Павлина Кьосева споделя...

 

снимки - личен архив на Павлина

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моят живот е наситен с хубави моменти, независимо от това, че все съм гледала на него песимистично. Едни от най-запомнящите ми моменти са най-обикновени дни с моите близки. Самото усещане за обич към тях, а също така възторгът ми към природата и красотата ѝ!

От детството ми помня вечерите, играта на шах, приказките, денем пързалянето с шейна, пътуването ни с Москвича, учене на думи от тълковния речник. От живота си след това помня прекрасните моменти на разговори с моето момче, вълненията ни, студентските години, раждането на сина ни, невероятните години на детството му, всичките ни начинания заедно, рисуването на картини, работата  с глина в зимните вечери, срещите ни с приятели, писането на стихове и всяка вечер страхотна музика – рок, блус, джаз…

Но ако трябва да откроя моменти, които са спирали дъха ми – това са: появата на детето ни, запознаването с моята любов, летенето ми с делтапланер, зимните вечери в Рила и най-вече нощните преходи, появата в живота ми на внучката ни!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно излязох от депресията след смъртта на татко. Нуждаех се от много сили, подкрепа и Божия помощ. Тя дойде и аз го преодолях.

 

В какво вярваш?

Само и единствено в Бог ИИСУС ХРИСТОС

 

Вярваш ли в хората?

Само на съпруга си.

 

А в себе си?

Не се подписвам… Изненадвала съм се често от себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми много се промениха тези години. Мечтаех за пътувания, емоции, култури, приятели, хора, малко по-екстремен живот.

Сега мечтая да сме здрави и живи по-дълго и да се радваме на внучката си, да пиша повече и да имаме време един за друг и за планината.

Мечтая си да излезе вече първата ми книга, официална, и да има още много след нея.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да – за свиренето на пиано, голяма тръпка ми е, но иска време, което нямам, защото го „харча“ за други неща.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

О, да! За много неща. За това, че съм взрив от емоции, че позволих да се депресирам, че не съм силна, колкото искам да бъда, че дадох доста време на неподходящите хора, че не съм по-смела в начинанията си.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много. Аз се нуждая от това да дам и поискам прошка, повече от един път в годината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото, макар да знам, че това никак не е Ок!

 

Харесваш ли нашето време?

В момента – абсолютно не! Време на материалното, на технологии, на болести и войни, на извратени неща, на подли хора, на предатели политици, безумия и ужаси.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има, да. Санкт Петербург или Испания.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го (вече). Сега за мен той е внучката ми. С три думи е трудно, но… ето ги – ВЯРА, ОБИЧ, ПРИРОДА.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

С подходящите хора.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където ми е хубаво.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог, мъжът ми, синът ми, мама, внучката ми, снаха ми, поезията, музиката.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми и майка ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да – да съм по-смела и по-спокойна.

 

Намерила ли си призванието си?

Не знам, според хората – да, според мен – не точно.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се. Вярвам, че има живот след смъртта, но не си го представям какъв е.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

В момента внучката ми Валерия ме кара да се чувствам жива, но всичко около мен ме кара да се чувствам така, както и учениците ми.

 

Какво е за теб самотата?

Смърт.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Децата и изкуството.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много неща са, но няма да забравя, че мъжът ми ми помогна да изляза от депресията си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Хаос е от чувства… всякакви, всеки миг.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Тати…

 

Имаш ли вътрешен мир?

За съжаление – не.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който съм била с хора, в планината. Има и други варианти, де.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Нищо не приемайте превратно, не тъжете силно, обичайте силно и играйте, играйте го живота, той е игра.

 

Какво може да те разплаче? 

Нещастие, несправедливост, смърт, нелепост, предателство...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Валерия, внучката ми, както и всички мои близки и учениците ми.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Половината е подредена, другата се реди…

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не мисля или по-точно не знам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и съм много благодарна на Бог за всичко в живота ми.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Въпросите бяха страхотни, предполагам че има още стотици неща, но все пак – нека има и за следващото ни интервю.

Благодаря от сърце.

Благодаря ти и аз за споделеното! 

за контакт с нея: facebook.com/kipaso