Моля, представете се
накратко...
Здравейте! Аз съм Пламена Бачийска и съм
родена в град Кнежа в средата на миналия век /1958 год./. От
ученичка живея в София. Първо завърших ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”, специалност
„актьорско майсторство” и работих няколко години в театрите във Велико Търново,
Кюстендил и Враца. След това завърших „журналистика” в СУ „Св. Климент
Охридски” и от 1995 год. работя в БНР, програма „Хоризонт”.
В момента съм една от водещите на предаването „Нощен хоризонт”. Омъжена съм и
имам една дъщеря.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди във вашия живот
досега?
Пазя някои светли спомени от своето детство. Спомням си,
когато за първи път излязох на сцената. Бях
само на 6 години и изпълних „Братчетата на Гаврош” на Христо Смирненски – на
сцената в Кнежа. Реакцията на публиката беше впечатляваща за мен. След това
сцената стана част от моя живот. Хубави са спомените ми от обучението във
ВИТИЗ, а после и театралните години.
Започнах второто си висше образование в първите дни на промените в
България през 1989-та и тогава бях запленена от
народната енергия и очакванията на хората. Също впечатляващи години. След това
животът ми се свърза с БНР, програма „Хоризонт”, и открих една нова,
великолепна реалност, която ме зарежда и до днес с позитивна енергия, въпреки
трудностите в професията.
А кое е най-трудното нещо, което сте преживявала?
Преживяла съм тежко някои моменти, свързани с личния ми
живот и семейството. Трудно преживявам и някои заблуди на обществото, но
продължавам да вярвам, че надежда има.
В какво вярвате?
Вярвам в Бог или в онази всемирна или космическа сила,
която се грижи за реда в света, в отделните общества и в душите ни.
Вярвате ли в хората?
Обичам хората и вярвам в тях, но не съм безкритична към
онези, чиито дела са подмолни и недостойни.
А в себе си?
Да, вярвам. И се надявам да съхраня стойностното в себе си
и да се освободя от някои недостатъци, които имам. И дано никога да не се
налага, заради обстоятелства или събития, да изменя на принципите си.
За какво мечтаете?
Мечтая за един по-добър свят, в който хората да са
по-щастливи, да са спокойни, да живеят в любов и да могат да изявяват и
реализират своите заложби.
Има ли нещо важно, за което не ви достига времето?
Може би съм длъжник на моите близки и на приятелите ми.
Важна ли е прошката във вашия живот?
Да! Вярвам в прошката. Но понякога си задавам въпроса: „На
кого помага прошката?”.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живеете
повече?
Живея днес и сега. По-рядко поглеждам към миналото, но
понякога се рея в бъдещето.
Харесвате ли нашето време?
Казват, че живеем в интересно време. За мен интересно беше
времето след ноември 1989 год., но надеждите, които заложи
тогава обществото, в някаква степен бяха погубени. Очаквам нова съзидателна
обществена енергия, която да сътвори един по-справедлив ред в света и конкретно
в България.
Има ли място и пътуване, на които държите най-много?
Париж, Франция и Венеция, Италия. Звучи шаблонно, но аз
усещам много близо до себе си тези места.
Какво е Животът за вас сега? Опишете го с три думи...
Емоция, енергия, добри дела!
Кои са най-красивите гледки на света за вас?
Очите на хората! И небето!
Къде се чувствате най-добре, като „у дома”?
Там, където има ред, спокойствие и творческа енергия.
Какво ви дава сили да продължавате напред в трудни моменти?
Вярата, че доброто предстои.
Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Мъдреците от световната наука и култура. Но и умните,
достойните хора на нашето време. Освен
това – и моите родители, семейството и приятелите.
Искате ли да промените нещо у себе си?
Да! Много съм критична към себе си. И понякога много тежко
преживявам някои грешки. Дори и това е недостатък.
Намерила ли сте призванието си?
Да. Обичам и журналистиката, и актьорската професия, и те
се допълват.
Страхувате ли се от смъртта? Вярвате ли в Живота след нея?
Не се страхувам, но не съм сигурна в живота след смъртта.
Мисля си все пак, че някаква енергия от нас остава в пространството.
А какво ви кара да се чувствате жива?
Добрите дела!
Какво е за вас самотата?
Не зная дали е самота или по-скоро време за себе си, за
размисъл, за четене, за мечти...
Какво ви дава представа за вечност?
Дъщеря ми и изследванията върху средновековната книжовност
на съпруга ми.
Какви чувства изпитвате най-често?
Палитра от разнообразни чувства. И бих предпочела по-често
те да са позитивни, но не мога да избягам от действителността.
Ако можехте да прегърнете някой човек, който не можете –
кой би бил той (или тя)?
Не мога да кажа, но всеки човек има нужда от една топла
прегръдка.
Имате ли вътрешен мир?
Имам, но дали е „мир”?
Какво е щастието за вас? Как си представяте един съвършен
ден?
Денят, в който има външна и вътрешна топлина. Здраве!
Любов и щастливи хора!
Какъв съвет бихте дала, според житейския си опит, на едно
дете или на другите хора въобще?
Усмихвайте се! Усмивката е Слънцето за душата!
Какво може да ви разплаче?
Всяка несправедливост и жестокост!
А какво може да ви накара да се усмихнете?
Всяко дете, всеки домашен любимец или коте и куче навън,
стига да не са агресивни, всеки щастлив човек и всеки успех...
Ако си представите живота си като пъзел, доколко е подреден
той?
Има още много да се подрежда и да се разиграват варианти с
отделните елементи. Това е не само мое дело, но и на съдбата, на
обстоятелствата и на вселенските сили.
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Знае ли някой кога трябва да е завършен, а и ако е
завършен – няма ли да стане прекалено
скучно?
За какво чувствате най-голяма благодарност? Какво цените
най-много в живота си?
Моите близки и приятели, здравето, живота и свободата да
имаш избор да правиш онова, за което си призван. Да го вършиш с любов и
отдаденост.
Ако има нещо, за което не ви
попитах, а бихте искала да споделите с другите – напишете го сега...
Продължавам да вярвам, че във всеки от нас има зрънце добро и то ще разцъфти, ако му се посветим! Доброто ражда добро! Добрите хора и добрите идеи са съзидателни и ще ни отведат в един по-добър свят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар