Анна Грозданова споделя...

Казвам се Анна Грозданова. Родена съм в  Благоевград, но се определям като гражданин на света. Обожавам да пътувам. Завършила съм Хотелиерство и туризъм в Кипър, след което, през 2005 г., се прибрах в България и създадохме с приятели едни от най-успешните барове на морето и в София. През 2009 г. след фалит и бърнаут животът ми започна да се преобръща на 180 градуса. От нощната работа и партита до сутринта преминах на съвсем друга вълна. Започнах да се интересувам от йога, медитация, източна философия и да търся дълбочина и смисъл навътре в себе си. След раздяла с човека до мен и в търсене на отговори стигнах и до остров Бали, където живях година и половина с местно семейство. Обикалях по едни от най-дивите места на острова, опознавайки местните традиции и живот на хората. Практикувах йога и различни практики, които ми помогнаха да се събера и свържа отново със себе си. Там се срещнах с метода на Вим Хоф, както и формата Fuckup Nights, които пренесох с мен в България. В момента се сертифицирам за инструктор по метода на Вим Хоф, организирам събитията Fuckup Nights Sofia и правя вълнуващи пътешествия до остров Бали. 

За повече информация и контакт с мен:

www.annagrozdanova.com

https://www.facebook.com/FUNSofia

https://www.youtube.com/watch?v=sPehQo7852E&t=347s

https://www.facebook.com/anna.grozdanova.7

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Самият живот сам по себе си е най-хубавото нещо на света. С времето се научих да виждам красотата във всяко преживяване, независимо дали е било свързано с моментите на радост, щастие и лекота, или с болка и тъга.  Всяко преживяване ми е дало нещо ценно, мъдрост и смисъл. Спомням си моментите на безгрижие от детството, летните ваканции, свободата да тичаш по цял ден, да се катериш по дърветата, да играеш на фунийки, на стражари и апаши, ожулените колена. След това работата ми в club Underground, когато бях на 19. Това беше моето семейство за 3 години от живота ми. Толкова много смях и забавление. Беше епично. Последвалото ми заминаване в Кипър, където отидох да уча, без да знам и дума на друг език. Трябваше да уча нов език, да работя, за да си плащам обучението и да се адаптирам към абсолютно нова среда. Когато си на 20 е доста трудно, но това ме кали и ми даде увереност, че мога да се справя с всичко. След това създаването на заведението ни на морето, след това и в София. Връзките, в които съм била. Заминаването ми за остров Бали. Моментите, в които съм била на къмпинг на някой див плаж. Имаш само палатката, морето, цялото небе, с всичките звезди. Два резена домат, малко сирене и цялата любов и свобода на света.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Няколко момента са. Разделите с хората, с които съм била. Можех да „пускам” материалното, но ми беше трудно да пускам хората. Другото, което ми беше доста трудно – това бяха фалитът и бърнаутът през 2009 г. Тогава сякаш загубих вяра в себе си, в това коя съм, какво искам, накъде и как да продължа. Бях изтощена емоционално, психически и физически и за първи път в живота си останах сама. Тогава самотата много ме плашеше. Нямаше на кой да  поплача, да споделя как се чувствам... Беше наистина тегаво. Чувствах се тотално объркана и без посока. 

 

В какво вярваш?

Вярвам в доброто, в хората. Вярвам в любовта на семейството си, дори и понякога да не е подкрепяща. Вярвам в Бог. Вярвам, че светлината винаги ще я има. Вярвам, че всеки е отговорен за живота си. Вярвам, че силата, която имаме, е по-голяма от всички трудности, които срещаме. Знам, че стига да реша, че искам нещо, мога да го постигна – стига да го искам достатъчно силно.

 

Вярваш ли в хората?

Да, независимо от всичко. Просто с времето се научих да ставам по-предпазлива кой да допускам в живота си и да си поставям граници, когато усетя нездравословни отношения. С времето се научих да се грижа за себе си.

А в себе си?

Отново да. Имаше период, в който бях започнала да се съмнявам, но се радвам, че излязох от него и отново се свързах със себе си и с тази сила в мен.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да пътувам, да опознавам нови култури, традиции и хора. Да се сертифицирам за инструктор по метода на Вим Хоф. Да правя Вим Хоф семинари по целия свят. Мечтая отново да започна да правя пътуванията си до остров Бали. Мечтая да срещна човека, с който да гледаме в една посока и да създадем прекрасно семейство един ден. Честно казано, за тези неща не се надявам. Смятам, че ако човек иска нещо трябва да запретне ръкави и да започне да копае, да плеви, да сади и да полива това, което иска и за което мечтае. Иначе се надявам хората да станат по-добри и по-човечни. Да се грижим, както за себе си, така и за другите, за Земята и природата.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

В последно време не ми достига време за себе си и за практиките ми, но има и такива моменти. Стигнах до извода, че перфектен баланс няма. Има моменти за почивка и моменти за здрава работа. Просто ги използвам на 100%, когато се появят, но с осъзнатост и отново с грижа към себе си. Вече се усещам, когато тръгна да се пренатоварвам и умея да дръпна спирачката за малко почивка.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Ами не съжалявам, честно казано. По-скоро ми се щеше да съм се обичала и грижела малко повече за себе си. Радвам се обаче, че го осъзнах и започнах да се променям.  Да хабя енергия в съжаление за нещо, което се е случило и не мога да променя – няма смисъл. Това не променя обстоятелствата, само би ме изчерпвало.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, защото това носи мир на мен самата.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Предимно в настоящето, но с визия за бъдещето. Връщам се към миналото от време на време, но гледам вече с благодарност към това, което е било. Имаше моменти, в които се възприемах като жертва. Упреквах обстоятелства и хора, родители и т.н. Благодарна съм обаче, че попаднах на семинари за личностно развитие и редица други практики, които ми помогнаха да излекувам стари травми, да отработя модели на поведение, които не ми служеха, да порасна емоционално, за да мога да поема отговорност за себе си и живота си. Сега се връщам назад и виждам колко дълъг път съм извървяла. Благодарна съм за всичко в живота ми, дори за трудностите, защото те са ме направили това, което съм в момента. Сега обичам да забавям темпото и да се наслаждавам на сегашния момент и да ценя това, което съм, както и пътя, по който вървя, и да мечтая.

 

Харесваш ли нашето време?

Ами то е такова, каквото е. Има и плюсовете, има и минусите. Старая се да се фокусирам върху това, което ми харесва, това, което зависи от мен и на което мога да влияя. Има неща, които понякога ме гневят, но усещам как това изчерпва и сваля енергията ми и гледам бързо да променя фокуса към нещо, което зависи от мен и ме развива.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-много не бих казала. Но определено мястото, което ще бъде винаги в сърцето ми след България е остров Бали. Тази година не успях да пътувам до там и определено много, много ми липсва. Имам някаква специална връзка с това място. Първата седмица, след като бях кацнала там за първи път, имах чувството, че вече съм била на острова, тръгнала съм си и отново се връщам. Чувствах се като у дома си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, много. Обичам го с цялото си същество. Страст, Любов, Приключение.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Там, където има любов. Влюбени, които се целуват под дъжда, възрастни хора, които се държат за ръце, безгрижния смях на децата. Безкрайната шир на морето. Планината. Те са навсякъде около нас, стига да отворим очи и сърце, за да ги видим. Във всеки един момент мога да се спра и да се насладя на слънцето, цветята, птичките, вятъра, падащите снежинки, небето, облаците. Не ми трябва много.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При родителите си в Благоевград, в София, в Бали. Когато съм във връзка със себе си.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Ами не знам. Може би любовта към самия живот. Като ми е трудно се наревавам, тръшкам се, самосъжалявам се, изпадам в дупка, но с времето това състояние ме държи все по-кратко J. После ми олеква, като си излея всичко и си давам сметка, че от това няма смисъл. Изтупвам се, наритвам си задника и продължавам. Но ми е важно да изпусна парата. Може би вярата ми дава сила. С времето и с всичко, през което съм преминала, започнах да се доверявам на живота и да виждам, че всичко се случва с причина, дори и да не я разбирам в момента. Колкото и страшно да изглежда, знам, че Вселената/Бог се грижат за мен и просто им се доверявам.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми. Благодаря им, че са ми дали ценностите, които нося в себе си. Както и че са ме прецакали в някои отношения, но така са ми дали възможност да има върху какво да работя със себе си. Приятелите ми и хората, които съм срещала по пътя си до момента. Както и мъжете в живота ми. Те са особен катализатор на процеси и катарзиси при мен J.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Май вече почти не. Може би да съм малко по-търпелива и още малко по-егоист J.

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам в прераждането, а смъртта ми е интересна още от дете. Мисля, че не се страхувам от нея за себе си. По-скоро се притеснявам как ще се справят родителите ми един без друг, когато това се случи.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Животът, сам по себе си. Когато работя по проект, който ме вдъхновява. Когато съм влюбена. Когато преминавам през труден период от живота си и съм изправена до стената. Когато сутрин стана и благодаря за поредния ден от живота си. Когато пътувам. Когато съм сред природата. Когато влизам във ваната с лед. Много са.

 

Какво е за теб самотата?

Преди се страхувах от самотата. Смятах, че хората, които са сами, са едва ли не „смотаняци“. В един момент и аз се оказах от другата страна. Изведнъж от шумните компании и от това да съм заобиколена постоянно с хора останах сама. Когато ми се случи за първи път беше наистина много трудно и страшно, но тогава открих и красотата на това да бъдеш сам. Да се чувстваш добре в собствената си компания и това ми даде огромна свобода. Сега обичам времето прекарано сама със себе си. Даже ми е задължително да го имам. Това е време за мен самата. Време да се чуя и усетя. Време да забавя темпото. Да бъда в тишина. Да правя това, което обичам или нищо да не правя.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Може би медитацията. Обожавам моментите, когато съм заровила крака в пясъка на някой див плаж, без хора наоколо, и просто се сливам с всичко около мен. Тишината.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Цялата подкрепа от приятели и не толкова близки за мен хора в най-трудните за мен моменти. Получавам толкова много любов и подкрепа, че се чудя с какво съм я заслужила.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Зависи от момента, в който се намирам в живота си. Палитрата ми е голяма. Гневът и тъгата не са ми чужди, но най-често в последно време може би радост и благодарност.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Баба ми.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Ами мисля, че все по-често да. Разбира се, нервирам се за някакви неща, но практиките ми помагат по-бързо да се завръщам към него. Все пак сме хора и преминаваме през различни ситуации и емоции, въпросът е да не зацикляме в негативните, а да можем бързо да излезем от тях. А и нямам доверие много на някой, който твърди, че е в постоянен вътрешен мир.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Вътрешен мир и хармония с това коя съм и къде се намирам в живота си,  независимо от външните обстоятелства.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да обичат себе си, да се приемат, да си прощават, защото сме прекрасни – такива, каквито сме. Да мечтаят. Да действат за постигането на мечтите си. Да работят върху себе си и да се развиват, да израстват в личностен план. Да се доверяват на вътрешния си глас, независимо какво им казват другите. Да не се страхуват от трудностите, а да ги прегръщат. Да обичат живота и да му се радват, защото е прекрасен.

 

Какво може да те разплаче?

Щастлива сцена на проявена любов и човечност, нещо несправедливо, нещо тъжно.....

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Дете, смешка, някоя глупост, която съм направила. Когато се събудя сутрин и погледна слънцето, когато си мълча до любимия човек...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчетата са тук и вече съм обърнала почти всички. Може би има няколко необърнати, около 1/3 е завършен, но има още много за редене J. Най-хубавото тепърва предстои.

снимки: личен архив на Анна

фотографи: Alexander Katzev, Стефи Руменова

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За цялата любов и подкрепа, която получавам от хората около мен, както и за цялата любов и подкрепа, която имам от Бог. Винаги, още от дете, съм вярвала, че Той ме обича и се грижи за мен по най-добрия начин, дори и понякога да го забравям.

Благодаря ти за поканата и за доверието да отговоря на въпросите ти. Желая ти успех във всички начинания. Прекрасно е това, което правиш - вярвам, че от всеки можем да се поучим и да научим нещо ново.