Станислав Ников споделя...

 

Моля, представи се накратко...

Казвам се Станислав Ников. На 51 години, от  Бургас. От години съм на легло, заради рядко заболяване. Пиша на компютъра си с помощта на едно устройство за управление с поглед.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато разбрах, че съм болен от Сирингомиелия.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното винаги предстои.

 

В какво вярваш?

В Бог!

 

Вярваш ли в хората?

В някои.  

 

А в себе си?

Да.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да проходя отново. На изцеление се надявам.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е достатъчно, ако човек може да си го разпредели.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много е важна прошката.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Опитвам се да живея тук и сега.

 

Харесваш ли нашето време?

Най-доброто време за моето заболяване. Ще ви кажа защо. Управлявам компютъра си с помощта на едно устройство за управление с поглед. Представете си ако се бях родил 50 години по-рано.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го. Сега е изпитание. Три думи – уроци, уроци, уроци

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Да виждаш детето си.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато усещам Бог.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Разбира се. Да бъда по-чист.

 

Намерил ли си призванието си?

Да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Неизвестността ме плаши. Вярвам в Живота след смъртта.

 

Какво те кара да се чувстваш жив?

А не съм ли жив?

 

Какво е за теб самотата?

Да те остави Бог.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Божественото.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост – опитвам се да се радвам на всичко.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил?

Може би Христос в човешкия му образ.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Имам.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Всеки един ден е съвършен. Не бих променил нищо. Щастие за мен е, че съм тук и сега.

 

Какъв съвет би дал на децата  или на другите хора въобще?

Да бъдат добри, не е скъпо.

 

Какво може да те разплаче?

Простотията.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Един виц, примерно.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всичко си е точно на мястото и пъзела е завършен.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя живота като дар и съм благодарен, че ме научи на много неща.

 

Ако има още нещо, което би искал да споделиш с другите – напиши го...

Обичайте хората, както обичате себе си.

 

Благодаря ти за отговорите ти на моите въпроси! Желая ти всичко най-добро! 

Всичко най-хубаво ви желая! Дано да ви бъда полезен. Успех!