Йоана Лъчезарова Георгиева -
София, България
Здравейте, аз съм просто едно момиче на
18 години от град София. Обичам да рисувам, да помагам на хората, да спортувам
и да се радвам на всичко, което ми е подарено от най-големия дар на този свят –
животът. Не бих казала, че съм намерила призванието си в живота, но все пак съм
още млада и до някаква степен търся себе си.
През тези 18 години, през които съм била
на тази земя, съм научила две неща: обичайки другите,
обичаш и себе си, и погледнеш ли от добрата страна – нещата се променят на 180
градуса.
Кои бяха най-хубавите моменти
или периоди в твоя живот досега?
Живяла съм в едно красиво и изпълнено с
любов семейство. Всички си бяхме много близки и се обичахме взаимно. Днес това
продължва да е така, разбира се, но говоря за онези времена, когато ходехме на
село всички заедно, мама готвеше, а ние, децата, си играехме. Това е времето,
което е останало като най-хубаво в моя живот –от 6 до 11-годишна възраст. Eдно истински изживяно детство. С брат ми постоянно
правехме бели и ядосвахме майка ми и баща ми, те обаче винаги “забравяха” и ни прощаваха
за сторените дивотии, живеех ден за ден, без да усещам никаква вина за нищо.
Волността на детската душа и невинните, сладки, изпълнени с игри и веселба
приятелства, летата при баба и дядо, готвенето на импровизирани неща с брат ми,
първите ми дни в училище, първото ми разрушено приятелство, но и първото
истинско такова, което съществува и до днес
– това са нещата, които няма да забравя никога и се открояват, като най-мили
спомени. Мислейки за тези неща ги преживявам отново.
Един спомен, който също е много важен за
мен и е останал ярко в съзнанието ми е първата ми работа. Брат ми работеше на
една каса и при него идваха различни хора, един от тях беше Нина –
преводач. Той ми разказа, че ѝ е споменал за моята страст към езиците (тогава имах интерес към немския и полския). Няколко дни по-късно започнах да работя там. Мястото
се намираше в една сграда в центъра на София. Беше една сладка, малка агенция
за преводи. Там се чувствах полезна и ценена, научих много нови неща, срещах
брат си постоянно, защото той работеше на същата улица, наблизо имаше
ресторантчета и закусвални, където си хапвах различни неща след работа. Това
беше най-хубавото ми лято. Толкова красив спомен. Никога няма да го забравя,
защото то е останало в сърцето ми и си има свое собствено място там.
В
какво вярваш?
Според мен всеки човек има нещо, в което
вярва в този живот. Е, при мен, това е Господа. Вярвам в Бог и не ме е срам да
го кажа, защото Той е работил в живота ми толкова много пъти, че дори не мога
да ги опиша всичките. Днес също работи, разбира се. Но без Него нищо от това, което съм преживяла
нямаше да го има. Така че да, вярвам в Бог и това е, което ме крепи по време на
трудности и не само. Търся Бог не само, когато всичко изглежда безнадеждно, а и
когато всичко е добре. Защото съм разбрала, че Той е мой приятел и не бива да
го търся само, когато имам нужда от Него.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Бих казала, че мечтая за един нов свят,
различен от този днес. Свят, в който хората се обичат и мислят първо за нуждите
на отсрещния, а не само за своите собствени. Свят, в който добродетелите са на
първо място, слънчев свят, изпълнен с детски смях и мечти, които се сбъдват.
Свят, в който любимите ни хора са винаги около нас и никога не си отиват, в
който никой не идва и никой не си отива, защото винаги е бил там и винаги ще
бъде. Това е мечтата ми.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Разбира се:
рисуването и четенето на книги, бих искала да отделям много повече време за
тях, но не ми е възможно в момента, защото ми предстоят матури и репетиции.
Съжаляваш
ли за нещо в миналото? Важна ли е прошката в твоя живот?
Когато погледна назад и видя всичките си
грешки, честно казано – да, съжалявам за много неща в този живот. Особено за
един момент, в който не можах да реагирам по никакъв начин и да помогна. В
крайна сметка обаче, всички сме хора и е нормално да правим грешки, които често
са непоправими, но трябва да се научим да прощаваме сами на себе си. Прошката
крепи човешките взаимоотношения, именно затова е толкова важна.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?
Повече от всичко ценя живота, за мен той
е палитра от различни цветове, които се смесват помежду си и от тях се ражда
история, която остава вечно във времето, защото където и да отидем след това –
ще я носим със себе си. Сега животът ми
е доста променен от това, което беше преди, но той е такъв – мени се постоянно.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Мястото, където се чувствам “у дома” е природата на
България. Миналото лято го посветих на пътувания из нея. Беше уникално
преживяване и смея да твърдя, че тук е истинският рай на Земята.
За какво в живота си чувстваш
най-голяма благодарност, какво цениш най-много?
Обичам Бога,
семейството си и България. Това са трите неща, които ме крепят. Обичам живота и
съм благодарна за всяка глътка въздух, защото тя е дар.
Таткото на Йоана, Лъчезар Георгиев, също е участник в "Един от нас споделя" - интервюто с него можете да прочетете тук:
www.oneofusshares.com/2019/05/blog-post_23.html