Моля, представи се накратко...
Казвам се
Станислав Ников. На 51 години, от
Бургас. От години съм на легло, заради рядко заболяване. Пиша на
компютъра си с помощта на едно устройство за управление с поглед.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот
досега?
Когато разбрах, че съм болен от
Сирингомиелия.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Най-трудното винаги предстои.
В какво вярваш?
В Бог!
Вярваш ли в хората?
В някои.
А в себе си?
Да.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Да проходя отново. На изцеление се
надявам.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е достатъчно, ако човек може да
си го разпредели.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Много е важна прошката.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Опитвам се да живея тук и сега.
Харесваш ли нашето време?
Най-доброто време за моето заболяване. Ще
ви кажа защо. Управлявам компютъра си с помощта на едно устройство за
управление с поглед. Представете си ако се бях родил 50 години по-рано.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Не.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три
думи...
Обичам го. Сега е изпитание. Три думи –
уроци, уроци, уроци
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Да виждаш детето си.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Когато усещам Бог.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Бог.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Разбира се. Да бъда по-чист.
Намерил ли си призванието си?
Да.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Неизвестността ме плаши. Вярвам в Живота
след смъртта.
Какво те кара да се чувстваш жив?
А не съм ли жив?
Какво е за теб самотата?
Да те остави Бог.
Какво ти дава представа за вечност?
Божественото.
Какви чувства изпитваш най-често?
Радост – опитвам се да се радвам на
всичко.
Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой
би бил?
Може би Христос в човешкия му образ.
Имаш ли вътрешен мир?
Имам.
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Всеки един ден е съвършен. Не бих
променил нищо. Щастие за мен е, че съм тук и сега.
Какъв съвет би дал на децата или на другите хора въобще?
Да бъдат добри, не е скъпо.
Какво може да те разплаче?
Простотията.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Един виц, примерно.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден
той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Всичко си е точно на мястото и пъзела е
завършен.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш
най-голяма благодарност?
Ценя живота като дар и съм благодарен, че ме научи на много неща.
Ако има още нещо, което би искал да
споделиш с другите – напиши го...
Обичайте хората, както обичате себе си.
Благодаря ти за отговорите ти на моите
въпроси! Желая ти
всичко най-добро!
Всичко най-хубаво ви желая! Дано да ви бъда
полезен. Успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар