Често ми викат майстора на късия разказ или Аз Веселинова, както ми е профила във Фейсбук. Иначе се казвам Юлияна Кискинова.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти бяха, когато играех
с баща си. Когато играех с дъщерите си, като бяха малки, и когато водех чужди
деца на състезания по бягане – аз виках с пълно гърло и те печелеха медали.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Да оздравея от Епилепсия
В какво вярваш?
В Бог и в доброто!
Вярваш ли в хората?
Вярвам, но винаги с едно наум.
А в себе си?
Понякога се "улавям", че не вярвам в себе си толкова, колкото би ми се искало!
За какво мечтаеш?
Мечтая хората да станат по-добри!
На какво се надяваш?
Надявам се, че на този свят ще дойде момент, в който доброто да е повече от злото.
Има ли нещо важно, за което не ти
достига времето?
Времето е разтегливо, от нас зависи как ще го използваме. Ако го използваме за глупости, няма изобщо да ни стига! Трябва да бъдем внимателни на кого го подаряваме времето!
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Съжалявам, че бях дете с ниско самочувствие. Съжалявам, че не бях по-смела!
Важна ли е прошката в твоя живот?
Изключително важна. От нея много олеква на душата!
Повече в миналото, в настоящето или в
бъдещето живееш сега?
Повече в миналото, а би ми се искало да не е така, но имам много травми от детството и от някои от тях още не мога да се "отърся". Справям се, но много бавно!
Харесваш ли нашето време?
Не ми харесва. Хората са изкуствени и душите им – фалшиви.
Има ли място и пътуване, на които държиш
най-много?
Място – Рупите. Пътуване – когато вървя сама в 2 ч. в тъмното, тогава имам чувството, че тъмнината ми говори и оставам насаме със себе си.
Обичаш ли Живота?
Обичам живота, но той е много странен. Понякога има "гадно" чувство за хумор. Като бях дете боледувах и не ме пускаха на екскурзии, аз ревях и се кълнях, че ще обиколя България като стана голяма. Ами обиколих я четири пъти, но като Аниматор. Странно чувство за хумор има животът!
Какво е той за теб сега?
Животът за мен е динамика, разнообразие, шега и често изправяне на нокти.
Опиши го с три думи...
Изненада, изпитание, вяра.
Кои са най-красивите гледки на света за
теб?
Усмихнато дете, болен човек, който със сетни сили се усмихва и поздравява - "Приятен ден".
Къде се чувстваш най-добре, като „у
дома”?
Когато чета книга съм "като у дома"!
Какво ти дава сили да продължаваш напред
в трудни моменти?
Вярата, че най-доброто предстои и че "няма да е все така"! Колелото на живота се върти.
Кои хора са ти оказвали най-голяма
подкрепа и влияние?
Напълно непознати хора.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да стана по-смела и решителна.
Намерила ли си призванието си?
Мисля, че съм го намерила, но обстоятелствата все още не ми позволяват да се разгърна в цялост. Скоро открих, че дарбата ми е да пиша книги. От дете съм сладкодумна, но не можех да призная пред себе си дори!
Страхуваш ли се от смъртта?
Все ми е тая. Видяла съм какво е смърт и като разказвах, като дете, ме мислеха за побъркана. Затова не разказвам. Тя е единственото нещо, което е сигурно в този свят – смъртта.
Вярваш ли в Живота след нея?
Вярвам, защото съм го видяла.
А какво те кара да се чувстваш жива?
Предизвикателствата, пред които ме поставя животът и начинът, по който ги преодолявам.
Какво е за теб самотата?
Плач на душата
Кое е доброто, което са сторили за теб и
няма да забравиш?
Жена, на име Жулиета, ме приюти в дома си в Благоевград, когато бях кандидат-студентка и не можех да си намеря нощувка. Тя отвори дома си за мен и ме прие за една нощ като свое дете. Ей тази безкористност няма да забравя и думите - "Прави добро и не чакай нищо в замяна, то има кой да ти върне за добрината"!
Какви чувства изпитваш най-често?
Най-често милосърдие.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не
можеш – кой би бил това?
Бих прегърнала баща си, но той е покойник.
Имаш ли вътрешен мир?
Аз не правя лошо на хората и в това отношение спя спокойно.
Какво е щастието за теб? Опиши един
съвършен ден...
Поглед, полъх, красота, прегръдка, разговор и магия на Ума.
Какъв съвет би дала на едно дете или на
другите хора въобще?
Не си струва едно дете да се ядосва за дреболии. Всеки негов ден е един урок, който ако не научи – ще се повтаря, повтаря и повтаря, докато го научи, но всяко повторение ще е по-болезнено от предишното.
Има ли въпрос или пък отговор, от който
се боиш?
„Не може“
Какво може да те разплаче?
Хорската злоба
А какво може да те накара да се
усмихнеш?
Шегата на Лекар на операционната маса.
Ако си представиш живота си като пъзел,
доколко е подреден той?
Все още е хаотичен пъзeл, който напоследък мълниеносно се размества, за да се подреди правилно.
Липсват ли още парчета, за да е цял и
завършен?
Липсват.
Какво цениш най-много в живота си?
Уменията, опита и мъдростта, които съм придобила с времето.
За какво чувстваш най-голяма
благодарност?
За отношението и обичта на баща ми към мен!