Юлияна Кискинова споделя...

 

Често ми викат майстора на късия разказ или Аз Веселинова, както ми е профила във Фейсбук. Иначе се казвам Юлияна Кискинова.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти бяха, когато играех с баща си. Когато играех с дъщерите си, като бяха малки, и когато водех чужди деца на състезания по бягане – аз виках с пълно гърло и те печелеха медали.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да оздравея от Епилепсия

 

В какво вярваш?

В Бог и в доброто!

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, но винаги с едно наум.

 

А в себе си?

Понякога се "улавям", че не вярвам в себе си толкова, колкото би ми се искало!

 

За какво мечтаеш?

Мечтая хората да станат по-добри!

На какво се надяваш?

Надявам се, че на този свят ще дойде момент, в който доброто да е повече от злото.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е разтегливо, от нас зависи как ще го използваме. Ако го използваме за глупости, няма изобщо да ни стига! Трябва да бъдем внимателни на кого го подаряваме времето!

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че бях дете с ниско самочувствие. Съжалявам, че не бях по-смела!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна. От нея много олеква на душата!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Повече в миналото, а би ми се искало да не е така, но имам много травми от детството и от някои от тях още не мога да се "отърся". Справям се, но много бавно!

 

Харесваш ли нашето време?

Не ми харесва. Хората са изкуствени и душите им – фалшиви.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Място – Рупите. Пътуване – когато вървя сама в 2 ч. в тъмното, тогава имам чувството, че тъмнината ми говори и оставам насаме със себе си.

 

Обичаш ли Живота?

Обичам живота, но той е много странен. Понякога има "гадно" чувство за хумор. Като бях дете боледувах и не ме пускаха на екскурзии, аз ревях и се кълнях, че ще обиколя България като стана голяма. Ами обиколих я четири пъти, но като Аниматор. Странно чувство за хумор има животът!

Какво е той за теб сега?

Животът за мен е динамика, разнообразие, шега и често изправяне на нокти.

 

Опиши го с три думи...

Изненада, изпитание, вяра.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмихнато дете, болен човек, който със сетни сили се усмихва и поздравява - "Приятен ден".

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато чета книга съм "като у дома"!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои и че "няма да е все така"! Колелото на живота се върти.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Напълно непознати хора.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да стана по-смела и решителна.

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че съм го намерила, но обстоятелствата все още не ми позволяват да се разгърна в цялост. Скоро открих, че дарбата ми е да пиша книги. От дете съм сладкодумна, но не можех да призная пред себе си дори!

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Все ми е тая. Видяла съм какво е смърт и като разказвах, като дете, ме мислеха за побъркана. Затова не разказвам. Тя е единственото нещо, което е сигурно в този свят – смъртта.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам, защото съм го видяла.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Предизвикателствата, пред които ме поставя животът и начинът, по който ги преодолявам.

 

Какво е за теб самотата?

Плач на душата

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Жена, на име Жулиета, ме приюти в дома си в Благоевград, когато бях кандидат-студентка и не можех да си намеря нощувка. Тя отвори дома си за мен и ме прие за една нощ като свое дете. Ей тази безкористност няма да забравя и думите - "Прави добро и не чакай нищо в замяна, то има кой да ти върне за добрината"!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често милосърдие.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала баща си, но той е покойник.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Аз не правя лошо на хората и в това отношение спя спокойно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Поглед, полъх, красота, прегръдка, разговор и магия на Ума.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Не си струва едно дете да се ядосва за дреболии. Всеки негов ден е един урок, който ако не научи – ще се повтаря, повтаря и повтаря, докато го научи, но всяко повторение ще е по-болезнено от предишното.

 

Има ли въпрос или пък отговор, от който се боиш?

„Не може“

 

Какво може да те разплаче?

Хорската злоба

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Шегата на Лекар на операционната маса.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Все още е хаотичен пъзeл, който напоследък мълниеносно се размества, за да се подреди правилно.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Уменията, опита и мъдростта, които съм придобила с времето.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За отношението и обичта на баща ми към мен!