Споделено от Цвета Мишкова

 

снимки - личен архив на Цвети Мишкова

 

Казвам се Цвета Мишкова, на 49 г. Псевдонимът ми е Цветоплети. Майка съм на две талантливи момичета, растящи като пълноценни човеци, преминавайки през бурите на живота. Съпруга съм на най-добрия за мен човек. Аз съм артист по душа и проявление – пея, свиря, пиша, рисувам, правя кукли и декори. Автор съм на песни за деца и възрастни, сценарии и приказки, създател на „Приказки по ноти“, Певчески терапевт с Антропософска терапия чрез пеене. Различни са музикалните и творчески проекти, в които участвам. Един от тях е групата за авторска музика Bass’n’Flower. 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент от живота ми е сега. Пътят, който съм изминала ме е довел дотук и аз съм изключително благодарна за това, което създавам и „имам“ в живота си.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Не бих могла да отговоря категорично. Като че ли не деля нещата на най-трудни и най-лесни в този смисъл. Преминавала съм през много трудни за мен моменти, но всички те са ме извеждали на ново място, ново виждане за света, нови възприятия, нови разбирания и посоки.

 

В какво вярваш?

Вярвам в истината. Вярвам, че сме тук с определена цел, вярвам във връзката ни с Духовния свят. Вярвам в безусловната любов, в силата на волята и в импулсите за творене на добро.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в божественото, заложено във всеки един от нас и в това, че всеки има свободата лично за себе си да работи с него както намери за добре. Да направи своите избори и стъпки, да мисли, чувства и употребява волята си във вътрешна свобода. Понякога обстоятелствата ни притискат и като че ли нямаме избор, но точно тези решения ни определят какви сме, точно това е човешкото. Така че – да, вярвам в хората!

 

А в себе си?

Вярвам в себе си, да, научих се. След изминатия път на себепознание, мога да си имам доверие. Малко странно звучи така казано, но е самата истина.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да могат да се занимават с изкуство, без да се определят на „можещи“ и „неможещи“, защото изкуството е храна за душата не само като зрител и слушател, а и като пряк участник. Хората казват: „Аз не мога да пея, аз не мога да рисувам, това не е за мен“, или още по-лошо – категоризират така децата си. Надявам се тези насадени от обществото убеждения постепенно да дадат път на изкуството като процес на преживяване за всеки един човек. И това по никакъв начин не е в ущърб на професионалистите в тези области, защото те са вдъхновение, пример и радост за възприемащата душа.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, времето като че ли изтича между пръстите ми и все не стига. Не стига за разходки сред природата, за срещи с приятели, за безцелно шляене по улиците, да грабна книга и да я прочета от начало до край, без да бързам. Тук някой ще каже: „От теб зависи да си осигуриш това време и да му дадеш приоритет.“ И сигурно е така. Хората с този опит знаят по-добре.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

В някакъв смисъл – да, съжалявам за моментите, в които са ме унижавали, а аз не съм реагирала и съм чакала просто доброто и справедливостта да победят.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е определяща – да простя първо на себе си и после на всички, които я поискат или пък не. Но това не става просто с: „Прощавам ти!“ както пише в „захаросаните“ статии. За прошката се изисква голяма вътрешна сила и разбиране – за света, за хода на живота, за вселенските закони. Така че – уча се.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Миналото, настоящето и бъдещото са неминуемо свързани. Не вярвам човек да живее само в едно от тях. Миналото определя сегашното, а сега тъчем бъдещето. Всичко се преплита. Поуките, разрешаването на въпроси от миналото са силата, която определя бъдещето. Не бих го захвърлила с лека ръка. То ми е нужно. Не се взирам и много в мечтаното бъдеще. Най-сигурният път е на малки стъпки – падаш, ставаш, продължаваш.

 

Харесваш ли нашето време?

Във всяко едно време човек идва с конкретните задачи. Вярвам, че това време е чудесно поле за решаване на моите. Харесвам го, това е моят живот.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Определено физическо място, на което държа най-много нямам.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Семейство, Музика, Творчество

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата и децата са най-красивите гледки, нищо не може да се сравни с тяхната красота.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

„У дома“ се чувствам там, където са близките ми. Не го свързвам с физическо място.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Хм, даааа, това е един много важен за разрешаване въпрос. Всеки е изпадал в такива ситуации – падаш, боли, влачиш се, стоиш на ръба... но вътре нещо в теб ти казва, че имаш възможността да избереш пътя. Всъщност убедена съм, че всички хора вървим в определена посока – всеки по пътя си, но и всички заедно. И ако в труден момент човек няма сили да превъзмогне нещо и да се изправи, животът ще го връща отново и отново в този момент, дори и под различно проявление. Единственият изход да продължи напред по-силен е да намери сили вътре в себе си и да се изправи. Да потърси това, което стои зад ситуацията и трудността, защото там винаги има нещо невидимо, което ни убягва на пръв поглед. Но то е там и само неговото откриване ни дава отговор.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Близките ми – родителите, съпруга, децата ми, приятелите и съмишлениците.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, искам да проявя това, което нося.

 

Намерила ли си призванието си?

Да – творчеството е моето призвание, материализирането на идеите, помощта към хората.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Ако някой каже, че не се страхува от смъртта мисля, че няма да е искрен. Тази забрава за живота преди раждането, това було, което тегне над нас при появата ни на земята създава неизвестност, която винаги е свързана със страх... Вярвам, че ние живеем и в двата свята – и сме свързани с всички, преминали прага на Духовния свят.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Усмивка, вятър, музика, мил поглед, цвете, жест, слънчев лъч…

 

Какво е за теб самотата?

Често самотата, усамотението и самотността се слагат под един знаменател. За мен моментите на усамотение и притихване ми помагат да намирам решения на задачите си и да намирам отговорите на въпросите. Самотата и самотността никак не желая да срещам.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Движението. Всичко се движи и променя, няма нищо статично вечно.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Има няколко човека, които в много трудни за мен моменти бяха до мен и това няма как да се забрави. Ще им бъда винаги признателна и благодарна.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Вдъхновение, радост, щастие, тъга, възхищение, благоговение, разочарование, учудване… няма да ми стигне листа.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всички близки за мен хора, които са преминали прага и са в Духовните селения. Но аз ги прегръщам с мислите си и изпращам любов и светлина.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният ми мир е непостоянна величина. Много често съм някъде около него и се стремя да го уцеля.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Спокойна разходка в планината, музика, радост и общуване с близките ми хора.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете?

Да вярва в себе си, защото всеки един от нас е дошъл с цел и задача, всеки върви по своя път и този път е най-важен за него. Не е нужно да се сравнява с никого и нищо.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Къде често изчезва единият от двойката чорапи в пералнята? Не знам отговора.

 

Какво може да те разплаче?

Силно и емоционално преживяване – може да е от щастие, може да е от мъка. Сълзите са реките на живота. Ако видя плачещ, развълнуван човек, много силно ми въздейства и ми е трудно да преглътна сълзите си.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Винаги щастливите деца ме карат да се усмихвам. Разбира се – и тези малки жестове на добро между хората, които се прокрадват незабележими в живота, но точно те ни правят човеци.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ние през целия си живот редим собствения си пъзел, а понякога може да остане и незавършен. Моят лично има още много за попълване. Цялото велико знание е пред мен и ми предстои да се срещна с него и да го приложа.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя живота в неговото проявление и съм благодарна на всеки миг, възможността да се уча и да бъда, да съм тук с любимите си хора и да вървим заедно по пътя, да се учим на любов, разбирателство, да търсим и намираме истината заедно, хората. Защото никой не живее сам. Ние сме индивидуалности, самостоятелни… заедно.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също...

Мислех си, че ще ми е лесно да отговоря на въпросите и да приключа с интервюто. Но всъщност не беше така. „Наясно съм пред себе си“, имам виждания за нещата и вътрешната сила да ги отстоявам, но когато ми се наложи да ги формулирам ясно и да ги споделя, се оказа, че това не е толкова лесно. Затова съм много благодарна на Кристина за възможността да направим това интервю и да прекрача една поставена от мен граница, за която не подозирах, че съществува. Благодаря и на всички, които ще прочетат интервюто до края.

 

Благодаря ти и аз – за доверието и искрените отговори!

Тук можете да откриете парченца от творческия пъзел на Цвети:

https://svetlik.prikazki.art

https://www.youtube.com/@prikazkiponoti

https://www.facebook.com/Bass.n.Flower/

https://www.youtube.com/@eventualno

https://www.facebook.com/tsvetopleti

Цвета Гарванска споделя...

 

снимки - личен архив на Цвети

 

Казвам се Цвета Гарванска. С Криси се познавам отскоро покрай децата и съм  ѝ благодарна за поканата да се включа в нейната прекрасна инициатива.

С моя съпруг, Димитър, сме заедно от 2000 г., имаме 2 деца (Лилия и Стефан) – вече пораснали и самостоятелни. От 5 години живеем извън София, в къща, проектирана и построена по начина, по който я виждахме в мечтите си. Тази голяма крачка предизвика поредица от промени в живота ми – изцяло положителни и изпълнени с мисъл и грижа за здравето на мен и моите близки.

Заедно с това дойде и  промяната в професионален план. Напуснах компанията, за която работех през последните 4 години, и се преквалифицирах като интериорен дизайнер на свободна практика. Работя от дома си, и по-точно от кабинета, който предвидихме за мен, моите работа и хобита. Тук прекарвам повечето време от деня, който обичайно започвам с йога и медитация, а след това се пренасям в нещо толкова любимо – света на интериорния дизайн. Тази страст е горяла в мен още от детските години, когато често решавах да размествам мебелите у дома и да експериментирам в търсене на най-доброто решение. За съжаление или не, тогава това остана незабелязано и впоследствие обучението ми премина в друга посока. Едва след години, когато срещнах съпруга ми и заживях в Англия, си дадох сметка колко интересна и вълнуваща за мен е областта на интериорния дизайн. Там видях много по-различни решения от това, което бях свикнала да виждам у нас. Това определено провокира моето въображение за проекти, които да излизат от рамките на общоприетото и наложените стандарти.

Първият ми реализиран интериор беше на панелния апартамент, който закупихме, щом се върнахме в България. В краен резултат имахме едно напълно функционално, красиво и уютно жилище, което дори и след 20 години, когато дойде моментът да го продадем, предизвика небивал интерес от старана на купувачи. Всичко това нямаше как да се случи, ако не беше моят съпруг. Той е изключително способен, препоръчван и много търсен строител. И към днешна дата работим в екип, което носи много позитиви на нашите клиенти. Комуникацията и грижите, свързани с ремонта, са сведени до минимум и клиентът може да изпълнява обичайните си житейски практики без нужда от отпуски и излишно безпокойство. Имали сме и клиенти, които са ни гласували пълно доверие и са оставяли управлението на процеса изцяло в наши ръце. Наскоро изпълнихме цялостен ремонт на жилище на двойка, които работят и живеят предимно в чужбина. И тук резултатите не закъсняха. Удовлетворението беше взаимно. Такива мигове винаги ме изпълват с едни много приятни вълнения, но най-вече с чувство на благодарност за срещата ми с тези хора и за това, че съм им била полезна и че с удоволствие ще прекрачват прага на дома си.

Ако темата ви е интересна или просто търсите идеи и вдъхновения за следващия ремонт, моля заповядайте в моя блог – https://www.ateliergarvanska.com 

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много хубави моменти съм имала в живота си. Любимите ми са свързани с раждането на децата ни. Толкова ясно ги помня. Запознанството ми с Димитър, моят съпруг, също е незабравим момент. Беше романтично, всичко се случваше на бързи обороти – цветя, бонбони, подаръци и много страсти. След три месеца от запознанството ни, аз седях в самолет за първи път в живота си и пътувах към Лондон, където той ме чакаше.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Имала съм не един труден период, но най-важен за мен бе този, през който се сблъсках с множество здравословни проблеми. Той съвпадна с преместването в новата ни къща – повратен момент, който сложи началото на нов, много по-смислен и пълноценен начин на живот.

 

В какво вярваш?

Вярвам в любовта – най-голямата сила. След това идва доброто. Без любов, няма добро.

 

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в силата на човека. Тя е безкрайна.

 

А в себе си?

Вярвам, но бих искала да си вярвам повече.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да срещам повече усмихнати и осъзнати хора. Трябва да се случи едно масово пробуждане, което да накара хората да заживеят с повече грижа за здравето и съзнанието си, за ближния и за природата, и най-важното – да бъдат по-смирени.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Мисля, че времето ми стига за важните неща. Все пак, ако имах време в излишък, щях да съм сред природата с мои близки и приятели. Няма по-чиста енергия от тази, която получаваш, когато си горе в планината или на някой красив морски бряг. 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?  

Преди съжалявах за грешките, които съм допускала. Сега ги приемам и знам, че човек стъпвайки върху тях, може да стига по-нависоко.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, и така трябва да е за всеки. Прошката е освобождаване. Кой не би искал свобода?

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Фокусирам се в настоящето, радвам се на дребните неща, които имам тук и сега. Вдишвам чист въздух, попивам красиви гледки и с усмивка посрещам деня.

 

Харесваш ли нашето време?

Бурни времена ни се случиха, но вярвам, че такива времена раждат свръхчовеци. С радост бих се пренесла и в някоя по-романтична епоха от миналото.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Имам много хубав спомен за една почивка на нашето Черноморие – голям плаж, почти никакви хора, там сме аз, съпругът ми и дъщеря ни, тогава на 6-7 години, един чете книжка, друг спи, трети се рее в облаците. Пълно безвремие!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам го. Животът е пътуване, през което трябва да преминем с устрем и наслада. Животът е шанс и низ от избори. Животът е предизвикателство.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?  

Красотата в най-чистия  ѝ вид, намирам в децата и в природата. Любима моя фраза е, че най-добрият дизайнер е природата! Пълно съвършенство и извор на вдъхновение.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм с моето семейство и моите близки.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта на близките и вярата, че доброто предстои.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейство, приятели, неприятели – всеки един е оставил отпечатък. Радвам се и съм благодарна за непрестанната подкрепа от страна на моите близки и на добрите ми приятели.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не бих казала променям, по-скоро смятам да продължа да вървя по пътя към себе си, към себепознанието и себеуважението.

 

Намерила ли си призванието си?

Харесвам това, което правя. Радвам се, когато съм полезна на другите. Хубаво е, когато оставяш хората след теб по-щастливи отпреди.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е страшна, когато покосява млади животи. Иначе я приемам като естествено, макар и тъжно, събитие. Вярвам, че тя слага край на жизнените процеси на нашето тяло, на нашата обвивка, но не и на нематериалното, като мисълта и душата на човек.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Напоследък много обичам приятната умора, която ме обзема, след дълъг преход в планината или след посрещане на изгрева и разходка по брега на морето. Това ме кара да се чувствам истински жива.

 

Какво е за теб самотата?

Обичам да оставам насаме със себе си, но не и да съм самотна. Имам нужда от човешка близост, от разговори, смях, прегръдка.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Безкраят на Вселената.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Толкова добро се е случило с мен, заобградена съм от добри хора, които са винаги насреща, за да ми подадат ръка. Все пак, тук ще спомена отново името на моя партньор – Димитър. Той ми е предал много от неговата сила, енергия, оптимизъм, вяра в доброто. Винаги ме е подкрепял и не е спирал да повтаря, че няма невъзможни неща.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Обич, благодарност, радост, възхищение, състрадание, по-рядко – възмущение, безпомощност и тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Много бих искала да прегръщам по-често нашето момиче, което учи и живее извън България, както и моите племенници, моя брат, които също живеят в чужбина и се виждаме 1-2 пъти годишно. А покойните ми баби, дядовци и близки прегръщам само в мислите за спомените ми с тях.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Когато започнеш да се опитваш да приемаш света около теб смирено, за да живееш в мир със себе си и с останалите, разбираш, че това е един дълъг  и нелек процес. Опитвам се.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Обичам, когато близките ми са добре, обичам да пътувам, да се разхождам, обичам изкуството. Едно от тези неща е достатъчно да направи деня ми съвършен. И, разбира се, смехът, без който животът ни е толкова сив и скучен!

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Живейте го този живот! Не пропилявайте и ден без любов, без усмивка, без добра постъпка, без ново знание! Това е щастието!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Със сигурност има, но дори и не искам да го мисля.

 

Какво може да те разплаче?

Много неща, но най-вече страданието на другите, особено на децата. Това е много жестоко!

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Отново децата – с тяхната наивност, сладост и непреднамереност.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Има неща, които силно желая, но те не зависят от мен. Те са части от нечий друг пъзел. Аз се чувствам удовлетворена, старая се да живея в цялост и хармония със себе си и света.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за най-простичките неща. Това за мен са здраве, семейство, мир и любов.