фотография: Кристина Митева
„Щом си създаден, значи, че си необходим.
В такива моменти се събужда онази мощна вътрешна енергия, вложена у
всеки от нас по сътворение – важното е да я осъзнаем.
Нищо не е край и нищо не е начало. Всичко е едно и е свързано в кръг. И ние сме точките му.”
Неда Антонова
~
„Не се надявам някой да е отговорен за
моето щастие. За щастието, както и за нещастието ми – само аз си имам заслуги.
Като млада не се усмихвах много. От страх да не ме помислят за лекомислена.”
Христилия Кулева
~
„Когато бях на 23 години една книга промени
живота ми завинаги. Казваше се „Задай правилния въпрос“ на Йън
Купър. Оттогава съм донякъде прострастен към книгите. Вярвам, че само четенето
и прилагането на нещата, които са описани в правилните книги, могат да ни
направят свободни. Още в
началото книгата запояваше със следното изявление:
„Какъв – е смисълът на живота!
Да, точно така!!! Прочетете го още веднъж
и още веднъж, и още веднъж... Докато го схванете!!! Изречението е изявление,
а не въпрос!“
Тези няколко реда промениха всичко.
Напълно вярвам в хората, защото няма друг
начин да живееш пълноценно. Ако не вярваш в хората, ти просто съществуваш и то
в една изолация, което е нещо ужасно.
Животът е ДАР, даден ни от Великия
Творец, който ни дава ВЪЗМОЖНОСТ да направим света по-добър и ние имаме ДЪЛГ
към миналите и бъдещи поколения да го направим такъв.”
Борис Бачев
~
„Вярвам в хората, и в себе си. „Обичай
ближния като себе си“. Много години обичах повече другите: хората, човеците,
близките, непознатите, приятелите... Но вече цели седем-осем години се уча да
обичам и себе си. Защото осъзнах, че именно от нас самите тръгва всичко. И
промяната, и ДОБРОТО!”
Павлина Йосева
~
„Аз вярвам, че в голяма степен съдбата ни
и живота ни зависят от самите нас. От решенията, които взимаме всеки ден; от
действията, които предприемаме; от начина, по който се отнасяме с останалите
хора. Вярвам, че никой не ни е длъжен и трябва да се борим за нещата, които
искаме. Ако имаме мечта, то трябва да я превърнем в цел, а след това да
направим всичко възможно, за да я превърнем в реалност.”
Илиан Пехливанов
~
„Няма трудни, както няма и лесни моменти
в живота. Трудното, невъзможното е когато искаш да промениш света, без да
осъзнаваш ролята и мястото си в събитието, в което си попаднал. Важното е да си
в мир със себе си и адекватен околовръст. И българите казват: Бог на слаби
ученици трудни задачи не дава!
Душата е символ на живота, тя е връзката
между дух и тяло. Духът се стреми да се събере и уплътни, тялото – да се
освободи, а душата битките вътрешни преживява.
И в осъзнатите битките не спират, но не
вътрешните, а тия, които са градящи структурите и новите модели на
обществото.
Не се възхищавайте на умните, оценявайте
градивните и творците-реализатори.”
Валентин Ковачганев
„Мечтая за хармоничен и мирен свят! Надявам
се скоро светлите същности да достигнат и преминат критичната маса и да
достигнат достатъчен брой, за да настъпи обрат и да тръгнем към мечтания свят!
Всъщност само да се надяваме е малко, работя за постигане на тази цел.
Мечтая
за деня, в който ще виждам само щастливи деца (а и възрастни хора). Искам да
стана свидетел как творчеството ще замени неприятната работа за осигуряване на
прехрана и оцеляване... И как човекът ще се върне към своето изначално
предназначение на творец, на сътворец на своя красив свят.
Жадна съм да уча още и още. Но всъщност
го правя почти непрекъснато – ученето. Попивам всеки урок, който ми предостави
животът.”
Павлина Иванова
~
„Най-хубавите моменти са тези, за които
има място в нашата памет за щастие. Когато се чувстваме
защитени от останалия свят.
Сега е безвремие. Мога да кажа, че
събирам тухли и от настоящето, и от миналото, за да си построя камина за
бъдещето.
Всички хора са добри, ако за момент
повярваш в тях.”
Симеон Кьосев
~
„Вярвам, че сме тук неслучайно, всичко ТОВА не е произволно генерирано, а
има цел и посока – за всеки от нас лично и за всички заедно. Един вид, нещо
като MMO - масивна мултиплейър онлайн игра. Има си някакъв основен
сценарий, в който всички участват, всеки си има своите странични куестове... но
в крайна сметка, цялото е много по-голямо от най-малкото общо кратно. Но пък
вярвам, че въпросът – кой точно е
направил този сървър и защо – няма кой знае какво значение от гледна точка на героите, които сме.
Мисля, че трябва да играем играта и да се стремим да развиваме героя си, щото
нямаме чак пък толкова време да се
подмотаваме. В който ред на мисли, вярвам също в мечтите като крайпътни камъни
и ветропоказатели. Няма по какво друго да се ориентираме в живота, търсейки своя
основен сценарий, вместо да се губим по безсмислените сайд-куестове. Когато
имаме мечти – трябва да ги следваме. Ако трябва съвсем бавно, стъпка по
стъпка... Но е непростимо предателство на себе си, когато дори не се опитаме.”
Коста Атанасов
~
„Вярвам в Бог или в онази всемирна или
космическа сила, която се грижи за реда в света, в отделните общества и в
душите ни.
Мечтая за един по-добър свят, в който
хората да са по-щастливи, да са спокойни, да живеят в любов и да могат да
изявяват и реализират своите заложби.”
Пламена Бачийска
~
„Обичам да пиша. При това приемам
детската литература и писането за деца съвсем на сериозно. Когато пиша, всичко
преминава през моите мисли, през моите чувства, всичко се превръща в сътворена
от мен вселена. Толкова е вълнуващо!
Любовта е единственото чудо, което ни
прави топли, креативни и щастливи! Толкова просто и толкова сложно
едновременно...”
Весела Фламбурари
~
„Бъдете себе си... Това е най-трудно
постижимото нещо, защото от малки ни учат да „съществуваме” в чужди рамки... Да
не живеем, а да бъдем нечия Реплика... Всеки се ражда с възможността да има
свободен дух и той да умее да лети, но в процеса на порастване ни осакатяват
крилата... Много често до степен, че вече на смъртния си одър хората за първи
път сякаш чуват тази дума – полет...”
Бригита Владимирова – Гита
~
„Вярвам, че ние сме Чудо. Ние сме Чудни
съзнания и във всеки от нас гори Божествената искра – искрата на Любовта.
Нашата мисия е да вървим по пътя на любовта и светлината, и да даряваме на себе
си и на всички около нас това.”
Петя Демирева
Няма коментари:
Публикуване на коментар