Елица Георгиева споделя...

Здравейте!

Казвам се Елица Георгиева, накратко – Ели.

Родена съм в град Русе и до момента живея тук. Имам семейство, две деца – момче и момиче. Работя със съпруга ми в общия ни семеен бизнес, в сферата на търговията. 

В свободното си време обичам да чета, да пиша стихове, да се занимавам с калиграфия, с рисуване, но от всичко най-много обичам йога и пилатес, медатативни практики. За мен те са моята връзка с висшия свят и със  самата мен. Понякога, когато времето ми е разпределено и не ми стига за любимите ми занимания, се чувствам като изгубена. Оставам с усещането, че ме чакат, а аз не съм отишла на тази среща. Това е много силно вътрешно усещане. Много често това, което виждам,  а след това го усещам в околния свят, го пресъздавам в стиховете си.

Попадам в две различни реалности: и двете – дълбоки, и двете –красиви и в същото време лековити и опасни. Затова аз често говоря за Бог – когато връзката ни с Него е силна и здрава – не можем да се изгубим. Бог е моята сила. 

Обичам да използвам най-много думите: Здравей, благодаря и любов. 

Здравей за мен е дума, поздрав на безкрайното, неограниченото с време. Това е дума, жест – без да е от значение колко е часът, а насочено внимание с приятно чувство, за да оставим усещането на споделеност и радост, съпричастност, значимост и много други. 

Благодаря е дума за твоето приемане на всички дарове. 

Любов – тя включва всичко – радостта, нежността, споделянето. Дори когато мълчим, пак оставя своя звук около нас, ако сме високо на нейните вибрации. 

Не харесвам думите трябва и страхотно. Не обичам да използвам в стиховете си и думата умирам, винаги я заменям или променям изречението. 

Това, което искам за себе си е: да продължа да пиша своите стихове, все по-докосващи, вдъхновяващи  и истински. Ще съм безкрайно щастлива, ако стигнат и влязат в сърцата на много хора. Искам да имам здраво семейство, сплотено, каквото е било винаги. Искала съм да уча българска филология или психология, но по ред причини не съм успяла.

 

Кои са най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Когато създадох семейство. Раждането на децата ми. Моментите с тях и всички заедно. Най-съкровенните, най-носталгичните са тези,  прекарани в планината. За мен  тя  е един символ на мощ, величие, чистота, правила и природни закони. Тя ни учи на любов, на почитане, търпение, смирение, уважение, състрадание. Всичко покрай нас е живо и ни говори. Нейната награда е  дълбоката ти връзка с нея. Нейното приемане, гостоприемство. Красивите и необятни гледки, които ни предлага. Чистият въздух. Промяната в теб, силата, издръжливостта след дългите преходи. Веднъж усетиш ли всичко това, вече не си същият човек – още по-добър си. Завинаги се променя мирогледът ти за красота, дори и за избор на почивка. 

 

Кое е най-трудното нещо, което си преживяла?

Най-трудното нещо е борбата ми за живот на няколко пъти. 

Здравословен проблем, след това тежка катастрофа с мен и съпруга ми, откъдето тръгна и връзката ми с Бог и най-вече с Исус Христос, който и до днес ми помага и показва, че е до мен... Бременността с дъщеря ми беше доста трудна. Във всекидневна борба да я запазя, но успях. 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, в християнството, в духовния свят. Вярвам в иконите. Почитам празниците и техните обичаи. За мен Библията е книга на книгите – всичко, завещано от Бог. Отговорите на всички въпроси за живота и човешките отношения. Трудно ми е да приема законите на църквата, защото в различни времена е била жестока и несправедлива (например през Средновековието).

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в хората. Те са такива, каквито са: добри или лоши. Всеки може да се промени, но не всеки можем да допуснем в нашето обкръжение. Лошият човек е дал воля на агресията в него, недокосван от любовта или пък разбит от нея и така е сложил защитна броня, която е заблуда.

А за добрите хора, те се борят всеки миг от живота си, за  да запазят доброто, не само за тях, а и за всички ни.

Лошото и доброто са двата полюса. Топло – студено. Тъмно – светло. Това е и философията на живота и себепознанието. Достигането в езотериката до неутралната точка – Нула. Тя изразява истинския покой. Нито си критичен, нито се вълнуваш. Его – нула.

 

А вярваш ли в себе си?

Имало е моменти, в които съм била много неуверена. Сега вярвам в себе си, но все още се страхувам от тъмнината и неизвестното.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая  ние, хората, да сме по-човечни. Да не бъдем толкова алчни. Имам един стих, в който пиша:

„Да си богат, а да потъпкваш благодатта на Земята.”

И в същия стих пише:

„Изгубихме си красотата”

Мисля, че това достатъчно говори – не за всички, но все пак за това в какво се е превърнал светът днес. Искам да живея в свят, изпълнен с любов и разбирателство. Без войни, без омраза, без отмъщение, без изкуствени  болести.

На какво се надявам?

Че ще победи любовта!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, има. Забравих по-горе да спомена, че много харесвам мандала-танц. Бях започнала да уча движенията на този танц, но за съжаление постоянно го оставям за по-късно. 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, съжалявам, но се научих да не се обръщам назад, да приемам, че то е било това, което ми е дало нужния урок, за да бъда това, което съм сега. Миналото е мъдростта. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е изключително важна. Тя е смирението в теб и твоят отворен път напред. Има код за помирение, чрез сърцето, предаден чрез Силвина Белопойчева. Така се освобождаваме и от кармата. Прошката я дава Бог. Като е нужно човекът да е срещу теб единствено визуално, в съзнанието ти. 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея тук и сега. Мечтая, но живея в настоящия момент. 

Харесваш ли нашето време?

Всяко време има своите успехи и неуспехи. Щом съм се родила в този период, значи сега съм нужна. Дори и за миг, но оставяш следа.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, планината и нейните върхове, водопади, гледки, простор. 

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи...

Обичам живота!

Любов, щастие, себепознание. 

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревите и залезите в планината и край морето. За мен това е величието на Майката-природа, в който се допират и съчетават елементите – Огън, Въздух, Земя и Вода. Все стихии...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома ми е най-хубаво. С радост се връщам.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Животът е дар. Животът е ценен, защото е като един миг. Времето е най-голямата ни ценност. Да си избран да дойдеш, да се родиш на Земята, лично за мен е чест.

Да ти дадат свободната воля за всичко. Имам предвид Бог – Той ни я дава.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми винаги е бил до мен и аз до него. Винаги!

 

Намерила ли си призванието си?

Да, писането на стихове. 

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не знам дали се страхувам от смъртта, като че ли не. Страхувам се от злото, от лошите мисли и действия на хората – от това най-много ме е страх. Страхувам се и от тъмнината. В мен е останало едно чувство, че тъмните сили по това време не спят. 

Убедена съм, че има живот след смъртта. Съществува друг свят, но не само след смъртта, а и когато сме още на Земята. Духът ни е връзката с този свят. Медитацията, молитвите, благодарността, мисълта... те ни свързват, но най-вече Медитацията. Вярвам в силата на мисълта. Вярвам, вярвам и обичам Бог. Никога не съм Го виждала, но Го усещам в себе си. Всеки талант, всяко творчество е много силна връзка с Него. За Него няма специални, ние всички пред Него сме равни, но сме с такава мисия – да говорим за любовта, за доброто и за всичко, което ще ни изпълни с Неговата светлина и енергия, и ще можем да я предадем нататък.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко, което ме заобикаля. 

От изгрева до залеза. От цветето до усмивката на хората. Споделените чувства, семейството ми. Най-красивото и удовлетворяващо чувство е, когато си подал ръка, докоснал си с любов, стоплил си някого, върнал си му вярата, надеждата. 

Какво е за теб самотата?

Самотата? Тя има две лица: тъжно и весело. 

Тъжно, когато си пренебрегнат, изоставен, излъган, наранен, предаден, така  се отчуждаваш от хората. Не им вярваш и се отдалечаваш от тях. 

Веселата страна на самотата е: когато е осъзната. Чувстваш се щастлив, обичан, всичко ти е наред, но желаеш да отделяш време, в което да оставаш сам със себе си. Това са вълшебни моменти. Бих казала и моменти на себепознание, редом с житейския ти път тук. Точно в медитативните минути изживяваш най-голямата любов към себе си, към висшия свят и към Бог. Това е безусловната любов... Тази самота е, когато си ТИ И ДУШАТА ТИ.

Цитирам мой стих:

„Искаш да останеш сам, но никога не си оставал сам”

Само така изглежда, привидно, че сме сами. Никога не сме!

 

Какво ти дава представа за вечност?

На първо място е духът ни.

След това измеренията. 

Вселената-Космос, където все някъде се пресъздава, преражда живот. Така мисля, така го усещам. 

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато са ми показвали безграничната си любов. 

Имаме един семеен приятел, който се е отзовавал в най-тежките ни и трудни моменти за моето семейство, най-вече за мен и съпруга ми. И сега продължава да го прави. 

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Чувствата винаги са любов. 

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Тези, които са далеч от мен. Най-вече сина си, който живее в друга държава. Беше студент и остана в Англия.  След това е моята приятелка, със същото име като моето, която е в друг град. 

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният мир е постоянно учене и усъвършенстване на ума. Ще цитирам отново от мой стих, мисля че е актуално:

„Господи, събуждай ме от омагьосания сън на егото. 

Аз ще те позная – връщаш ми покоя. 

Ако някога се възгордея, смири ме с погледа си мъдър. 

Аз ще разбера, че някъде греша. 

Помагай ми никога да не самозабравя – да проговорят гордост и вълнение. 

Припомни ми, че и другите са твои деца”

За мен вътрешният мир е контрол над егото. 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Съвършеният ден?

Всичко, което отговаря на вътрешните ти желания, без да ги потискаш и ограничаваш, а да ги изживееш, да мечтаеш с цялото си същество за тях. Да изпаднеш в безвремие. За мен са (въпреки че ще се повторя) – разходката в планината, изкачени върхове, гледките отвисоко, гледките до морето – изгревите, залезите, медитацията и всичко,  което изброих по-горе. Събиране на семейството – всички да сме заедно. 

Щастието са децата ми, съпругът ми, семейството, творенето и здравето. 

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да вярват в себе си. Да не се страхуват прекалено много, да не се поддават на манипулации. Да избират трудното пред лесното. Да подбират думите си. Честта, истината, достойнството са нещо много важно.

А на момичетата – ние, жените, да ценим и да не раздаваме просто ей така сексуалната си женска енергия. Защото, освен че е свещена, тя е творческата сила на една жена. Нейната женственост, красота и магнетизъм зависят точно от тази енергия, и е много жалко, ако тя не се въплъти в сливане на две тела с любов, а е изхабена неосъзнато. Доброто, дори и понякога потъпкано, си остава добро и рано или късно се връща. Мъжът се захранва от жената, а жената – от природата, от всичко, което я заобикаля. 

Какво може да ме разплаче?

Много неща могат да ме разплачат. Най-силно: жестокостта, липсата на милосърдие, алчността, злобата, гордостта, високомерието...

Мога да плача и от радост. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добрите дела, благата дума, подадените ръце за помощ...

Талантливите, известни хора, които живеят осъзнато, като обикновените.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, липсват парчета. Докато имаме сили да даваме, да творим, да създаваме – винаги ще го подреждаме.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Много обичам думата Благодаря. 

Приемане с усмивка на всички дарове... Всичко ценя в живота си. Въздухът, който дишам, работата, която имам. Дарбата, децата, семейството ми. Всички хора, които ме обичат истински. Местата, които съм видяла. Моментите, в които съм се смяла на глас. Благодаря на целия живот. Не на света, а на живота. Благодаря на Бог. Благодаря на всички хора, реализирали идеите си за благото и усъвършенстването на човечеството. 

Благодаря и на теб!

За мен беше радост да отговоря на тези въпроси. Още по-щастлива ще бъда да съм отговорила точно и удовлетворяващо.

С много любов: Ели