Йорданка Петкова споделя...

 

Моля, представи се накратко…

Йорданка Петкова

Според мен умея да улавям момента. Идва идея, хващам я и пристъпвам към действие, но по възможно най-добрия начин.

Опиши се – така, както ти възприемаш себе си.

Възприемам се така, както ме виждат хората. Към себе си сме пристрастни, много.

Хареса ми тази кратка визитка, която беше написана за мен преди време:

"Йорданка Петкова е родена  с рядка наследствена диагноза и това я насочва към дейност, свързана с проблемите и нуждите на хората с редки заболявания в България. От 2008 г. със съмишленици създават „Асоциация НАЕ – наследствен ангиоедем” и до днес е председател на организацията. От 2009 г. е и координатор в Националния алианс на хора с редки болести. Организатор е на множество обучителни семинари и благотворителни инициативи. Създател е на акцията „В търсене на най-добрия човек” с дългогодишна традиция. Интересите към българските храмове, стари църкви и параклиси я тласка към писателството. Срещите й с много и различни хора я водят към предизвикателството да записва личните им истории. Автор е на книгите „Малки разкази за чудеса и изцеления” (2017, 2019), „Когато имаш нужда от чудо” (2020), а през 2021 г. излизат „Истории от старите калдъръми” и „Селски делници и празници” - пленителни кратки разкази и импресии, в които диша магията на родното. Заради активния си обществен живот през 2020 г. получава от кмета на гр. Пловдив приз „Посланик на доброто”."

~ 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

От позицията на времето виждам, че са били доста.  За съжаление чак сега ги виждам. Но най-важният ми хубав момент са моите синове, които обожавам и се гордея с тях.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Трудностите са много, като започнем от това – цял живот с една диагноза, преживяно дългогодишно семейно насилие и всички моменти, които трябваше да преодолея и да започвам няколко пъти живота си отначало.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог и в доброто, въпреки всичко!

 

Вярваш ли в хората?

Искаше ми се да вярвам във всички, но няма как!

 

А в себе си?

Мисля, че не, защото ми се е случвало да изневерявам на самата себе си! Дори и със себе си, човек трябва да има едно наум! :-))

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми са наивни, защото ми се иска всичко да е идеално. Но имам една, която никога не се е променяла във времето, а тя е да бъда здрава. Надявам се всяко нещо да е като в приказките, с добър край!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Аз съм от хората, които не оставят днешната си работа за утре и никога не я вършат в последния момент. Така че времето ми е достатъчно за всичко. Навреме ли е – все е хубаво.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, за много неща съжалявам.  Човешко е да си мислиш, че винаги можеш да направиш нещата още по-добри.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Най-важното нещо за нас, християните. Ако не простим, как да очакваме и на нас да ни простят. Не можеш да продължиш живота си с разочарование от хората. А то се чисти само с прошка. Тя е тази, която измива душите ни.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Ако съдя по разказите, които пиша, сякаш повече живея в миналото. Връщам се там и търся всичко интересно. Миналото е много важно за бъдещето.

 

Харесваш ли нашето време?

Не мога да не го харесвам. Бог е решил да живея точно в това време. А неговите решения трябва да се харесват на всеки. Това е Божията воля. Благодарна съм Му.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Болестта ме ограничи и не мога да пътувам. Затова аз държа на всяко място и кътче.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обожавам живота. Не бързам за никъде и искам да му се наслаждавам. Три думи – мечта, надежда и непознато изживяване.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всяка гледка, която виждат очите ми. Думите ми ще ги разберат само слепите. Те знаят какво е да не виждаш нищо.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома :-))

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сили ми дават хората, които обичам и обичта към живота.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Имам щастието да познавам много хора и да се докосвам до техния свят. Всеки ми е повлиявал за добро или за зло. Това именно ме е оформило. Дори и най-краткото общуване с непознат човек може да те преобърне. И не ми се иска да поема риск, като кажа само един-двама.

А най-голяма подкрепа получавам сега от най-близките до мен хора. Когато можеш да се справяш сам е друго,  а истинската подкрепа я виждаш, когато вече нямаш физическата възможност.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Само едно – да съм смела.

 

Намерила ли си призванието си?

В момента – да пиша. Но аз съм имала различни призвания, в различни периоди. Обичам промените.

 

снимки: личен архив на Йорданка

Страхуваш ли се от смъртта?

Страхувам се. И това ми е проблемът.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Действието.

 

Какво е за теб самотата?

Болест на душата.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Бог

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много добрини. Аз виждам навсякъде добрата част от всичко. Неслучайно създадох акция с традиция, в която всяка година търсим най-добрите пловдивчани. Има достаъчно хора, които виждат злото. Не ми се иска и аз да им пригласям.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Страх. Но е вследствие от диагнозата ми.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

В този момент на дистанция, вследствие на Ковид, съм жадна да прегръщам.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Не успях да го постигна, за жалост. Но мисля, че това е несъвместимо с емоционалните хора. А аз съм такава.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 Да съм здрава и всички около мен също.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Здравите да прогледнат колко са щастливи. Обичаните да разберат колко са обичани.

 

Какво може да те разплаче?

Всичко. Лошото, красивото и дребното. Мога да се раплача и от гледката на едно красиво дърво.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добрата постъпка.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва ми само едно парче – здравето!

 

Какво цениш най-много в живота си?

Всичко, което е добро.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че живея тук и сега! И че имам шанс да отправям посланията си с моите книги: www.facebook.com/ЙорданкаПеткова-книги