калина Бъчварова споделя...

 фотографии: личен архив на Калина

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите с любимия ми човек.




А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно приемам загубите на хора, които обичам, а повярвай - при мен се случиха доста!




В какво вярваш?

Вярвам в Господ и в това, че с обич може да обърнеш земята – да се върти наопаки.




Вярваш ли в хората?

Вярвам, разбира се, иначе всичко ще е безсмислено, ако не вярваш в хората! Но понякога си трябва и едно наум, вярата в човек не трябва да се смята за наивност.




А в себе си?

Вярвам във възможностите си! Знам докъде и колко мога, и според тази реална преценка мога да определя доколко мога да си вярвам!




За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Вече не мечтая!




Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

На мен никога не ми достига времето. Но винаги гледам да имам достатъчно време за хората, които имат нужда от мен. Може би невинаги съм успявала, но това си е мой грях!




Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Точно за същото, че не съм дала повече от себе си за някои хора и сега, когато ги няма – няма поправка на тази грешка, за това човек трябва много да внимава как се разпилява.




Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително! Божествена е възможността да простиш на себе си и на другите! Без прошка не може да се живее щастливо, а всеки е прегрешил, прошката е пътят на човек към друг човек, а и път към себе си!




Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Много съм свързана с миналото, преживявам го пак и пак, въпреки че много хора ме обвиняват за това, но аз обичам миналото си. А за настоящето – живота трябва да се живее сега – смислено и достойно, така то утре ще стане също едно красиво минало! А бъдещето – то пък отново ще стане настояще утре и така ще стане един добър сюжет на живота.




Харесваш ли нашето време?

Всяко време е хубаво, важни са човеците. Но има нещо, което не ми харесва. В момента като че ли опитваме за заличим цяло хилядолетие, да окастрим всички значителни събития, да ги избелим, сякаш всичко случило се – революциите, подялбата на света, масовите изтребления, ядрените заплахи и т.н., е било само една задънена улица и всички сме се впуснали да я разграждаме със същия ентусиазъм, с който сме я градили. Според Елюар, Земята не е нищо по-голямо от един син портокал, който отдавна сме изконсумирали – всичко е прочетено, анализирано, филмирано, документирано...




Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всички пътувания, в които не съм сама, споделените пътувания. И няма значение дали пътуваш до Тутракан или Барселона, до съседното село или до екзотично място, тръпката е в споделянето! И после дълго да си спомняте заедно за преживяното.




Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е всичко, което имаме в момента, и единственото нещо, което можем да направим красиво и достойно.

Обич, една дума ми стига.









Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Които гледаме заедно! Няма по-тъжна гледка от тази, която виждат самотните очи.




Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В душата на най-скъп човек, в чувството, че всеки в другия е като у дома.




Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Чувството, че нямам избор, но наистина е изморително.




Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Имало е такива, от които най-малко съм очаквала, а те са се оказвали верни и неотстъпчиви пред бурите в душата ми.




Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И да искам, няма да мога. А трябва ли?




Намерила ли си призванието си?

Да, аз мога да обичам!




Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Разбира се, че се страхувам! А по втория въпрос ще замълча, прекалено е лично.




Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е лъжливо понятие, в нашия човешки смисъл. Ще ти разкажа една история. Аполон създавал изкуството, а музите му помагали. Имало и една друга муза – Клио – музата на историята. Всички смъртни се стремели да се харесат на Клио, за да изпише тя имената им със златни букви. Но Клио не била целомъдрена, на нея дори и заплащали, та така и до днес. Историята е породена от страх, от ужаса, че ще изчезнем и няма да остане нищо. Клио държи в ръцете си човешкото безсмъртие и копнежа за вечност.




Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мисля, че вече се разбра, че бих искала един-единствен човек!




Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Непоисканият съвет не е добро начало. Бих им препоръчала само да ценят и уважават родителите си, да попиват опита, добрия пример и да ценят усилията, с които са отглеждани.




Какво може да те разплаче?

Песен!




А какво може да те накара да се усмихнеш?

Мъж, в чиито очи още личи момчето.




Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Дори и да е подреден, пак ще изглежда като картина на Пикасо. А най-важното парче ще поставя, когато ми дойде времето да се завърна при моята обич.

Мирослав Господинчев споделя...

Казвам се Мирослав Господинчев, на 30 години съм, необвързан и в момента работя в център за обаждания. Харесвам работата си и в момента полагам усилия да започна в друга сфера.

През свободното си време правя най-различни неща. Гледам клипове, играя шах, чета книги или манга и гледам сериали, и прерисувам любимите си персонажи от тях.

Обичам точността, честността, хубавата музика и вкусната храна.

Интересувам се от здравословен начин на живот и се опитвам да го водя доколкото мога.

Понякога си представям какво бих променил, ако бях лидер на света.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Имам доста хубави моменти, когато съм бил на село и просто съм се наслаждавал на природата. Или когато съм бил с приятели и съм си прекарвал отлично.

Също когато съм гледал някой любим сериал (Attack on Titan, Stranger Things etc.)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

В живота не липсват предизвикателства. Преди две години имах сериозни здравословни проблеми, хронична умора, главоболия, пищене в ухото, мозъчна мъгла и т.н. Понякога нямах енергия да изляза от вкъщи и нямах представа нито какво ми има, нито как да се справя.

За щастие попаднах на книгите на Антъни Уилям, които дадоха отговор на въпросите ми и прилагайки информацията в тях сега се чувствам много по-добре.

В какво вярваш?

В живота след смъртта.

В Бог.

Че всичко е за добро.

Че хората са добри.

Вярваш ли в хората?

Вярвам че всеки прави най-доброто, на което е способен, според мирогледа си и информацията, с която разполага.

А в себе си?

Вярвам повече в себе си, отколкото преди, но има още какво да се желае.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да спрем да изсичаме дървета и да започнем да ги засаждаме.

Да превърнем здравето в главен приоритет.

Да спрем да убиваме животни, да правим неща, които са вредни за нас (пушене, пиене, и т.н.)

Да унищожим всички огнестрелни оръжия и да живеем в мир.

Да си помагаме, вместо да си пречим.

Домът, водата, храната и лекарствата да станат универсално право за всеки човек, а не неща, за които да се работи 5 дни в седмицата.

Да не произвеждаме отпадъци, а да ги рециклираме.

Хората да осъзнаят, че всичко зависи от тях.

Надявам се поне някои от тези неща да се случат, докато съм жив.

За себе си мечтая да съм полезен на другите, да имам здраве, пари, увереност и верен човек до себе си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Имам време, за да се занимавам с най-различни неща (интуиция, японски, рисуване), но по-скоро желанието и енергията ги няма.

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Няма смисъл да се съжалява, защото ако нещата не се бяха развили по този начин, нямаше да сме хората, които сме сега.

Но все пак би ми се искало да бях прекарвал по-малко време пред екрани.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Ако човек не съди никого, няма на кого да прощава.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея повече в настоящето може би.

Харесваш ли нашето време?

Да, въпреки всички предизвикателства, смятам, че живеем в най-добрите времена в човешката история.

снимки: личен архив на Мирослав

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Ако става въпрос за места, където съм бил, държа най-много на село Здравец, Варненско. Природата там е много красива.

А за места, които бих искал да посетя – Япония.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Би трябвало да отговоря, че го обичам, нали съм жив все пак, и е така. Благодарен съм, че съм жив, има много неща, които ми допадат, но определено в живота има неща, на които не съм фен. Във много ситуации има елемент на непредсказуемост и доста често има неяснота или липса на посока/напътствие. Или може би има, но все още не го чувам.

За мен животът е процес на информиране за света около мен и за правилата, по които той функционира. Доста лесно е да изпаднеш в цикъл на постоянно повтарящи се автоматични действия, в които не влагаш много мисъл.

Общо взето животът е това, което е.

Загадка, странен, огромен.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледката на хора, които безкористно помагат на други хора.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато спя :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Много неща. Бакшиш от клиент, съобщение от приятел, забавен клип, вдъхновяваща история, но най-вече самия аз.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми, Антъни Уилям, Петър Дънов, Мат Кан, Бентиньо Масаро.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, има неща, които бих искал да променя.

Намерил ли си призванието си?

Все още не.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, по-скоро от загубата на това, което имам сега. Животът е безкраен.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Когато рисувам, когато съм с приятели, когато слушам хубава песен.

Какво е за теб самотата?

Доста убедителна на моменти илюзия. Човек никога не е сам.

Какво ти дава представа за вечност?

Промяната.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Замислих се. Най-доброто, което са направили за мен са го направили моите родители, заради това че са ме създали, отгледали и възпитали.

Какви чувства изпитваш най-често?

Удоволствие, щастие, гняв, тревога.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Теб.

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е въпрос на избор. В един съвършен ден аз бих оценявал всичко, което вече имам и не бих го приемал за даденост.

В един съвършен ден бих имал възможността да посоча на хората, че те имат контрол над своя живот, че всичко зависи от тях.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Страхът е лъжец.

Прави това, което обичаш; обичай това, което правиш.

Има ли въпрос, от който се боиш?...

Определено. От лични въпроси.

Какво може да те разплаче?

Рязането на лук.

Хълм с изсечени дървета.

Абсурдите на света, създаден от хората.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добра шега, насрещна усмивка, успех (личен или чужд).

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден е на около 3%

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя вкусната храна, без нея не бих се справил.

Най-благодарен съм за изкуството. Човешката креативност е бeзкрайна.

Благодаря.

И аз ти благодаря!

Красимира Златева споделя...

 

Казвам се Красимира Златева. Родена съм в прекрасния морски град Бургас. Към момента живея в София. На 55 г. съм и условно разделям живота си на два етапа – преди и след като последвах сърцето си. Преди – живот в егото, в удобната люлка на конформизма. Силна и успешна, според тогавашните ми критерии. Докато излязох от зоната си на комфорт, предприемайки "пътешествие", за което не си давах сметка, че е пътуване към себе си.

Както всяко друго пътешествие и това си има цена. Разликата е, че за това в началото не знаем каква ще е. Плащам и до днес – със  смирение и вътрешно опрощение, с обич и благодарност.

Дейността ми днес е в полето на интегралното развитие. Завърших обучение за Интегрално консултиране и коучинг, Интегрални системни констелации, Еволюционни практики и Енергийни техники (TAI) в  школата "Институт за интегрално развитие (ИИР)" в София.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Майка съм на прекрасна дъщеря и баба на две момиченца. Раждането на дъщеря ми е един от незаменимите моменти.

Най-хубавият период в живота ми е след като последвах сърцето си. Срещата със себе си не е от най-лесните. По някакъв начин всичко много хубаво в живота ми е свързано и с нещо болезнено. Така е било... и продължава да е.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-хубавите и най-трудните неща в живота обикновено са свързани с най-близките ни хора. Първото е свързано с баща ми. Бях си повярвала, че няма как някой да ми липсва, след като никога не е присъствал в живота ми.  Срещата с гнева и осъждането, потиснати и несъзнавани през по-голямата част от съзнателния ми живот, е от най-трудните. Второто е свързано със сестра ми. Аз поне зная за нея, тя – не. Невъзможността да я потърся, без да престъпя волята на баща  ни и нейната майка е болезнена за приемане. Помогна ми разбирането, че има "наша работа, работа на другите и работа на Бог". Третото е свързано с дъщеря ми, осъзнаването, че е наследила моите болки, моята съдба. За нея имаше какво да направя, беше в моите правомощия. Но нямаше как да спестя болката ѝ, защото истината дълго пазена в тайна, боли.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че всеки е център на собствения си свят и е част от Цялото, че ни е дарена възможност да творим своята реалност съзнателно. Всички го правим, но несъзнателно.  Вярвам в хода на човешката еволюция – всяко "зло" е за "добро", защото са неразривно свързани. Те са  двете страни на една монета.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в сърцевината на човешката същност, а тя е доброто. Старая се винаги да виждам светлото и в тъмното, без значение дали е човек, събитие или ситуация.

 

А в себе си?

Разбира се :) Ако човек не вярва в себе си, то означава, че се е отдалечил твърде много от духовната си същност.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се един ден да няма политици, а ново поколение лидери. Духовно извисените хора да ни водят по пътя към мира, любовта и единението, както и сега го правят. 

Мечтая за повсеместна индивидуална революция, която ще допринесе за сбъдването на надеждите ми.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Важното е как и за какво ползваме времето.  Имам време за важните неща. За такива, които не са ми на фокус – за тях не ми достига.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не. Миналото ни е проектирано в настоящето.  Да съжаляваме за нещо в миналото означава да се отречем, както от аспекти на настоящето, така и от части от самата ни същност.  Първият Системен принцип гласи: "Приемане на реалността такава, каквато е била и каквато е", което означава да я приемем без осъждане и без съжаление. Незачитането на Системните принципи е в основата на страданието по света. Стремя се да ги зачитам, за да не си го причинявам.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно ми е вътрешното опрощение към самата мен. Прощавайки на себе си, простили сме всичко на всички и сме поискали прошка от всички, защото хората около нас са нашите "огледала", както и ние за другите.  Просто е... но неприемливо за егото. Прошката е в основата на трудно достижимата безусловна любов, към която се стремим. Първо е нужно да се научим да обичаме себе си безусловно.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И в трите едновременно :) Миналото и бъдещето се срещат в настоящето.  Вчера и утре е разтеглен миг на тук и сега. 

снимки: личен архив на Красимира

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да – Вътрешното ми пътуване... Представа си нямаме  колко непознати, потиснати и забравени неща има във вътрешния ни свят, които чакат да бъдат видeни, признати и почетени.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам Живота и съм благодарна за този дар. За мен той сега е: Вдъхновение. Решение. Действие.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревът... залезът, звездното небе в нощта, морето, цветята... дивната прелест на бурята,  приРодата... но не мога да ги степенувам.

Красотата е изначално вътре в нас. Изгубим ли я вътре в себе си...  и отвън не я виждаме...

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вярвам, че истинският дом е вътре в нас. Ако там ни е добре, където и да сме ще сътворим пространството, в което да ни е уютно – да ни е у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че след нощта винаги изгрява слънце. И знанието, че злото винаги е за добро. Трудностите, проблемите... активират, както тъмната, така и светлата ни страна, и творческия потенциал в нас.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

По пътя към себе си нямаше да стигна до тук без подкрепа. Когато си във вярната посока, Вселената ти съдейства. Бог помага, чрез човешки ръце и сърца. Мъжът, с когото споделям живота си, е Божията ми подкрепа. Също брат ми и семейството му, с които споделях живота си в началото на пътя. С тях е първата крачка (стъпка назад) в Обратното ми пътуване.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Когато съм се опитала нещо да променя в себе си, не се получава. Просто наблюдавам онези страни от същността ми, които предпочитам да са различни. Стремя се да ги харесам и  обикна. Нали са си мои :) Впоследствие разбирам, че съм се променила без усилие на волята. Нищо не можем променим, ако преди това не го приемем и обикнем.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, чувствам се на мястото си. Заедно с моя приятелка и колежка (Людмила Георгиева), основахме Интегрална обител Калема и развиваме дейност в полето на Интегралното развитие. Уеб платформата на проекта е https://integral-art.press/, където представяме дейността си и публикуваме информация, свързана с интегралното развитие и духовната трансформация. Идеята ни е да провокираме процеса на спомняне, себепознание и осъзнаване на изначалната ни същност, което е предпоставка за вътрешната революция – вертикалното израстване, проявено в положителната промяна в живота.

•         Все ме питат защо "Интегрална обител" и защо "Калема"?

Думата обител е със сакрално значение. Във физическия свят тя е за обозначение на пространство с духовна атмосфера. Такова пространство е и дълбочината на вътрешния ни свят, където е сърцевината на същността ни. Именно там се срещаме със себе си – опознаваме, приемаме и почитаме потиснатите части от същността, за да се  разпознаем като цялостни. Това определя вътрешната ни обител като интегрална.

Калема е импулсът, който привнасяме с дейността си – клончето, което, ако човек прегърне и захрани със собствените си ресурси, може да израсне и роди плодове.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам, че сърцевината на същността ни е вечна. Не е вечно егото, то е само етап в човешката еволюция. Смъртта е край на физическото въплъщение... и начало на нещо друго.  Не се страхувам от смъртта... но вярвам, че има какво да дам засега тук, в това измерение.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Дишането... мечтаенето, покоя, тихата радост, красотата... и болката. Болката привнася импулс за живот, когато я прегърнем, а не се борим с нея. В борбата болката е разрушителна.

 

Какво е за теб самотата? Какво ти дава представа за вечност?

Чувствам се уютно в собствената си компания. Самотата ми е потребна и целебна.

Вечността е извън представата ни за време. Цялото, Творецът, Бог, Битие...  – както го определя всеки в съзнанието си.  Ние сме част от Цялото. С раждането на всеки един от нас, Вселената отново пресъздава себе си, за да пребъде. Вечни сме в изначалната си същност.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Вдъхновение, благодарност, радост, обич...  понякога болка и тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Искам да прегърна дъщеря ми... с която отношенията ни са в "пауза". Тя е цената, която плащам. Искам да прегърна внуците си...  Искам да прегърна баща ми и сестра ми Теодора.  И майка ми – за която в този живот, физически, е вече невъзможно. Прегръщам ги всички в сърцето си, с обич и разбиране.  Вярвам, че каквото умът и егото разделят, сърцето събира.

До тогава ще прегръщам с благодарност мъжа до мен, брат ми, снаха ми и техните деца и внуци :)

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, имам. Постигам го в центъра на вътрешно ми пространство – именувала съм го "видело". То е същото като виделината във външната ни реалност, когато се срещат в прегръдка денят и нощта – сутрин, на зазоряване. И вътре в нас е така. Там, в този свещен център, ако срещнем тъмната си и светлата си страна, настъпва мир и "видело" – виждаме неща, които в полярните светли и тъмни състояния са невидими. Тъмното и светлото в нас там "по видело" стават едно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен е в смирението, в тихата радост, в прегърнатата болка... в копнежа за сбъдване, в стремежа да преоткривам себе си.

Не съм съвършена... и дните ми не са.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

За детето... не съм сигурна. В много отношения те знаят повече от нас,  възрастните, защото при тях е по-силна връзката с Бога. Бих поискала съвет от дете :)

Единственият съвет от мен към хората е да "чуват" тялото,  сърцето и интуицията си. Умът си да ползват за сбъдването на повелите на сърцето.

 

Какво може да те разплаче?

Душевната болка, моята и немоята... като съзнавам, че няма как да ме докосне нещо, ако не го нося вътре в себе си. Чуждата болка докосва неизцелените, болезнени части от същността ни.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко :) ... и болката. Сълзите и усмивката са съвместими  за мен. Не съм плакала от радост, но съм се усмихвала през сълзите.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, липсват ми парчета от пъзела. Търся ги и откривам... вътре в мен. Добавям ги... и пъзелът ми сам се пренарежда. 

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия живот. Благодарна съм на избора на душата ми – да се родя точно в това време, на това място, при тези обстоятелства. Сигурно е имала нещо предвид. Не ми казва какво... само ми подсказва :)  Благодарна съм на себе си, че превъзмогнах страховете си; на родителите ми, за това че са ми предали дара от Твореца – живот; на дъщеря ми... за това, че нейната душа ме е избрала за майка.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите ?

Да, нещо свързано с болката и с дейността ми.

Ще ви разкажа началото на приказка една, от древни времена, за калема и вретеното на времето.

•         "Приказките, написани от калема на времето, описват как нишките на съдбите пресуква вретеното. В плетката сложна, любовта заплетена изгубва се. Сестра със сестра си да се не знаят, брат с брата в сърца си да се не познаят. Но винаги вретеното на времето оставя нишка за разплитане. И всичко туй пресукано е тъй изкусно… единствено, за да се научим да обичаме. Че само любовта силата има, на времето плетките да разплита, с мехлема на прошката да помаже."

•         приказката, написана в болката ми... можете да дочетете в  https://integral-art.press/, зарежда се с бутона – "Тема калема".

 

Благодаря от сърце на Кристина за предоставената ми възможност да споделя себе си с читателите на този прекрасен блог... и за "Слънчогледите (които) се прераждат в слънца" и огряват  библиотеката в дома ми.  Благодаря на другите, споделили за себе си и на тези, които четат споделеното.

 

ФБ профил: https://www.facebook.com/krasimira.zlateva.3

ФБ група: https://www.facebook.com/groups/integralnaobitel

Уеб сайт: https://integral-art.press/

 

За финал нещо от поетичните ми вдъхновения :), с пожелание да чуваме по-често зова на душата си.

 

Зовът на Душата

 

Когато Събудиш се жаден за Утре,

това е защото Душата ти вече в сърцето е там.

Където очаква те с трепет и тихо зове те –

идвай, там си сам!

 

Когато Събудиш се жаден за Утре

и сълзите ти капят, без да болят –

това е, защото само мият очите ти

и остатъчните мисли нечисти!

 

Когато Събудиш се жаден за Утре,

това е защото Душата те чака с чаша вода

и знаеш, че вече няма как да заспиш,

защото кафето ти там ще е черно и силно!

 

Сервирано ти лично от Душата,

в прозрачна малка стъклена чаша.

Без мляко, за да усетиш вкуса на кафето

и с него – порива на сърцето!

 

И когато по навик потърсиш цигара,

разбираш, че душата запалка няма.

Което всъщност няма никакво значение,

когато разбрал си идеята на своето рождение!

 

Идвай, зове те Душата,

ако искаш твоето Утре да бъде днес ­–

не я оставяй сама да си пие кафето­ –

там Утре, където ти е сърцето!