Стела Гъркова споделя...

 снимки - личен архив на Стела

Здравей! Моля, представи се накратко. Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си...

Здравейте, скъпи читатели на Един от нас споделя! Най-напред бих искала да благодаря на Криси – един страхотен писател и слънчев човек, с когото се радвам, че установих контакт, че повярва в мен и моя потенциал, както и в това, че има много какво да разкажа в това интервю.

Казвам се Стела Гъркова, понастоящем съм студент в ПУ „Паисий Хилендарски” със специалност „Предучилищна педагогика”. В момента съм трети курс – почти учител и се вълнувам от предстоящата си практика като такъв. Обичам децата с цялото си сърце и съм щастлива, че имах възможността да натрупам малко опит в тази сфера, кандидатствайки за практиката на МОН и завършвайки я успешно.

В момента съм доброволец в екипа на фондация „Up with Down”, както и в екипа на списание We Matter.

Ние, от екипа на фондация Up with Down, сме мотивирани и вдъхновени хора, обединени в името на една кауза – да се грижим за нуждите на ВСЯКО специално дете, да допринасяме за развитието на неговите таланти и да се стремим да го караме да се чувства щастливо, важно, ценено, обичано.

Страницата на фондацията:

https://www.facebook.com/upwithdown.bg

Сайтът на фондацията: https://upwithdown.bg/

В новооткрития клуб на основателите на фондацията (https://www.facebook.com/clubvsekimozhe) e добре дошло всяко дете (с увреждане или без), което желае да се учи, да открива нови светове и интереси, както и да се забавлява с нас, да играе. Възрастта е без значение, а заниманията там са най-различни – учим буквите, нотите, моделираме, плетем, пеем и т. н.

Но нека ви разкажа малко и за мисията на We Matter – онлайн младежката платформа, която има за цел да ви покаже, че не сте сами. Че има много хора, които вярват във вас и във всичко, на което сте способни. Че гласът ви наистина е от значение, а действията ви – още повече. Че вие сте важни и си заслужава да се борите за всичко, в което вярвате. We Matter е платформата, която има за цел да ви помогне да повярвате в себе си и в силата на гласа и действията си. Броевете на списанието съдържат актуални и интересни за младото поколение теми, като всеки брой има различна главна тема и лидер.

Линк към списанието: https://www.wematterdm.com/

Изключително щастлива съм, че осъществихме последния си проект, по който наскоро работихме усилено и усърдно, а именно новия брой на списанието. Радвам се, че се включих в този проект, защото всъщност исках да се предизвикам и да се опитам да пиша нещо различно от поезия. Оттогава пиша и статии за списанието и за блога на We Matter. Сближих се с доста хора от екипа, с които ежедневно си обменяхме и продължаваме да си обменяме любов и подкрепа. Щастлива съм, че съм част от този прекрасен екип – хората в него са истински ангели – такива, които ежедневно правят добро, разпръскват любов и доброта, и са полезни за обществото. Няма как да не съм благодарна, че работя с тях. И няма как да не ги обичам с цялото си сърце.

Линк към последния ни брой:

https://issuu.com/wematterdm/docs/we_matter_12

Желаем мисията ни да достигне до повече хора, защото всеки младеж е важен и заслужава да бъде чут, подкрепен, окуражен, мотивиран.

Аз лично приемам мисията на екипа като своя и обичам много работата си в списанието. Пиша статии, стихотворения, превеждам част от публикациите ни на английски, участвам в практически уебинари, тематични срещи и други срещи на екипа, върша административна работа, участвам в рекламирането на съдържанието, което е публикувано до момента. Наистина обожавам това, което правя и всичко, с което се захвана, независимо дали го правя за списанието, за децата, за себе си или за близките си – всичко правя с много любов, желание, хъс.

Линк към блога на We Matter, където ще откриете и мои статии: https://www.wematterdm.com/blog

Линк към подкаста на We Matter, който ви препоръчваме да чуете: https://open.spotify.com/show/2CGjB1ZbSlX2W9qHTB01mx

И малко за рубриките в подкаста, като: “Младежите говорят” – в тази рубрика даваме възможност на младите да споделят повече за себе си, за житейския си опит, за целите и мечтите си. Защото всеки един от Вас е важен. Ако и вие искате да споделите мнението си и да бъдете чути, свържете се с нас на @wematterdigitalmagazine в Instagram или Facebook, или на wematterdm@gmail.com и станете наш гост.

 

“ENVISION” са епизоди, в които ни гостуват специалисти от различни професии, за да споделят опита си и рецептата си за успех. Ако сте специалист в някаква област и искате да ни разкажете за това, с което се занимавате, то вие сте добре дошли в “WE MATTER: ПОДКАСТЪТ”.

Както споменах и по-горе – освен, че обичам децата, обичам и изкуството. То е неизменна част от мен и не мога да си представя живота без него. Пиша стихотворения от доста години насам и днес наистина не мога да си представя ежедневие, в което липсва доза поезия. За времето, в което се занимавам с това, мисля, че научих много за себе си, промених много изказа и мисленето си, развих страници в социалните мрежи, където споделям творбите си, без изобщо да съм очаквала всъщност, че ще се развият и че някой ще оцени поезията ми. Изградих свой собствен стил на писане, в една от книгите на Памела Мекушина – млад съвременен автор, издал две стихосбирки, е включена моя творба, колаборация между мен, Памела и още няколко млади таланта. Участвам в книгата-антология на We Matter, която, надявам се, в най-скоро време ще се издаде, общо взето спечелих верни почитетели и се радвам, че стигнах толкова далеч.

Държа да отбележа, че съм млад човек – само на 22, а занимавал се и продължаващ да се занимава с много неща. Пеенето е едно от хобитата ми. Всъщност за мен не е просто хоби, а част от мен – като поезията. Преди години танцувах, но за съжаление прекъснах това си начинание и днес наистина много ми липсва. Винаги съм обичала танцовото изкуство и то завинаги ще си остане част от мен. Обичах спорта, но и за това вече не намирам никакво време. Любим спорт, освен танците, ми бе волейболът, който играех в училище. Много обичах и тенис на маса. Спомням си, че заедно с една съученичка сме играли и тенис на корт, на улицата, беше ми любимо. Друго интересно нещо, което искам да споделя, е това, че от малка пиша текстове на песни. Разбира се, тогава текстовете ми бяха почти безсмислени и доста забавни. Днес освен поезия, пиша и песни, с доста по-смислени и прочувствени текстове.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Тук направо ще си позволя да сложа линк към статията, в която разказвам за едно от най-хубавите си преживявания, което се случва всяка година: https://www.wematterdm.com/post/mladejki-sreshti

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Разделите с близки, които са починали. Разделите с любови, които съм обичала много, както и разделите с приятели, за които съм се раздавала докрай и съм мислила, че винаги ще са до мен, но са си тръгвали. Боли много. Истината е, че аз съм много раним и чувствителен човек. Затова и за мен е изключително болезнена всяка раздяла.

В какво вярваш?

Вярвам на първо място в Бог. Както споменавам и в горепосочената статия, Той е моята движеща сила. Никога не съм сама, защото Той е с мен в добро и зло. Вярата в Него ме прави по-добър човек, по-осъзнат, по-благороден и обичащ да помага на всички. Вярвам в силата на думите. Разбира се, нямаше как да не го кажа, тъй като съм поет, който може да докосва с думите си. Вярвам, че мога да докосна и с гласа си, тъй като пея, но не професионално, а за собственото си удовлетворение – просто е едно от нещата, които най-много обичам на този свят, не мога без поезия и музика. Вярвам, че въпреки че са ме наранявали жестоко, все още съм способна да обичам истински. И обичам. Вярвам в доброто у хората и смятам, че всяка човешка душа притежава частица добро.

 

Вярваш ли в хората?

Във всички хора – не. В добрите – да, въпреки че те са рядкост в днешно време.

 

А в себе си?

Вярвам и смятам, че ако аз самата не вярвам в себе си, в потенциала си, в мечтите си, в бъдещите си успехи, няма и другите да вярват в мен. Ако аз самата не си дам кураж и тласък да действам, няма кой да ми даде. Самите ние трябва да бъдем тези, които ни дават най-много любов, сила, вяра, кураж. Защото ние сме си най-важни.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Искам да стана преподавател на малки, сладки дечица от предучилищна възраст, тоест преподавател в детска градина – това и уча. Искам да възпитам у дечицата любов, уважение, вяра в детските мечти, грижа, заинтересованост, ученолюбивост. Искам да ги превърна в стойностни и добри хора. Искам да ги науча да си помагат взаимно. Смятам, че има много какво да им дам. Най-вече чиста и безрезервна любов. Искам да се развивам в сферата на изкуството и да издам стихосбирка.

https://www.instagram.com/thesufferer.poetry/

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Напоследък може би не ми достига време за мен самата, понеже съм доста ангажирана и се занимавам с доста неща. Но се надявам скоро да успея така да си подредя графика, че да мога да си почивам пълноценно.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не се сещам за нещо, за което да съм съжалявала или да съжалявам на този етап. Може би само за едно нещо – че съм дала време, енергия, чувства, любов и подкрепа на грешните хора. Но смятам, че всеки човек трябва да греши, за да си научи урока и да си вземе поука.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е. Изключително важна. Но понякога ми е много трудно да я дам. И това е напълно нормално. Смятам, че всеки човек заслужава прошка и втори шанс, но може би не всичко може да бъде простено… От нас, хората. Това, което не сме простили ние, може да прости Бог.

Няма нищо срамно и в това да поискаш прошка. Човешко е. Заслужаваш я. Защото дълбоко в себе си носиш доброта, любов. Защото си човек и страдаш по човешки понякога. Заслужаваш да ти бъде простено, но е много важно да умееш да си прощаваш и сам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

По-скоро в настоящето. Съсредоточила съм се върху ученето, сп. We Matter и изкуството.

 

Харесваш ли нашето време?

Отчасти – да, отчасти – не. Много пъти съм си мислила, че съм се родила в грешното време, защото съм прекалено добра за този лош свят. Прекалено състрадателна, чувствителна, ранима, но и грижовна, обичлива, емпат. А светът е наистина много лош и добротата се среща рядко, колкото и клиширано да звучи. Въпреки това вярвам обаче, че съм тук, защото имам мисия, даже няколко – да стана учител, да докосвам хората с думите си, да помагам на другите, да сея мир, добро, щастие, любов навсякъде, откъдето мина. И вярвам, че ще изпълня всичко.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

По-скоро не. Пътувала съм до Хърватска, Италия, Германия, обиколила съм доста градове в България, но не се сещам за такова място. Красотата е всъщност навсякъде около нас.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, защото ме е направил силна. Защото ме е направил човекът, който съм днес. Животът за мен е дар, който много оценявам, затова и се старая да го живея така, както искам, и да сбъдвам мечтите си, като днес наистина съм на крачка от сбъдването на една от най-големите ми такива – да стана учител. Щастлива съм. Трите думи, с които бих го описала, са: борба, мисия, дар.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Както казах преди малко – красотата е навсякъде около нас. Имало е много гледки, на които съм се възхищавала, особено из италианските градчета. Във Венеция, например, навсякъде си заобиколен от морето. Този град сякаш остана в съзнанието ми като един от най-красивите, уютни и магични градове.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където мога да бъда себе си – сред хора или не.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата на близките ми, творчеството също ме крепи, музиката, както и това да виждам проява на доброта и човечност у хората, колкото и рядко да се случва това.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството и приятелите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Единствено ми се иска да не бях толкова ранима и да не изживявам толкова тежко някои неща. Иначе смятам, че съм наистина достоен и добър човек.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вероятно всеки човек се страхува от нея, както и аз. Животът е магия, вълшебство, изпълнен с толкова изпитания, но и хубави мигове и не ми се иска да свършва… Вярвам и в живота след смъртта. Навярно пак ще бъда творец, учител, човек, който се раздава за околните с една-едничка цел – да ги зарадва и да ги обгърне с любов.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Понякога – болката, защото тя ми напомня, че все още съм способна да чувствам… Друг път – обичта, която ми дават дечицата, с които съм работила и работя. Обичта на близките ми. Това, че мога да бъда напълно свободна и независима. Това, че съм поет и понякога чувствата, които извират дълбоко от душата и сърцето ми и се подреждат в стихове, ми припомнят колко силен човек съм, както и за това, че съм преживяла немалко неща, че чувствителността и ранимостта са колкото негативни, толкова и хубави качества, които ме правят истинска.

 

Какво е за теб самотата?

Нещо, от което донякъде се страхувам. Хем я обичам, хем не. Хем се чувствам добре понякога в компанията на самотата, хем друг път се чувствам зле. Дълбоко в себе си обаче вярвам, че никой не иска да бъде сам. И с мен е така – по-добре да съм заобиколена с хора, които ме правят щастлива и благодарна, отколкото да оставам напълно сама.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Вярата.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Няма да забравя нито един от хората, които са ме подкрепяли в трудни ситуации, които са ми давали кураж, които са ми били опора. Смятам, че тук въпросът е не кое, а кого. И това са хората, които обичам. И всъщност те са олицетворение на доброто.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Както казах, аз съм доста емоционален човек, дори бих определила самата себе си като емоция. Най-често тази емоция е любов, благодарност, чувство на грижа, чувство на емпатия, понякога – и на болка – неизбежно е да бъдеш наранен и слаб в някои ситуации.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баба ми, която почина и ми липсва страшно много. Вярвам, че се гордее с мен, защото сбъдвам мечтите си една по една и постигам това, което искам.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Понякога – да, понякога – не. Понякога съм в хармония със себе си, друг път се виня… За чувствата си. За това, че съм прекалено ранима и добра, което не е лошо, но точно поради тази причина си патя. И въпреки цялата болка, която с годините съм събирала в себе си и съм превъзмогвала, продължавам да бъда добра. Това е призвание, не просто качество.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастие е, че си жив, че си здрав, че има хора, които те обичат. Всеки ден е съвършен, защото е дар от Бога.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се предизвикват, да рискуват, да опитват нови неща, да бъдат себе си, колкото и трудно да е последното, което казах. Защото да бъдеш себе си в свят като този е наистина трудно. Хем е трудно, хем е нещо, което винаги ще бъде на мода и ще те отличава от другите. Да бъдеш себе си значи да бъдеш истински.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Като се замисля, има доста въпроси и отговори, от които се боя понякога. Въпрос на време е да събера смелост да попитам, за да получа отговор и да уважа мнението и изборите на тези, на които се боя да задам въпросите си. Понякога отговорите са скрити вътре в нас, но болят.

 

Какво може да те разплаче?

Филм, песен, разказ, мислите ми понякога ме разплакват, общо взето всичко, което ме кара да чувствам.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Проявата на любов, доброта, емпатия, човечност.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако пътят към мечтаната професия, който съм извървяла досега, беше пъзел – то той е почти подреден и липсват много малко парчета, за да бъде завършен. А ако пътят ми, който бе отрупан с препятствия, с опит, с житейски уроци, беше пъзел – то има още много парчета, на които да им намеря мястото.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя хората, които ме подкрепят. И в творческия ми път, и в житейския. Благодарна съм, че ги има, защото без тяхната подкрепа и любов не бих била тази, която съм днес.