Илиан Пехливанов споделя...

 

снимки - личен архив на Илиан

Представете се накратко, моля...

 

Казвам се Илиан Пехливанов. Роден съм и живея в град Пловдив. Работя като учител в Национална търговска гимназия – Пловдив, като също помагам и в семеен бизнес.

В училище преподавам икономика и мениджмънт в 11-ти и 12-ти клас и наистина обичам работата си, тъй като ми дава възможност да помагам на учениците в най-важните за тях години, когато трябва да поемат пътя си, след завършване на училище.

Съвсем наскоро издадох книгата „Мениджмънт на живота”, за която с удоволствие ще ви споделя.

Сайтът ми, където може да получите повече информация за книгата, е:

https://ilianpehlivanov.com/

 

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди във вашия живот досега?

Аз съм човек, който обича да цени всеки момент. Всеки един момент, в който аз и близките ми сме здрави, за мен е хубав. Най-ярък може би е моментът, в който срещнах любовта на живота си, всяка нейна усмивка превръщаше пространството и момента в нещо прекрасно. Друг хубав момент в живота ми бе, когато започнах да работя като учител – най-прекрасната професия на света.

 

 

А кое е най-трудното нещо, което сте преживявал?

 

Както всяка монета има две страни, така наред с всичките ми хубави моменти – има и трудни, и тежки, през които може би преминава всеки от нас. През годините съм губил близки хора, а това е момент, в който нито думите, нито действията могат да помогнат. Преди няколко години претърпях тежък пътен инцидент, при който бях спрял на червен светофар, а дрогиран водач ме блъсна с изключително висока скорост. Шофьорът предизвика голяма верижна катастрофа, а аз бях в нейния център, но въпреки всички нанесени щети съм добре, макар че понякога сънувам кошмари, свързани с катастрофи.

 

 

В какво вярвате?

 

Аз вярвам, че в голяма степен съдбата ни и живота ни зависят от самите нас. От решенията, които взимаме всеки ден; от действията, които предприемаме; от начина, по който се отнасяме с останалите хора. Вярвам, че никой не ни е длъжен и трябва да се борим за нещата, които искаме. Ако имаме мечта, то трябва да я превърнем в цел, а след това да направим всичко възможно, за да я превърнем в реалност.

В момента имам мечта, която е изключително голяма и вече е моя цел. Тя е да се опитам да подобря дори и с малко образованието в България.

 

 

За какво мечтаете? На какво се надявате?

Вече споделих мечтата си, а именно един ден да направя образованието в България малко по-добро. През учебната 2019/2020 година започнах малки стъпки към постигането на тази моя цел. А именно – чрез провеждане на обучения за лично и професионално развитие за учениците от 11 и 12 клас. Обучения, свързани с много полезни и необходими неща за живота, които не се учат в училище. Но няколко месеца по-късно дойде Ковид 19 и нямаше как да продължа да провеждам обучения, а онлайн не са така ефективни. Въпреки ситуацията, предприех нова стъпка – да събера всичката най-полезна информация в книга.

Кръстих обученията  „Мениджмънт на живота”, тъй като вярвам, че всеки от нас е мениджър на собствения  си живот. До голяма степен това как ще се развием зависи от решенията, които взимаме всеки  ден, както вече споделих. Обученията преминаха изключително приятно. За мен бе вълнуващо, а за учениците - мотивиращо. Получих много положителна обратна връзка от учениците, които  присъстваха на обученията, и те ме вдъхновиха да започна да работя над книгата.  Вярвам, че бъдещето принадлежи на  младите, а те от своя страна трябва да са добре подготвени за живота. Книгата със  сигурност може да подобри живота на всеки и да помогне на личностното развитие.

Техниките, които могат да направят едно предприятие изключително успешно  всъщност могат да работят и в личен аспект, както и да подобрят живота ни. Оттам дойде името  „Мениджмънт на живота“. Избрах тази тема, понеже е важно да се развиваме и лично, и  професионално.  Чрез съдържанието на книгата всеки читател ще може да си отговори на следните  въпроси: 

▪ Как да взимам добри решения; 

▪ Как да си поставям цели; 

▪ Как да планирам;  

▪ Как да организирам времето си; 

▪ Какви качества и умения трябва да изградя за постигане на успех;

▪ Как да се контролирам;  

▪ Как да изграждам навици и кой е най-важният от тях; 

▪ Как да съм щастлив/а.  

Споделих и още много полезни и необходими за развитието ни неща. 

 

Книгата би била полезна на всекиго, който иска да вземе живота си в собствени ръце и  който има мотивация, за да го направи. Бих я препоръчал, защото съм убеден, че  чрез нея всеки може да постигне целите, които си е поставил. Събрах в нея много интересни истории от личен опит. В някои от тях споделям за  грешки, които съм правил, като идеята е читателите да се опитат да избегнат тези грешки, ако попаднат в същата или в сходна ситуация. 

Планирам да продължа да пиша книги, които да са полезни. В момента съм направил план за втора книга, която е в процес на писане и  развиване на теми, които за момента ще запазя в тайна.

 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живеете сега?

Смятам, че най-лошото място, в което може да живее човек, е миналото. Живея в настоящето, защото това е най-прекрасното време. Ние не сме господари дори на утрешния ден и темата за бъдещето е деликатна. Има хора, които са на мнение, че не трябва да се мисли прекалено много за бъдещето, защото то не зависи от нас. Аз споделям мнението, че не сме господари дори на утрешния ден, но все пак трябва да мислим за бъдещето си и да си правим планове. В противен случай може да минат години, а ние да сме на същото място и да осъзнаем, че сме искали нещо повече, а не сме го постигнали.

 

Завърших училище точно преди 10 години. Ако тогава бях прочел книгата си, щеше да ми  бъде по-лесно да се ориентирам относно това какво наистина искам да правя, след като  завърша. Със сигурност щях да постигам целите си по-лесно и щях да науча кои са  силните ми страни и кои – слабите, като книгата би ми помогнала да надмогна слабостите  си, а това би ми било от полза както в университета, така и в работата след това. Истината  е, че животът ни учи на тези неща, но понякога неговите уроци могат да са по-трудни и  неприятни. Поради това препоръчвам книгата на всекиго.  

 

 

Харесвате ли нашето време?

Да. Всичко става все по-удобно и по-лесно. Когато искаме да пътуваме, всичката необходима информация можем да съберем в телефона си. Когато искаме да научим нещо ново, можем за секунди да намерим много информация за него. Има удобства, които в миналото са били немислими за хората. Но като човек, който е израснал през 90-те години – имах възможността да живея и в друго време. Тогава нямаше социални мрежи, нямаше дори телефони, а детството беше страхотно и безгрижно. Всички удобства, които предлага нашето време, са подходящи за по-големите. А минусът на всички тези неща е, че децата от прекалено малки имат достъп до тях, а те не са им необходими. Прекарват прекалено много време пред телефони, таблети или телевизор, а през това може да играят с други деца навън и да се насладят на истинско детство.

 

Обичате ли Живота? Какво е той за вас сега? Опишете го с три думи...

Обичам живота, защото това е най-скъпият подарък за всеки от нас. За него не сме дали пари, не сме направили нищо, за да го получим. Ако трябва да го опиша с три думи, те биха били: непредвидим, интересен и красив.

 

 

Имате ли вътрешен мир?

Старая се да имам, защото вярвам, че без този вътрешен мир бихме били доста изнервени и сами бихме си причинявали неприятни моменти. За мен вътрешният мир се състои от позитивни мисли, позитивни чувства и здраве. Ако имаме позитивни мисли и чувства, но не сме здрави – няма да сме добре. Ако сме здрави, но мислите ни са мрачни, то отново няма да сме добре. Именно поради тази причина вътрешният мир е толкова важен.

 

 

Какво е щастието за вас? Как си представяте един съвършен ден?

Щастието за мен е много важна част от живота, поради тази причина отделих специална глава за него в книгата си и там всеки може да научи моята гледна точка за щастието, като смятам, че тя е доста интересна.

 

Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Със сигурност това е семейството ми, което ме подкрепя и вярва в мен, моята любима, както и приятелите ми. Но голямо влияние са ми оказали и страхотните преподаватели, които са ми преподавали в училище и в университета. Те са хората, които са ме вдъхновили да поема по техния път – да преподавам. Мотивирали са ме и когато станах учител, получавах голяма подкрепа от по-възрастните учители, което отново ми доказа едно – те са прекрасни хора.

 

Намерили ли сте призванието си?

 

Тук мога да отговоря много кратко: да – да бъда учител.

 

Какво цените най-много в живота си?

Оценявам дори най-малките неща в живота си, които са ме накарали да се усмихна. Оценявам времето, прекарано с любими хора и всички положителни неща, които ми се случват. С годините се научих да оценявам и нещата, които не са толкова положителни, защото случването на нещо неприятно е урок, от който научавам нови неща, макар и по по-труден начин.