Милена Римпева споделя...

 

снимки: личен архив на Милена

 

Аз съм една душа, която обича да пише, да се смее, да твори, да се слива с природата, да се радва на семейството си, просто да бъде... Водя различни медитативни практики и семинари за личностно развитие. Пиша за всичко, което ми се случва в реалния живот, така както го усеща моето сърце, така както го виждат моите очи и така както го възприема моя ум... Споделям всичко в моята страница, защото така ми нашепва вътрешният глас. Казвам се Милена Римпева, но всички сме просто деца на Живота в различни цветове и етикети с имена.

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Всеки ден, в който усетя дълбокия си вътрешен покой, смирение и връзка с Живота...

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Когато бях на 11, майка ми се разболя от рак... После години наред я гледах болна и когато станах на 18, тя почина. След това татко получи инфаркт и инсулт и се парализира изцяло, а след още няколко години почина на сватбата ми. Преминах през сърдечна операция, развод... Този период продължи около 10 години, в които се редуваха буря след буря...

 

В какво вярваш?

 

В Бог, Живота, Вселената, Дао... Без значение е думата, с която ще го наречем! Онова нещо, за което няма дума, но то е Всичко и Нищо!

 

Вярваш ли в хората?

 

Понякога да, понякога не! Следвам вътрешния си инстинкт за това дали да се доверя на някого или не.

 

А в себе си?

 

В себе си вярвам най-много, защото винаги съм възприемала, че никой с нищо не ми е длъжен и трябва да се справям с всичко външно и вътрешно, и да разчитам на себе си и на Бог!

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Винаги да мога да пиша и да споделям това със света...

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 

Не! Мисля, че хората, които казват, че не им стига времето или търсят извинения да не свършат нещо, или просто имат лоша организация. Време има за всичко!

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

 

Не съжалявам, защото знам, че ако не е бил всеки миг от моето минало, никога нямаше да бъда човека, който съм. А и да съжалявам за нещо е само загуба на време и енергия. То е минало, вземам си поуките от него и гледам напред!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Винаги съм смятала, че прошката не би била нужна, ако спрем да имаме очаквания към хората и просто започнем да ги приемаме такива, каквито са. Може да направим избор – да не бъдат в живота ни, ако така го усещаме, но нека им дадем свободата да бъдат. Така живея от много години и не ми се налага да прощавам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

В настоящето! Имам само него! Когато се отправя в мислите си към миналото или бъдещето, волево се връщам и си казвам "А, не, моето момиче! Нямаш работа там! Пропускаш сега!"

 

Харесваш ли нашето време?

 

И да, и не! Но щом съм се родила в това време, значи то е най-доброто за моя път.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Да, моята малка каменна колибка от 25 квадрата, завещана ми от татко, високо в Рила планина! Това е любимото местенце на моята душа!

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи, по свой усет...

 

Обожавам Живота! Звезди, небе и земя!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

 

Най-красивата гледка за мен е тази от колибата ми в планината – на  длан се виждат Рила, Пирин и Родопите, в мъгли, в снегове, в плодове, в цветя... По всяко време е рай!

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

На всяко място, където съм в покой! Няма значение в коя точка на планетата ни съм. Тя е нашият дом!

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Просто винаги знам, че трябва да продължа напред и нямам друг избор, независимо колко ме боли или страдам. Такъв е животът, нагоре, надолу... Това е съвсем естествено. Винаги бягаме и се съпротивляваме на трудностите, но сълзите са точно толкова естествени, колкото и смеха. Мъката е естествена, колкото радостта... Само трябва да знаем, че има време за всичко – и за болката, и за щастието. Така се сливам и с черното, и с бялото, и винаги се движа напред.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Напълно непознати и съвсем случайно срещнати хора...

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Не! Преди години исках да променям и постоянно да подобрявам нещо в себе си. После осъзнах, че това са желанията на егото и ума, и тогава усетих, че трябва да оставя всичко в ръцете на Живота. Доверих му се изцяло, а той ме променя постоянно! Всеки миг, неспирна промяна, докато сме живи! Магично е!

 

Намерила ли си призванието си?

 

Да творя! Днес пиша, утре рисувам, после помагам на непознат... Да бъда инструмент в ръцете на Живота!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

Не възприемам смъртта като край, може би и затова често хората казват, че предприемам големи рискове, без да се страхувам. Мисля, че душата е вечна и безсмъртна! Само телата си отиват!

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

 

Когато пиша, сякаш летя! Сякаш нещо или някой ме понася и се сливам с целия свят! Когато се гушна с дърво и усетя живота в него, когато калинка кацне в косата ми, когато пчелите жужат над тялото ми, отпуснато в тревата...

 

Какво е за теб самотата?

 

Според мен самотата е вътрешно състояние, при което човек не е себедостатъчен, пълноценен и балансиран сам за себе си, а вътрешното му състояние зависи постоянно от други хора, събития или фактори.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Космическото небе нощем, високо в планината!

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Всичко, което татко ми е завещал и във външния свят, и в сърцето ми!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

Спокойствие...

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил той (или тя)?

 

Баща ми, той не е тук само тялом!

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

Да! Понякога не, разбира се!

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Щастието е аз и близките ми да бъдем живи, телата ни да са в добро здраве, а всичко останало просто си тече...

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 

Никога не давам съвети, освен ако някой не ми ги поиска конкретно, но бих казала: "Бъдете себе си – такива, каквито сте! Вие вече сте съвършено несъвършени!"

 

Какво може да те разплаче?

 

Всичко! И много силна хубава емоция, и лоша... Мога да се разплача от абсолютно всичко, което докосне сърцето ми!

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Цвете, пеперуда, дърво, падаща звезда, дете...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Представям си, че всяка част от подредените вече парченца са на правилното място, но има още за редене, защото има още за живеене... Последната част от пъзела ще е с последния ми дъх в това тяло.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Ценя най-много самия Живот! И съм благодарна всеки ден, че все още усещам сърцето си да тупти, тялото си – да се чувства добре, а с всяко вдишване и издишване знам, че Животът още твори чрез мен...

https://www.facebook.com/AngelRimpeva