Неда Антонова споделя...

„Нищо не е край и нищо не е начало.” 

Снимки: личен архив и почитатели на Неда Антонова

Моля, представете се накратко - така, както самата Вие възприемате себе си...

Просто Неда, българка в този и във всички предишни животи,  тайно и явно грешна пред хора и пред думи, щастлива от това, че като жена  ѝ е дадена възможност да умножава света, все още надяваща се на Божията щедрост...

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди във Вашия живот досега?

Освен дълъг, животът  се оказа и  твърде благосклонен към очакванията ми. Той сбъдна почти всичките ми детски мечти. Имаше трудни периоди, но те ми бяха дадени в младостта – нещо като предплата за всичко, което ми престоеше.

 

А кое е най-трудното нещо, което сте преживявала?

Първите три години след смъртта на съпруга ми.

 

В какво вярвате?

В Бог.

 

Вярвате ли в хората?

В човека – да, в хората – невинаги.

 

А в себе си?

При всички обстоятелства. Особено в трудни моменти.

 

За какво мечтаете? На какво се надявате?

Мечтая за здраве и за още време – живот. Надявам се на късмета си, както наричаме предопределението.

 

Има ли нещо важно, за което не Ви достига времето?

Сега – не. В младите години все не успявах да отида на фризьор.

 

Важна ли е прошката, според Вас?

„Прошката е боговото в човека”. Споделям изреченото от Съвършената Преподобна Стойна, неканоничната светица.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живеете сега?

Всеки човек във всеки миг от живота си е пресечна точка на тези три времена. Обичам миналото – понякога с любопитство, друг път – с умиление.

 

Харесвате ли нашето време?

Само в дните на взаимност – тоест, когато и то ме харесва.

 

Има ли място и пътуване, на които държите най-много?

Искам да живея в Толедо, а в следващите месеци искам да пътувам до гр. Бурса – в Турция – във връзка с работата ми.

 

Обичате ли Живота? Какво е той за Вас сега?

Че как бих могла да преживея прегърната с него толкова дълго, ако не го обичах. Обичам хората и нещата, които го изразяват: възможността за промяна, децата и внуците ми, дългата ми и доживотна любов, възможността незабавно да изхарча парите, които днес съм изработила… И смяната на годишните времена.

 

Кои са най-красивите гледки на света за Вас?

Измислените. Те винаги отговарят на вътрешната ми потребност.

 

Къде се чувствате най-добре, като „у дома”?

Където и да е, достатъчно е да е в България.

 

Какво ви дава сили да продължавате напред в трудни моменти?

Мисълта за отговорността на човека пред живота. Щом си създаден, значи, че си необходим. В такива моменти  се събужда онази мощна вътрешна енергия, вложена у всеки от нас по сътворение – важното е да я осъзнаем.

 

Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, учителят ми по литература в гимназията Никола Стефанов – светло да му е Горе!, моята първа любов и съпруг Иван Антонов, големите писатели... И – колкото да е странно! – комплексът, че принадлежа към малък народ и трябва винаги да доказвам ниво и уместност.

 

Искате ли да промените нещо у себе си?

Не. Не че се смятам за съвършена, а защото  се приемам за нещо доста прилично, което предоставените ми от съдбата условия можаха да породят.

 

Намерила ли сте призванието си?

Не само аз – него, но и то  - мене. Да.

 

Страхувате ли се от смъртта? Вярвате ли в Живота след нея?

Точно защото вярвам,че животът продължава и след смъртта, не се боя от нея.

 

А какво Ви кара да се чувствате жива?

Усещането, че наистина съм жива и че имам край себе си всичко, което обичам.

 

Какво е за Вас самотата?

Благословен от Бога дар за ума и душата! Любимо състояние.

 

Какво Ви дава представа за вечност?

Въображението. То е създало света, бидейки въплътено в Слово в Началото! 

 

Какви чувства изпитвате най-често?

Различни – в различните свои възрасти. Сега – тишина и взаимност с всички, които обичам. И топлия полъх на спомените.

 

Ако можехте да прегърнете някой човек (известен или не), който не можете – кой би бил това?

Несправедливо е да искате от мене подобно предпочитание. Щом не мога да прегърна всички, които искам, нека да е само един – Бог, който ми ги е пратил.

 

Имате ли вътрешен мир?

Все по-често. Разбира се, не липсват и предвидими сътресения, но навикът ги усмирява.

 

Какво е щастието за Вас? Как си представяте един съвършен ден?

Щастие е  мигът, в който не искаш нищо повече от това, което  си и което имаш. А цял един  щастлив ден – трудно ми е да си го представя. Най-вече поради факта, че не мога да го задържа завинаги. По-скоро щастливи мигове или – дай Боже! – часове.

 

Какъв съвет бихте дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не бързай да растеш! За децата е вредно порастването!

А на хората – бъдете себе си, ако искате да сте единствен.

Какво може да Ви разплаче?

Колкото нещата от живота, толкова и създаденото от човешкото въображение.

 

А какво може да Ви накара да се усмихнете?

Пак същото.

 

Ако си представите живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Дълго време беше безупречно подреден  – в резултат на единомислието между съдбата и очакванията ми. После парчетата започнаха едно подир друго да чезнат – родителите, любимият, младостта… Но важното е,  че ги имаше.

 

За какво чувствате най-голяма благодарност в живота си?

За самия живот. За времето, което все още имам, за всички дарове от Небето – във вид на хора и обстоятелства, заради думите  в прекрасния български език… И за името си – диалектика на женската душа.

 

Ако искате да споделите още нещо с читателите на това интервю, напишете го сега, моля...

Може ли две съвсем различни неща в определен момент да бъдат еднакви?

Разбира се. Ако те карат да се чувстваш по един и същи начин. Например, съгласно проучване на британски психолози  радостта, която изпитваме при  изреченото от любим човек „Обичам те” се равнява по сила на радостта при получаване на 130 000 паунда от лотарията.

 

А кой би бил последния съвет, който бихте искали да дадете на децата си?

Нищо не е край и нищо не е начало. Всичко е едно и е свързано в кръг. И ние сме точките му.