Споделено от Елена Динова

 

снимки: личен архив на Елена

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Най-хубавите и емоционални периоди от моя живот са, когато станах майка, а впоследствие и баба на 4 внучета. Изправих се пред предизвикателства, които бяха непознати за мен. Участвах в израстването на едно ново, всеки път по своему, поколение.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Преминах през много препятствия и трудности. Но слава богу – не  бяха от здравословен характер. Като дете, живяло в дълбоката провинция до завършване на средното си гимназиално образование, попаднах сама в София в инженерен институт. Първата година живеех под наем с моя братовчедка-състудентка. След това отидох в общежитие, където повече ми хареса. Обичам да живея сред повече хора и слава богу – през годините попадах на много добри съквартирантки.

 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

 

Вярвам в хората и винаги съм била добронамерена в отношенията си с тях. Била съм и разочарована от някои, но характерът ми е такъв, че винаги съм търсела оправдание за действията им, които са ме наранявали. Продължавала съм напред, благодарение на характера си без тях, но след всеки случай съм имала едно наум вече. Животът ме учеше, а аз бях старателна ученичка, така да се каже. Вярата в доброто и в хората не загубих през всичките си години. Но най-много вярвах в себе си. Никога не съм се подценявала, нито съм се надценявала във възможностите си. Знаех какво мога и какво не мога. Реалната представа за себе си и за заобикалящата ме действителност ми даде възможност да контактувам с много хора след завършването на висшето си образование. Не мога да се оплача, винаги съм била заобиколена от хора, мнозинството от които са вярвали в моите възможности на лидер и добър човек. Така бе още от детските ми години, защото децата ме избираха за отряден председател, в дружинния съвет на училището все ме поставяха в лидерски позиции. Заемала съм и директорски пост в най-ранните години на демокрацията. Времето, когато хората избираха измежду своите среди, без връзки и протекции. Гордея се с тези години, защото увличах хората с личния си пример да работим съвестно. За някои съм била сигурно голям наивник, но аз бях човек от народа и такава си останах. С течение на времето пренаредих приоритетите си и затова казвам, че след пенсионирането ми съм била най-щастлива. Баба, която в името на отглеждането на внуците си загърби спокойствието и предпочете да се отдаде изцяло на тях.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? Важна ли е прошката в твоя живот?

 

За нищо не съжалявам в живота си, за всичко прощавам и съм простила. И аз не съм безгрешен човек.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Винаги съм живяла в бъдещето и съм искала да направя нещо полезно и добро за хората.

 

Намерила ли си призванието си?

 

Намерила съм призванието си, а то е да пиша за децата, да дам нещо от своята душевност, от своята любов и внимание. Искам да оставя нещо след себе си, затова публикувам детски книжки.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?

 

Обичам живота и го живея пълноценно, според моите представи, поради гореописаните причини. И ако има прераждане, нека се преродя в същия или подобен човек.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също...

 

Споделям всичко това от добри чувства и обич към младите хора. Споделям като една от многото.

 

С поздрав: ЕЛЕНА ДИНОВА

29.07.2021 г., гр. София