Павлина Кьосева споделя...

 

снимки - личен архив на Павлина

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моят живот е наситен с хубави моменти, независимо от това, че все съм гледала на него песимистично. Едни от най-запомнящите ми моменти са най-обикновени дни с моите близки. Самото усещане за обич към тях, а също така възторгът ми към природата и красотата ѝ!

От детството ми помня вечерите, играта на шах, приказките, денем пързалянето с шейна, пътуването ни с Москвича, учене на думи от тълковния речник. От живота си след това помня прекрасните моменти на разговори с моето момче, вълненията ни, студентските години, раждането на сина ни, невероятните години на детството му, всичките ни начинания заедно, рисуването на картини, работата  с глина в зимните вечери, срещите ни с приятели, писането на стихове и всяка вечер страхотна музика – рок, блус, джаз…

Но ако трябва да откроя моменти, които са спирали дъха ми – това са: появата на детето ни, запознаването с моята любов, летенето ми с делтапланер, зимните вечери в Рила и най-вече нощните преходи, появата в живота ми на внучката ни!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно излязох от депресията след смъртта на татко. Нуждаех се от много сили, подкрепа и Божия помощ. Тя дойде и аз го преодолях.

 

В какво вярваш?

Само и единствено в Бог ИИСУС ХРИСТОС

 

Вярваш ли в хората?

Само на съпруга си.

 

А в себе си?

Не се подписвам… Изненадвала съм се често от себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми много се промениха тези години. Мечтаех за пътувания, емоции, култури, приятели, хора, малко по-екстремен живот.

Сега мечтая да сме здрави и живи по-дълго и да се радваме на внучката си, да пиша повече и да имаме време един за друг и за планината.

Мечтая си да излезе вече първата ми книга, официална, и да има още много след нея.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да – за свиренето на пиано, голяма тръпка ми е, но иска време, което нямам, защото го „харча“ за други неща.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

О, да! За много неща. За това, че съм взрив от емоции, че позволих да се депресирам, че не съм силна, колкото искам да бъда, че дадох доста време на неподходящите хора, че не съм по-смела в начинанията си.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много. Аз се нуждая от това да дам и поискам прошка, повече от един път в годината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото, макар да знам, че това никак не е Ок!

 

Харесваш ли нашето време?

В момента – абсолютно не! Време на материалното, на технологии, на болести и войни, на извратени неща, на подли хора, на предатели политици, безумия и ужаси.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има, да. Санкт Петербург или Испания.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го (вече). Сега за мен той е внучката ми. С три думи е трудно, но… ето ги – ВЯРА, ОБИЧ, ПРИРОДА.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

С подходящите хора.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където ми е хубаво.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог, мъжът ми, синът ми, мама, внучката ми, снаха ми, поезията, музиката.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми и майка ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да – да съм по-смела и по-спокойна.

 

Намерила ли си призванието си?

Не знам, според хората – да, според мен – не точно.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се. Вярвам, че има живот след смъртта, но не си го представям какъв е.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

В момента внучката ми Валерия ме кара да се чувствам жива, но всичко около мен ме кара да се чувствам така, както и учениците ми.

 

Какво е за теб самотата?

Смърт.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Децата и изкуството.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много неща са, но няма да забравя, че мъжът ми ми помогна да изляза от депресията си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Хаос е от чувства… всякакви, всеки миг.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Тати…

 

Имаш ли вътрешен мир?

За съжаление – не.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който съм била с хора, в планината. Има и други варианти, де.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Нищо не приемайте превратно, не тъжете силно, обичайте силно и играйте, играйте го живота, той е игра.

 

Какво може да те разплаче? 

Нещастие, несправедливост, смърт, нелепост, предателство...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Валерия, внучката ми, както и всички мои близки и учениците ми.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Половината е подредена, другата се реди…

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не мисля или по-точно не знам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и съм много благодарна на Бог за всичко в живота ми.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Въпросите бяха страхотни, предполагам че има още стотици неща, но все пак – нека има и за следващото ни интервю.

Благодаря от сърце.

Благодаря ти и аз за споделеното! 

за контакт с нея: facebook.com/kipaso 

 

Споделено от Мартин Савов – Sr. Martini

 

снимки: личен архив на Мартин 

Здравейте, аз съм Мартин Савов, познат и под РАП псевдонима си – Sr. Martini. За себе си бих казал, че съм търсещ, предимно усмихнат и позитивен човек, с изразено чуство за справедливост. Останалото ще го кажат хората, които ме познават по един или друг начин.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Моментите са много, общо взето всеки един, в който се чувствам добре в кожата си и съм в единство с вътрешния си мир. Когато се усещам свободен, вдъхновен и себе си, изразявайки своята съкровена същност. Моментите от сърце и душа. Съответно и периодите с подобно извисено състояние на духа.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

 

Със сигурност безвъзвратната загуба на близки хора, както и като цяло човешката несправедливост в света. Тя е нещо, което винаги ме е тормозило... Искам хората да живеем в мир и хармония, на всеки според заслуженото, образно казано.

 

В какво вярваш?

 

Вярвам в това, че има висша сила, която ни учи, помага ни да се разгърнем и ни хармонизира. Вярвам, че можем да бъдем общество-тип семейство, да си помагаме. Вярвам в доброто, любовта и слънцето. Такива неща...

 

А в себе си?

Невинаги, но работя по въпроса :) За някои неща си имам пълно доверие и увереност в силите, за други не точно... Но смятам, че е човешко, в крайна сметка не сме роботи.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Мечтая за здраве, да разгърна потенциала си (и творчески, и човешки) в по-голяма степен, за моменти, изпълнени с любов и искрена радост, споделени със семейство и приятели. Просто и ясно.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Да... особено що се отнася до близки хора, осъзнали грешката си. Но има и хора, които не заслужават прошка... политиците, например. За да я получат, имат много да изкупуват... и то не на пазарна стойност. Хубаво е човек да се научи да прощава и да освобождава и себе си, и другия от товара на вината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Винаги гледам да съм в настоящето, тъй като наистина мисля, че то е единственото реално време за живот... Останалото са проекции... И все пак е нормално да подскачаме и през тези времеви плоскости.

 

Харесваш ли нашето време?      

 

Има си и положителните страни, но мисля, че човекът е изгубил много в безсмислени глупости и дейности... и продължава да губи. Липсват ми толерантност и любов в обществото и в повечето хорски взаимоотношения. Истинско разбирателсвто на по-духовно ниво. И не сме свободни... Човекът е роб, иска или не, просто парите имат твърде голяма стойност, каквато по принцип не притежават.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Не... Природата като цяло е велика сила... Винаги съм черпил при всяка една възможност от нейната благодат.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Обичам го, разбира се. За мен сега е сериозно изпитание, категорично. Три думи, бих казал... Любов, Борба, Взаимопомощ.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всякакви природни красоти влизат в описанието... Изключително красива гледка са и детските очи, усмивките на децата... Двама влюбени, между които се усеща хармония.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

Прозаично, но – у дома. Но бих казал – и в гората, в планината, на морето... Навсякъде, където душата ми лети без задръжки.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Вярата на близките ми в мен, както и усещането, че имам мисия, която е хубаво да изпълня.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Семейството ми, майка ми и моите скъпи и верни приятели. Влияние получавам и от мъдри хора с интересни разбирания и житейски прозрения, независимо дали ги познавам или не. Израсналите души се познават и се откриват... рано или късно. Има много творчески хора, и слава богу, че ги има. Светът би бил много скучен без тях. 

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Да... Искам да съм по-решителен и уверен... да осъзная, че няма нищо за губене, реално.

фотография: Мартин Раднев

 

Намерил ли си призванието си?

 

Намерил съм това, което ми помага да разпервам криле... и това е РАП-музиката, с която се занимавам вече доста години. Тя е пряко свързана и с поезията, която тече отвътре в мен. Що се отнася до призвание, което да ми носи финасова сигурност... все още го търся. А колкото до призванието ми на духовно ниво... да, стига да съм АЗ, всичко си е на място.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

В някои моменти се страхувам от нея, най-вече за близките ми хора, не толкова за мен. Да, усещането ми е, че краят всъщност е ново начало... просто непознато и невидимо за нашите възприятия.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

 

Усмивките на хората, които извират от дълбочина, споделянето на ценности, не на скъпоценности, музиката, забавлението и приятно прекараните моменти с приятели, изкуството във всякаквите му причудливи форми... говоря за автентичното.

 

Какво е за теб самотата?

 

Тя е спътник, с който трябва да се съобразяваш, но да не приемаш завинаги. Тя може да те научи на много, но и да ти вземе. Но така или иначе, без нея няма как... всеки я е изпитвал в един или друг момент. Разликата между сам и самотен обаче е огромна, хората не трябва да бъркаме тези две състояния.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Творчеството... Когато е от сърце и потокът е потекъл, то наистина оживява във вечността... всеки път, когато някой го потърси.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Много добрини съм усещал... Естествено, не забравям подадените приятелски ръце в най-трудните житейски моменти.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

На любов... но обичам да влизам и във всякакъв тип размисли, които учат и изграждат гръбнак в душата.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

 

Бих прегърнал всеки един човек, чиято душа усетя, че е дълбока. Да кажем така... Бих прегърнал и детенце, което се чувства изгубено и чийто свят е нарушен, заради глупавото отношение на възрастните хора към живота. А в конкретика – вече не бих могъл да прегърна баща ми и бабите ми, а естествено бих бил радостен да можех.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

По- принцип да... От известен период той е плаващ, като в бурно море, но за това си има причини, които се надявам с времето да изчистя, защото точно този мир е жизненоважен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Щастието, според мен, е състояние на духа, слабо зависимо от външни фактори. Човек може да е щастлив независимо от условията, но трябва да се хармонизира вътрешно.

Съвършеният ден  е слънчев, с компания от любими хора, заобиколени от природа. Обичам да има смях и спокойствие... едновременно.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

 

Следвай вътрешната си сила, довери й се, бъди естествен, автентичен... Дарявай, без да търсиш нещо в замяна, на момента. Обичай... и себе си, и околните. Бъди бунтар, отстоявай свободата и ценностите си. Бъди смел. Не се притеснявай от чувствата си... Те са твоята най-съкровена същност.

 

Какво може да те разплаче?

 

Лични преживявания от различен характер, които усещам като тъга... Както и безпричинно причинена болка на някой човек, който в никакъв случай не я е заслужил. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Доста неща, по-принцип съм усмихнат човек... В цялата си непоклатима сериозност животът е всъщност и една голяма шега.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Да... Смятам, че докато е жив човек ще добавя още парченца към тази безкрайна картина, която не се побира в рамки. Подреден е, доколкото съм си го наредил, но доколкото е решила и съдбата, която все пак е фактор също. Реденето продължава...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Благодарен съм за семейството ми, което винаги ме е подкрепяло безрезервно, за това, че съм срещнал верни и искрени приятели... И за възможностите да се занимавам с неща, които обичам. Едно от които е РАП Музиката... Продължавам да Развивам Алтернативна Представа.

www.facebook.com/Sr.Martini7