снимка: личен архив на Камелия Илиева
Моля, представи се накратко…
Аз
съм Камелия Илиева, но предпочитам да ме наричат с писателския ми псевдоним
Kami Choi Ilieva, под който издадох два романа "Продадена" (2020),
съвременен любовен роман, и "ЛИС" (2020) –еротична мелодрама. На
26-ти октомври 2021-ва от печат излезе третата ми книга – сборник с разкази
"Събирачът на истории", ИК "Лени Ан", гр. Русе. Имам два
написани романа през 2018-та и няколко стихосбирки, които очакват да бъдат
издадени. Двата романа са планирани за издаване през 2022-ра година, живот и
здраве. Пиша поезия и проза от лятото на 2010-та година. Тогава бях на
петнадесетгодишна възраст и бях започнала един любовен роман, който мисля да
издам много напред във времето. Написах множество стихове, от които се надявам
в скоро време да издам поне една стихосбирка. Родена съм на 12.08.1994 г. в гр.
Русе, средното си образование съм завършила в СОУ „Васил Левски”.
Кои бяха
най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Написването на романите ми,
издаването на третата ми книга, сборник с 57 разказа ‘’Събирачът на истории’’,
като за месец или два написвах книгите си, думите сами идваха при мен, беше ми
много лесно и истинско удоволствие да ги напиша, без писателски блокажи.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Тормозът в
училище, детството, прекарано в самота, в игра с куклите и в измисляне на какви
ли не истории, които ме спасяваха поне за кратко от неприятните мигове.
Непоказването на каквито и да било чувства на любов от страна на баба ми, която
беше моят авторитет, нейните побоища над мен, само защото не съм слушала, а тя
беше все изнервена заради лошия живот, който е изживяла, също в бедност и
мъчения. Изкарваше си го на мен. Никога не ме похвали, не се зарадва за мен
като баба. Ако не бях хванала книгата на прощъпулника не знам какво щях да
правя сега и къде щях да бъда.
В какво
вярваш?
В надеждата, че
там някъде може би ще се намери едно място само за мен в нечие топло сърце. В
истинската и вечна любов, за която само съм слушала, която само съм виждала.
Вярваш ли в
хората?
Не, но има
няколко човека, в които наистина вярвам.
А в себе си?
Не, вярвам само в
написаните от мен творби.
За какво
мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая истинската
и вечна любов да ме открие, както става в приказките и в реалните ситуации.
Мечтая и за успешна писателска кариера. Надявам се да срещна този, който ми е
предопределен, стига наистина да го има.
Има ли нещо
важно, за което не ти достига времето?
Четенето на
повече книги, както преди години.
Съжаляваш ли
за нещо в миналото?
Съжалявам, че не
мога да се върна там и да не бъда чак толкова болезнено чувствителна, за да
страдам по-малко.
Важна ли е
прошката в твоя живот?
Много важна и
мислех, че съм простила на баба си, задето ми съсипа живота с нейните
предразсъдъци и бездушие, но тя продължава да се държи с мен отново като с
провал, макар и на моменти... На себе си най не мога да си простя, от това ме
боли най-много.
Повече в
миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В настоящето и в
бъдещето.
Харесваш ли
нашето време?
Не, винаги съм
искала да живея по друго време, още от малка.
Има ли място
и пътуване, на които държиш най-много?
Поморие – като
малка ме заведоха с група деца на най-различни възрасти и беше толкова красиво
и весело. През есента на 2019-та, благодарение на един много добър човек, отидохме
с влака до Ахтопол, посетихме и Синеморец – на тези две места аз оставих очите
си и части от душата си.
Обичаш ли
Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Аз го обичам
наполовина, а той ме презира. Самота, мъка и страдание.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Гледката как
вълните на морето се разбиват в Синеморец, разцъфналите вишневи дървета през
пролетта в Япония и др.
Къде се
чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред книгите и
най-вече тези на Агата Кристи.
Какво ти дава
сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Писането и
четенето на стихове, песните, които обичам да слушам от цял свят, забавните
анимета, които гледам, азиатските филми и сериали, и музиката на южнокорейската
група Super Junior.
Кои хора са
ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Двете приятелки,
които имам – Невито и Михаела.
Искаш ли да
промениш нещо у себе си?
Фигурата си,
някои черти от характера си и тази болезнена чувствителност, която ми помага
много, когато пиша, но ми вреди в живота.
Намерила ли
си призванието си?
Да, да бъда
писател.
Страхуваш ли
се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Винаги много съм
се страхувала от нея, още от много малка. Страхувам се да не умра, преди да съм
си издала творбите. Вярвам в живота след нея, да.
А какво те
кара да се чувстваш жива?
Силните усещания,
които за жалост не мога много да си ги позволя, а иначе – когато гледам как
летят птиците, когато съзерцавам небето, когато слушам красива музика и
танцувам на любима песен.
Какво е за
теб самотата?
Безкрайна мъка и
болка, която никога не ме напуска, но и ми е помагала много пъти в написаните
от мен творби.
Какво ти дава
представа за вечност?
Книгите,
поезията, любовта, картините, медени съдове, Тадж Махал.
Кое е
доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Представянето ми
от Таня Сеславска в Съюза на свободните писатели, филиал Русе.
Какви чувства
изпитваш най-често?
Тъга, самота,
меланхолия.
Ако можеше да
прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това?
Choi Siwon.
Имаш ли
вътрешен мир?
На моменти да,
чрез размишленията ми с часове, музиката, която слушам, поезията, която пиша и
чета. Иначе се измъчвам почти през цялото време.
Какво е
щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Прекарано с
любимия човек, да бъдем само двамата на театър, опера, на филми вкъщи, на
пътешествия, разходки, да готвим заедно и др.
Какъв съвет
би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да не спират да
следват мечтите си, въпреки трудностите и въпреки хората, които искат да ги
откажат.
Какво може да
те разплаче?
Абсолютно всичко.
Филм, стихове, книга, на приказките на Оскар Уайлд си изплаках очите.
А какво може
да те накара да се усмихнеш?
Прелестно малко
бебче, котка, куче, Choi Siwon, песните на вълнистите ми папагалчета, небето,
любими книги и др.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета,
за да е цял и завършен?
Разделен е на две
половини. Липсват 4 или 5 парчета.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много ценя книгите – първите ми истински приятели в живота.
Най-голяма благодарност изпитвам за дарбата ми да пиша.
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с
другите – напиши го също...
Споделям
страницата, където публикувам поезия:
www.facebook.com/KamiChoiIlievaBulgarianPoetry,
страницата
ми в Goodreads:
www.goodreads.com/author/show/20284900.Kami_Choi_Ilieva - там хората могат да се запознаят с досега издадените ми три
книги.
Могат да ги поръчат чрез лично съобщение във фейсбук-профила ми Kami
Choi Ilieva и също така да прочетат още информация за мен и творческите ми
планове там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар