Цвета Гарванска споделя...

 

снимки - личен архив на Цвети

 

Казвам се Цвета Гарванска. С Криси се познавам отскоро покрай децата и съм  ѝ благодарна за поканата да се включа в нейната прекрасна инициатива.

С моя съпруг, Димитър, сме заедно от 2000 г., имаме 2 деца (Лилия и Стефан) – вече пораснали и самостоятелни. От 5 години живеем извън София, в къща, проектирана и построена по начина, по който я виждахме в мечтите си. Тази голяма крачка предизвика поредица от промени в живота ми – изцяло положителни и изпълнени с мисъл и грижа за здравето на мен и моите близки.

Заедно с това дойде и  промяната в професионален план. Напуснах компанията, за която работех през последните 4 години, и се преквалифицирах като интериорен дизайнер на свободна практика. Работя от дома си, и по-точно от кабинета, който предвидихме за мен, моите работа и хобита. Тук прекарвам повечето време от деня, който обичайно започвам с йога и медитация, а след това се пренасям в нещо толкова любимо – света на интериорния дизайн. Тази страст е горяла в мен още от детските години, когато често решавах да размествам мебелите у дома и да експериментирам в търсене на най-доброто решение. За съжаление или не, тогава това остана незабелязано и впоследствие обучението ми премина в друга посока. Едва след години, когато срещнах съпруга ми и заживях в Англия, си дадох сметка колко интересна и вълнуваща за мен е областта на интериорния дизайн. Там видях много по-различни решения от това, което бях свикнала да виждам у нас. Това определено провокира моето въображение за проекти, които да излизат от рамките на общоприетото и наложените стандарти.

Първият ми реализиран интериор беше на панелния апартамент, който закупихме, щом се върнахме в България. В краен резултат имахме едно напълно функционално, красиво и уютно жилище, което дори и след 20 години, когато дойде моментът да го продадем, предизвика небивал интерес от старана на купувачи. Всичко това нямаше как да се случи, ако не беше моят съпруг. Той е изключително способен, препоръчван и много търсен строител. И към днешна дата работим в екип, което носи много позитиви на нашите клиенти. Комуникацията и грижите, свързани с ремонта, са сведени до минимум и клиентът може да изпълнява обичайните си житейски практики без нужда от отпуски и излишно безпокойство. Имали сме и клиенти, които са ни гласували пълно доверие и са оставяли управлението на процеса изцяло в наши ръце. Наскоро изпълнихме цялостен ремонт на жилище на двойка, които работят и живеят предимно в чужбина. И тук резултатите не закъсняха. Удовлетворението беше взаимно. Такива мигове винаги ме изпълват с едни много приятни вълнения, но най-вече с чувство на благодарност за срещата ми с тези хора и за това, че съм им била полезна и че с удоволствие ще прекрачват прага на дома си.

Ако темата ви е интересна или просто търсите идеи и вдъхновения за следващия ремонт, моля заповядайте в моя блог – https://www.ateliergarvanska.com 

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много хубави моменти съм имала в живота си. Любимите ми са свързани с раждането на децата ни. Толкова ясно ги помня. Запознанството ми с Димитър, моят съпруг, също е незабравим момент. Беше романтично, всичко се случваше на бързи обороти – цветя, бонбони, подаръци и много страсти. След три месеца от запознанството ни, аз седях в самолет за първи път в живота си и пътувах към Лондон, където той ме чакаше.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Имала съм не един труден период, но най-важен за мен бе този, през който се сблъсках с множество здравословни проблеми. Той съвпадна с преместването в новата ни къща – повратен момент, който сложи началото на нов, много по-смислен и пълноценен начин на живот.

 

В какво вярваш?

Вярвам в любовта – най-голямата сила. След това идва доброто. Без любов, няма добро.

 

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в силата на човека. Тя е безкрайна.

 

А в себе си?

Вярвам, но бих искала да си вярвам повече.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да срещам повече усмихнати и осъзнати хора. Трябва да се случи едно масово пробуждане, което да накара хората да заживеят с повече грижа за здравето и съзнанието си, за ближния и за природата, и най-важното – да бъдат по-смирени.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Мисля, че времето ми стига за важните неща. Все пак, ако имах време в излишък, щях да съм сред природата с мои близки и приятели. Няма по-чиста енергия от тази, която получаваш, когато си горе в планината или на някой красив морски бряг. 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?  

Преди съжалявах за грешките, които съм допускала. Сега ги приемам и знам, че човек стъпвайки върху тях, може да стига по-нависоко.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, и така трябва да е за всеки. Прошката е освобождаване. Кой не би искал свобода?

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Фокусирам се в настоящето, радвам се на дребните неща, които имам тук и сега. Вдишвам чист въздух, попивам красиви гледки и с усмивка посрещам деня.

 

Харесваш ли нашето време?

Бурни времена ни се случиха, но вярвам, че такива времена раждат свръхчовеци. С радост бих се пренесла и в някоя по-романтична епоха от миналото.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Имам много хубав спомен за една почивка на нашето Черноморие – голям плаж, почти никакви хора, там сме аз, съпругът ми и дъщеря ни, тогава на 6-7 години, един чете книжка, друг спи, трети се рее в облаците. Пълно безвремие!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам го. Животът е пътуване, през което трябва да преминем с устрем и наслада. Животът е шанс и низ от избори. Животът е предизвикателство.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?  

Красотата в най-чистия  ѝ вид, намирам в децата и в природата. Любима моя фраза е, че най-добрият дизайнер е природата! Пълно съвършенство и извор на вдъхновение.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм с моето семейство и моите близки.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта на близките и вярата, че доброто предстои.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейство, приятели, неприятели – всеки един е оставил отпечатък. Радвам се и съм благодарна за непрестанната подкрепа от страна на моите близки и на добрите ми приятели.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не бих казала променям, по-скоро смятам да продължа да вървя по пътя към себе си, към себепознанието и себеуважението.

 

Намерила ли си призванието си?

Харесвам това, което правя. Радвам се, когато съм полезна на другите. Хубаво е, когато оставяш хората след теб по-щастливи отпреди.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е страшна, когато покосява млади животи. Иначе я приемам като естествено, макар и тъжно, събитие. Вярвам, че тя слага край на жизнените процеси на нашето тяло, на нашата обвивка, но не и на нематериалното, като мисълта и душата на човек.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Напоследък много обичам приятната умора, която ме обзема, след дълъг преход в планината или след посрещане на изгрева и разходка по брега на морето. Това ме кара да се чувствам истински жива.

 

Какво е за теб самотата?

Обичам да оставам насаме със себе си, но не и да съм самотна. Имам нужда от човешка близост, от разговори, смях, прегръдка.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Безкраят на Вселената.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Толкова добро се е случило с мен, заобградена съм от добри хора, които са винаги насреща, за да ми подадат ръка. Все пак, тук ще спомена отново името на моя партньор – Димитър. Той ми е предал много от неговата сила, енергия, оптимизъм, вяра в доброто. Винаги ме е подкрепял и не е спирал да повтаря, че няма невъзможни неща.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Обич, благодарност, радост, възхищение, състрадание, по-рядко – възмущение, безпомощност и тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Много бих искала да прегръщам по-често нашето момиче, което учи и живее извън България, както и моите племенници, моя брат, които също живеят в чужбина и се виждаме 1-2 пъти годишно. А покойните ми баби, дядовци и близки прегръщам само в мислите за спомените ми с тях.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Когато започнеш да се опитваш да приемаш света около теб смирено, за да живееш в мир със себе си и с останалите, разбираш, че това е един дълъг  и нелек процес. Опитвам се.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Обичам, когато близките ми са добре, обичам да пътувам, да се разхождам, обичам изкуството. Едно от тези неща е достатъчно да направи деня ми съвършен. И, разбира се, смехът, без който животът ни е толкова сив и скучен!

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Живейте го този живот! Не пропилявайте и ден без любов, без усмивка, без добра постъпка, без ново знание! Това е щастието!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Със сигурност има, но дори и не искам да го мисля.

 

Какво може да те разплаче?

Много неща, но най-вече страданието на другите, особено на децата. Това е много жестоко!

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Отново децата – с тяхната наивност, сладост и непреднамереност.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Има неща, които силно желая, но те не зависят от мен. Те са части от нечий друг пъзел. Аз се чувствам удовлетворена, старая се да живея в цялост и хармония със себе си и света.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за най-простичките неща. Това за мен са здраве, семейство, мир и любов.