Розалия Лефеджийска споделя...

 

снимки: личен архив на Розалия
 

Моля, представи се накратко...

Една душа

 

Виж очите ми –

да… доста са изпити
от взиране да търсят брод.
И доста бурени и лабиринти
ме спъваха нахално в тоз живот.
И въпреки… Да! –

Виж как светят
две живи въгленчета в тях.
И две усмивки са –

една за вчера,
за утре другата и…
аз. –

Една планета непонятна
от пориви, от полети, мечти…
Една вселена необхватна
от страст, стихии и борби.
И като пролетна омая –

една земя, окъпана в цветя.
Едно море –

бушуващо
и неподвластно.
Едно небе,
изпълнено с крила.
Една следа, граничеща с безкрая.
И миг един,
в безвремие разлят.
Пресечна точица
на ада и на рая.

Една душа –

безбрежен необят…

 

 

             Казвам се Розалия Лефеджийска. Родена съм в Габрово, но живея във Варна. По образование съм икономист, по професия – художник, по душа – поет. Рисувам „своя“ свят. Този, в който се спасявам от реалността, когато я почувствам като заплаха за душата си. Свят, изпълнен със светлина, хармония и любов. Опитвам се да го пресъздавам в картини и стихове с едничката цел да докоснат и стоплят колкото може повече души с емоцията, която носят в себе си. Изкуството ми е моята лична борба срещу сивотата и бездушието, които все повече ни заливат и заслепяват. Преди години, когато изпод ръцете ми излизаха първите рими и първите картини, нямах никаква представа, че тези два свята могат да съществуват като един. Започнах да показвам мои стихове към картини с цел да разбера как ще бъдат възприети от публиката. С годините постепенно натрупах увереност, че те имат някаква стойност, защото много хора ми даваха обратна връзка, че са докоснали душите им. С времето тези плахи опити се превърнаха в необходимост да „завърша“ всяка картина със стих. Осъзнах, че стихът отразява личния ми прочит на вложените емоции и отваря нови възможности за възприемане на картината. Често тези стихове се раждат в душата ми, още докато се оформя или осъществява идеята ми за картина. Понякога търся думите, с които да я представя, след като картината е готова. Случвало ми се е и да рисувам картина за стихотворение, което вече се е родило. Но винаги те двете са създавали един нов, общ свят, който не съществува, когато са разделени. Така възникна и моята мечта да обединя тези светове в една книжка, за да могат да продължат да съществуват. Тя е последната и любима моя „творба“ – „На брега на Вселената“. Надявам се –едно красиво пътешествие за всеки, който се е докоснал до нея.

Профил във Фейсбук:   https://www.facebook.com/rozalial.f/

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Раждането на децата ми и времето, прекарано с тях, докато растяха и се учеха на живот. Преживяла съм прекрасни моменти с колеги и приятели... И срещите с мои почитатели. Няма нищо по-прекрасно от това да видиш как си запалил слънцето в някого и си го накарал да „полети“; как нещо, което си създал, го е накарало да трепти на „други вълни“; да усетиш радостта от това, че е намерил „своята“ картина и иска да я направи част от своя свят.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Раздялата с една дългогодишна мечта. След години, в които бях вложила всичко от себе си в нейното постигане, се наложи да осъзная, че в живота не всичко зависи само от теб. Беше болезнено, но... животът продължи. И ме доведе до тук, където съм сега. Вероятно така е трябвало.

 

В какво вярваш?

 

В това, че Вселената е един жив организъм и на някакво фино ниво ние всички сме свързани с нея и помежду си. Вярвам и в любовта, и в това, че тя е смисълът на всичко. Когато имаш любов, няма никакво значение какво нямаш...

 

Вярваш ли в хората?

 

Все по-малко доверчива съм. Вярвам, че хората могат да бъдат добри, ако носят в сърцето си чистата любов – към себе си, към другите и към живота като цяло. Това усещане се гради още в детството и за съжаление на малко родители им се е получило. Някъде там се изтърва нишката... и от там трябва да се започне с промяната към по-добро.

 

А в себе си?

 

Да. Винаги съм вярвала в себе си. И в това, че ако искам нещо достатъчно силно и то зависи от мен, мога да го постигна.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

За себе си – мечтаех много за книжката, която вече успях да сбъдна. Мечтая да продължавам да творя още дълго и творбите ми да носят хубави емоции на хората... Мечтая за хубави преживявания, защото спомените за тях са единственото, което можем да запазим завинаги за себе си... Да имам повече време и шанс да се наслаждавам на красотата на живота... Мечтая децата ми да са щастливи и да имат възможност да постигнат своите мечти. Мечтая близките ми да са добре... Мечтая светът някак да „оправи своята траектория“ и да започне да става по-добро място за живеене... И се надявам, че най-доброто предстои!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 

Като цяло аз не съм от най-организираните хора, творец съм все пак и понякога се оставям да витая из облаците. Така, за съжаление, някои идеи, които минават през главата ми, си остават само спомен. Бих искала да имам повече време да „изключвам“ от ежедневието и да чувам себе си и Вселената. Бих искала и да имам повече време да чета.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

 

Може да се каже, че има едно-единствено нещо, което ми се иска да се беше случило в друг вариант, но аз съм от хората, които вярват, че в живота всичко се случва по най-добрия за нас начин и всяко нещо е стъпало към друго, така че приемам, че така е трябвало, за да бъда днес това, което съм и да имам това, което имам. А и съжалението за миналото не води до нищо. Само ни отнема от настоящето.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Прощавам, но за съжаление не забравям. Когато някой ме е наранил много и съзнателно, просто престава да съществува за мен.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Според мен, когато си млад – живееш повече в бъдещето. Мечтаеш, правиш планове... А и аз винаги съм била мечтател. Мисля обаче, че се научих да живея в настоящето и се старая да се наслаждавам на всеки миг. Защото всеки е единствен и няма връщане...

 

Харесваш ли нашето време?

 

Имаме само него...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Мястото е душата ми... пътуването – към себе си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Възможно ли е да не обичаш живота? Той е най-безценният подарък, който някога сме получили! Най-прекрасното нещо е, че ни има и че имаме щастието да бъдем част от съвършенството на природата.

   Загадка

  Вълшебство

  Пътешествие

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

 

Най-красивата гледка за мен е любовта – между млади, между възрастни, между родители и деца...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

На много места, зависи от енергията, която усещам. Но най-хубавото „у дома” е в прегръдката на някой, който те обича.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Аз винаги съм била оптимист. Имам някакъв талант да се „прераждам“ след всяка болка, независимо от нейното естество. Понякога се шегувам, че съм от „вечно оцеляващия“ вид. Може би това се дължи на любовта ми към Живота.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Родителите и децата ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Човек трябва да се променя, за да се развива. В момента, в който реши, че няма какво да променя вече... пътят свършва.

 

Намерила ли си призванието си?

 

За настоящия момент – да. Рисуването ме кара да се чувствам в хармония със себе си и удоволетворена от това, което мога да давам с него.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

 

По-скоро от неизвестността.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

 

Самият живот.

 

Какво е за теб самотата?

 

Творчеството е самотно занимание. Имам нужда от нея, за да се вглеждам в себе си и да намирам пътя.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Вселената като източник на живота.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Не бих забравила никое добро.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо... Обичам да се усмихвам на живота.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил това?

 

Иска ми се да мога по-често да прегръщам родителите си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

Хаосът и хармонията си съжителстват в мир в мен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Любов. Всеки ден, в който любовта, изпълваща сърцето ти надделява над всичко друго, е съвършен.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

 

Най-мъдрият и безпристрастен съветник е сърцето. То знае всички отговори. Само трябва да се научиш да го чуваш.

 

Какво може да те разплаче?

 

Само хубави неща. Лошите не могат да ме разплачат.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Детска усмивка, гледка на влюбени, красиви цветя, цъфнали дървета, слънчев ден, красиви облаци, морето... Много неща...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Не бих казала, че е завършен, животът продължава... Но ми липсва само едно парче, за да се подредят и всички останали.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

За това, че мога да творя и по този начин да давам нещо от себе си. Ако личният свят, дори и на един човек, стане по-светъл, по-топъл и по-вдъхновен, след като се е докоснал до моя творба – мисията на моето изкуство ще бъде изпълнена.