Росен Карамфилов споделя...

 

Курс по творческо писане, 2017 г. 

Фотографии: личен архив на Росен Карамфилов

 

Росен Карамфилов – писател, поет, певец, свободен дух с четка в ръка. Електроцентрала за идеи. Новатор във това, което правя. Импровизиращ експериментатор. Човек на крайностите. Дълга поема. Соло китара. Това е всичко, което съм.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Тийнейджърските години. Бях луд и безгрижен тогава. Сега съм само луд, но пак ми е добре.

 

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Смъртта на мои близки.

 

 

В какво вярваш?

В Господ. И в самата си вяра в Него.

 

 

Вярваш ли в хората?

Доверието ми се изгражда. Не го раздавам наляво и надясно.

 

 

А в себе си?

Естествено. Само аз съм наясно с истинските си намерения.

 

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да съм жив достатъчно дълго. Надявам се на същото.

 

"Огненото лале"

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За книгите, които искам да прочета, а аз искам да прочета света.

 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че прекалих с някои неща. От друга страна съжалявам, че не прекалих още повече навреме, преди да ми бъде забранено да прекалявам. Но – има време.

 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се. Ако я нямаше прошката, нямаше да ги има грешките. Те са ме научили на най-важните уроци.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето. Миналото е мъртво. Бъдещето въпрос е.

 

 

фотография: Теодор Йорданов 

Харесваш ли нашето време?

Не. Трябва ли да обяснявам защо?

 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Морето. Това е отговорът. Морето.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Не е въпроса само да го обичаш. Винаги съм обичал живота. Ценя го едва от скоро. Чувството е чудесно. Три думи: раждане, път, политане.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, на които ставам свидетел, когато осветлението угасне.

 

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

София е моят дом. Тук съм поел дъх. Тук въздишам в паузите.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Нищо не ми дава сила. Аз нося силата като товар на гърба си. Без нея бих рухнал.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Баща ми – Кольо Карамфилов. Това име стига.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Всичко. За да започна начисто и впоследствие да стана същия.

Фотография: Wiebke Beiche

 

Намерил ли си призванието си?

Глупаво е аз да го казвам. Попитайте хората, които са чели книгите ми, хората, които купуват картините ми и слушат песните ми. Те ще ви дадат този отговор.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, но и не бързам със заключенията.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Музиката.

Какво е за теб самотата?

Ден без музика.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Поезията. Затова пиша стихове.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Показвали са ми, че ме ценят. Като човек и като артист.

Какви чувства изпитваш най-често?

Цялата възможна палитра.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Сянката си.

Имаш ли вътрешен мир?

Рядко.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Покоят, страстта, съзиданието. Разбъркай ги и ще получиш щастие. Сол – на вкус.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих посъветвал детето да не пораства никога.

 

Какво може да те разплаче?

Ако знаех – щях да умея да плача.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Жена ми.

Фотография: Румен Въчев

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Изобщо не е подреден и това му е хубавото.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва най-важното парче – наследникът ми. Продължението...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че стигнах дотук. Не беше лесно, честно.

 

Три въпроса, специално за теб:

Кога откри, че можеш да бъдеш творец и така да живееш – с изкуството?

Когато разбрах, че друго няма да стана.

 

Кои недъзи на хората ти се виждат по-страшни и трудни за преодоляване – физическите или скритите вътре в човек?

Физическият недъг засяга само тялото. Страшно е да си недъгав в мисленето си. Слава Богу – поне това ме подмина.

 

Ако можеше да кажеш днес нещо на своя баща, с когото имаш много силна връзка – какво би било то?

Бих го попитал кога ще се видим.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също...

Аз споделям трудно, сами виждате. Все пак – благодаря за вниманието!