Споделено от Камелия Илиева / Kami Choi Ilieva

снимка: личен архив на Камелия Илиева

Моля, представи се накратко…

Аз съм Камелия Илиева, но предпочитам да ме наричат с писателския ми псевдоним Kami Choi Ilieva, под който издадох два романа "Продадена" (2020), съвременен любовен роман, и "ЛИС" (2020) –еротична мелодрама. На 26-ти октомври 2021-ва от печат излезе третата ми книга – сборник с разкази "Събирачът на истории", ИК "Лени Ан", гр. Русе. Имам два написани романа през 2018-та и няколко стихосбирки, които очакват да бъдат издадени. Двата романа са планирани за издаване през 2022-ра година, живот и здраве. Пиша поезия и проза от лятото на 2010-та година. Тогава бях на петнадесетгодишна възраст и бях започнала един любовен роман, който мисля да издам много напред във времето. Написах множество стихове, от които се надявам в скоро време да издам поне една стихосбирка. Родена съм на 12.08.1994 г. в гр. Русе, средното си образование съм завършила в СОУ „Васил Левски”.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Написването на романите ми, издаването на третата ми книга, сборник с 57 разказа ‘’Събирачът на истории’’, като за месец или два написвах книгите си, думите сами идваха при мен, беше ми много лесно и истинско удоволствие да ги напиша, без писателски блокажи.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Тормозът в училище, детството, прекарано в самота, в игра с куклите и в измисляне на какви ли не истории, които ме спасяваха поне за кратко от неприятните мигове. Непоказването на каквито и да било чувства на любов от страна на баба ми, която беше моят авторитет, нейните побоища над мен, само защото не съм слушала, а тя беше все изнервена заради лошия живот, който е изживяла, също в бедност и мъчения. Изкарваше си го на мен. Никога не ме похвали, не се зарадва за мен като баба. Ако не бях хванала книгата на прощъпулника не знам какво щях да правя сега и къде щях да бъда.

 

В какво вярваш?

 

В надеждата, че там някъде може би ще се намери едно място само за мен в нечие топло сърце. В истинската и вечна любов, за която само съм слушала, която само съм виждала.

 

Вярваш ли в хората?

 

Не, но има няколко човека, в които наистина вярвам.

 

А в себе си?

 

Не, вярвам само в написаните от мен творби.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Мечтая истинската и вечна любов да ме открие, както става в приказките и в реалните ситуации. Мечтая и за успешна писателска кариера. Надявам се да срещна този, който ми е предопределен, стига наистина да го има.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 

Четенето на повече книги, както преди години.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

 

Съжалявам, че не мога да се върна там и да не бъда чак толкова болезнено чувствителна, за да страдам по-малко.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Много важна и мислех, че съм простила на баба си, задето ми съсипа живота с нейните предразсъдъци и бездушие, но тя продължава да се държи с мен отново като с провал, макар и на моменти... На себе си най не мога да си простя, от това ме боли най-много.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

В настоящето и в бъдещето.

 

Харесваш ли нашето време?

 

Не, винаги съм искала да живея по друго време, още от малка.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Поморие – като малка ме заведоха с група деца на най-различни възрасти и беше толкова красиво и весело. През есента на 2019-та, благодарение на един много добър човек, отидохме с влака до Ахтопол, посетихме и Синеморец – на тези две места аз оставих очите си и части от душата си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Аз го обичам наполовина, а той ме презира. Самота, мъка и страдание.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

 

Гледката как вълните на морето се разбиват в Синеморец, разцъфналите вишневи дървета през пролетта в Япония и др.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

Сред книгите и най-вече тези на Агата Кристи.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Писането и четенето на стихове, песните, които обичам да слушам от цял свят, забавните анимета, които гледам, азиатските филми и сериали, и музиката на южнокорейската група Super Junior.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Двете приятелки, които имам – Невито и Михаела.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Фигурата си, някои черти от характера си и тази болезнена чувствителност, която ми помага много, когато пиша, но ми вреди в живота.

 

Намерила ли си призванието си?

 

Да, да бъда писател.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

Винаги много съм се страхувала от нея, още от много малка. Страхувам се да не умра, преди да съм си издала творбите. Вярвам в живота след нея, да.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

 

Силните усещания, които за жалост не мога много да си ги позволя, а иначе – когато гледам как летят птиците, когато съзерцавам небето, когато слушам красива музика и танцувам на любима песен.

 

Какво е за теб самотата?

 

Безкрайна мъка и болка, която никога не ме напуска, но и ми е помагала много пъти в написаните от мен творби.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Книгите, поезията, любовта, картините, медени съдове, Тадж Махал.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Представянето ми от Таня Сеславска в Съюза на свободните писатели,  филиал Русе.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

Тъга, самота, меланхолия.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това?

 

Choi Siwon.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

На моменти да, чрез размишленията ми с часове, музиката, която слушам, поезията, която пиша и чета. Иначе се измъчвам почти през цялото време.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Прекарано с любимия човек, да бъдем само двамата на театър, опера, на филми вкъщи, на пътешествия, разходки, да готвим заедно и др.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 

Да не спират да следват мечтите си, въпреки трудностите и въпреки хората, които искат да ги откажат.

 

Какво може да те разплаче?

 

Абсолютно всичко. Филм, стихове, книга, на приказките на Оскар Уайлд си изплаках очите.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Прелестно малко бебче, котка, куче, Choi Siwon, песните на вълнистите ми папагалчета, небето, любими книги и др.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Разделен е на две половини. Липсват 4 или 5 парчета.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя книгите – първите ми истински приятели в живота. Най-голяма благодарност изпитвам за дарбата ми да пиша.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също...

Споделям страницата, където публикувам поезия:

www.facebook.com/KamiChoiIlievaBulgarianPoetry,

страницата ми в Goodreads:

www.goodreads.com/author/show/20284900.Kami_Choi_Ilieva - там хората могат да се запознаят с досега издадените ми три книги.

Могат да ги поръчат чрез лично съобщение във фейсбук-профила ми Kami Choi Ilieva и също така да прочетат още информация за мен и творческите ми планове там.