Казвам се Павлина. Навърших точно 50 през март т.г., но пландемията ми открадна юбилея (отдавна замислян като весело и многолюдно събитие). Най-точно сега ме описва думата „баба“ – щастлива със своята 2-годишна внучка, преродена, върната назад в детството, окрилена, виждаща света от различен ъгъл (през нейните очи)... А иначе родих и отгледах 2 момчета – вече млади мъже. И вече 31 години имам до себе си стабилна опора – съпруг за чудо и приказ!
Наясно съм, че ако ми се наложи да отговоря на въпросите, които следват, в друг отрязък от времето – отговорите ми вече няма да са същите. Но ще поема риска да отговоря като „на първо четене“.
Кои бяха най-хубавите моменти
или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият период в моя живот
е детството ми, без да омаловажавам други по-късни, но и по-кратки щастливи
моменти. Детството в любимото ми русенско село, на брега на Дунава, сред
тайфата приятели. Нощите на улица „Весела“, музиката до зори, омайните звуци на
китара. Разходка с мотор през полето, усещането да се скриеш цял в буйните жита...
Сладката умора след като си помагал в градината през дългите летни дни. И
най-ценните уроци – уроците на живия живот!
Да не забравя и един особен отрязък от
детството ми – лятото (август) на 1979, когато бях на 9 – незабравимата Асамблея
„Знаме на Мира“ и трепета, който и до днес ме обзема при споменаването на
нейната създателка Людмила Живкова.
А кое е най-трудното нещо, което
си преживявала?
Загубата на родителите ми, отишли си
рано от живота, а по-късно –суицидния (неуспешен, за щастие) опит на брат ми,
който за малко не подлуди мен, буквално.
В какво вярваш?
В доброто у хората. В това, че всеки от
нас носи божествена частица в себе си. Че идваме тук не за да си вредим и да се
измъчваме взаимно, но някак сме принудени да забравим предварително своя
произход и своето предназначение... И това, че можем да бъдем добри, че можем
да даваме (повече, отколкото да взимаме) и да оставяме в дар на този свят
частица от себе си.
Вярваш ли в хората?
Да, понякога безпределно, което сериозно
ми вреди.
А в себе си?
Да, категорично. Иначе животът нямаше да
има смисъл и щеше да е доста труден и тягостен. Още повече, отколкото е сега,
понякога...
За какво мечтаеш? На какво се
надяваш?
Мечтая за хармоничен и мирен свят!
Надявам се скоро светлите същности да достигнат и преминат критичната маса и да
достигнат достатъчен брой, за да настъпи обрат и да тръгнем към мечтания свят!
Всъщност само да се надяваме е малко, работя за постигане на тази цел.
Мечтая за деня, в който ще
виждам само щастливи деца (а и възрастни хора). Искам да стана свидетел как
творчеството ще замени неприятната работа за осигуряване на прехрана и
оцеляване... И как човекът ще се върне към своето изначално предназначение на
творец, на сътворец на своя красив свят.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да творя и да уча. Жадна съм да уча още
и още. Но всъщност го правя почти непрекъснато – ученето. Попивам всеки урок,
който ми предостави животът. А виж, с творчеството закъсвам. Понеже творбите се
раждат най-често като спътници на силни емоции, а моите напоследък не са от
най-красивите, та затова и стиховете биха били съответни... Ето защо и те са
по-редки, само в особени моменти.
Важна ли е прошката в твоя
живот?
Да, от позицията на възрастта, в която
навлязох, вероятно тази важност се засили някак. Но и принципно – да. Още в
ранното ми детство, моята любима баба, на която са ме поверили за първи път
едва навършила годинка, ме учеше на този прекрасен, благороден акт!
Повече в миналото, в настоящето
или в бъдещето живееш сега?
Опитвам се да живея в настоящето – защото знам, че е важно. Че иначе е загуба на време. Но поглед назад или напред понякога зарежда с особена енергия – със спомени или с ентусиазъм...
в Ефес
Харесваш ли нашето време?
Честно казано ми е трудно да го харесам
толкова, колкото бих искала. Или по-скоро ми се иска да беше повече за
харесване ;) Ама, какво да се прави – неизбежно е да го понасяме такова,
каквото е. Или каквото сме си го надробили ;)
Има ли място и пътуване, на
които държиш най-много?
Място – едно вече посочих – моето
дунавско село. Друго такова са Родопите. И някак странно, но много ме тегли
Ирландия (никога не съм била там). Може би това е предстоящо пътуване – кой
знае?!
Обичаш ли Живота? Какво е той за
теб сега? Опиши го с три думи...
Ооо! ДА! Описал го е преди мен (взел ми
е думите) любимият ми поет Никола Вапцаров (татко ме подтикна да се влюбя в
неговите стихове, рецитирайки ги честичко наизуст):
„За него, Живота, направил бих
всичко!“
Моите три думи: Любов, Дете,
Светлина
Кои са най-красивите гледки на
света за теб?
Детските усмивки – най-искрени и
неподправени са.
Къде се чувстваш най-добре, като
„у дома”?
В омаята на книгите. Словото ме омагьоса
още преди да мога да чета самостоятелно. То е моята стихия...
Какво ти дава сили да
продължаваш напред в трудни моменти?
Увереността, че всяко нещо – добро или
лошо – има край. Че се редуват „горе“ и „долу“. Че няма вечна мъка... Както
няма и вечна радост всъщност...
И осъзнаването, че сме тук, за да учим
уроци. Лесни или по-трудни – това все пак са само уроци. И всеки от тях има
своя смисъл. И е ценен по своему. Макар на този етап да ни е трудно да го
усетим, осмислим, обхванем, прозрем. Но обогатява – душата.
Кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа и влияние?
Близки, приятели, роднини. Учителите ми
– цяла плеяда от прекрасни Човеци! Някои от тях са още тук, сред нас.
Благословени да са! А на отишлите си – светлина в отвъдното.
Относно влиянието (благотворно) и
почитта – на наскоро отминалия Ден на Будителите изброих няколко в „клюкарника“
– не ми се повтаря отново, че списъкът е
дългичък. Но ще спомена само неколцина от тях – съвременни будители: един,
който имам честта да познавам лично – Патрик Смитьойс; две дами, които също
чувствам като сродни души (и приятелки) – Мария Стефанова и Елена Икономова;
един учен, с когото имах щастието да се запозная лично приживе – проф. д-р
Георги Лозанов и накрая един велик физик – Теодосий Теодосиев, с когото също се
надявам съдбата да ме срещне някой ден в този живот.
Щях да пропусна образът на
Дякона – такъв, какъвто го е запечатала за нас, българите, Мерсия Макдермот!
Искаш ли да промениш нещо у себе
си?
Ще ми се понякога... да бъда
по-организирана, по-подредена (но май на творците трудно им се получава). Да не
се вживявам толкова в чуждите истории – това все пак са си техни уроци. Да
престана да бъда чак такъв „лапни-шаран“ и да спра да се ловя на лесни
въдички... Да се науча да преценявам по-добре хората и да раздавам доверие
по-скъпернически, вместо ръсейки го на килограм... С помощта е същото.
Намерила ли си призванието си?
Надявам се. Вярвам, че е така. Усещам,
че моето призвание е да работя с деца. И май ми се получава – поне на този
етап...
С Мел Гил
Страхуваш ли се от смъртта?
Вярваш ли в Живота след нея?
О, защо да се страхувам. Това е просто
път към Дома. И да, вярвам. Скачаме в училището, научаваме някои уроци и, като
се поуморим, хайде пак вкъщи. До следващия учебен ден. ;)
А какво те кара да се чувстваш
жива?
Най-често радостта, но понякога и
болката напомня за това.
Какво е за теб самотата?
Понякога желана (но рядко). За
работещите с хора е характерно да се уморяват от многолюдни общности и да
търсят спасение в нея за отмора...
Всъщност ако се разровя по-надълбоко,
самотата е възможност да познаеш себе си, да се вгледаш, да проникнеш през
замазания прозорец, да прецениш трезво – за да намериш най-добрата отправна
точка за фокус върху външния свят и другите.
Какво ти дава представа за
вечност?
Природата. Нейният безспирен кръговрат.
Какви чувства изпитваш най-често?
Тук ще спомена един урок от една от
моите любими преподавателки по психология от ВТУ (не помня точно коя от двете –
Даниела Дерменджиева или Красимира Йонкова ни го поднесе). Накратко: „Човешкото
същество прилича на радиоприемник и на радиопредавател едновременно. Излъчва и
приема на някаква честота. И каквото излъчва, това и приема – неизменно. За да
се смени станцията, е нужно да завъртим копчето (потенциометъра). И така, като
сме се настроили на някаква вълна, ако не я сменим съзнателно, все на нея ще
приемаме. И все ще ни обграждат хора, пулсиращи на тази вълна. Ако сме на вълна
„проблеми“ - все „сродни души“ ще срещаме край себе си... Същото ще е и ако се
настроим на „по-висока честота“ - край нас изведнъж ще се изпълни със щастливи
и успешни хора.“ Това прилича и на описанието на Вадим Зеланд в „Пространство
на варианти“. Лесни наглед уроци, но трудни за практикуване...
Та така – с чувствата и емоциите
– се опитвам да се настройвам на свръх-висока честота. Получава се (понякога),
при настоятелни и системни тренировки. ;)
Сериозно: Любовта е чувството,
което изпълва без остатък, дава най-много и няма как да ти отнеме, колкото и да
раздаваш.
Ако можеше да прегърнеш някой
човек (известен или не), който не можеш – кой би бил?
Тривиално, но най-близките ми
същества, които вече не са между нас – татко, мама, баба...
И няколко от моите малки
приятелчета, които левкемията отнесе – те имаха най-голяма нужда от
прегръдка...
Имаш ли вътрешен мир?
Да. Борбите (вътрешните) вече останаха в
миналото.
Какво е щастието за теб? Опиши
един съвършен ден...
Ох! Трудна задача! Май ще пропусна.
Или пък не? Всеки един ден с внучката ми
си е огромно щастие! (За момент се отнесох и я забравих – как можах!?)
Какъв съвет би дала на едно дете
или на другите хора въобще?
Едно време моята мъдра баба ме учеше да
се усмихвам пред трудностите и обидите, да благодаря! Та и аз така – усмихвай
се и благодари!
Какво може да те разплаче?
До сълзи може да ме трогне щастливо
преживяване (по-често чуждо, отколкото мое). От болка или покруса не ми се
плаче! Макар да се случва.
А какво може да те накара да се
усмихнеш?
Бебе. Прегърнати или хванати за ръце
млади хора (двойка). Танцуващо листо, подгонено от вятъра. И всяка друга
красива природна картина...
Ако си представиш живота си като
пъзел, доколко е подреден той?
Оо! Добра асоциация! Ами... днес
подреждах (сортирах) парчетата от 3 смесени пъзела, които внучката ми вчера
изсипа на купчини на пода и после се разбъркаха от други деца в опит да ги
приберат набързо. Само единият се озова цял в кутията, с всички нужни елементи.
Останалите 2 бяха с доста липси. Може би такава е и моята реалност...
Липсват ли още парчета, за да е
цял и завършен?
Търся ги. Наврени под килима, под
дивана... Ще излязат. Ще се покажат. Ако не днес, то някой ден със сигурност.
Какво цениш най-много в живота
си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя живота по принцип! Но съм
най-благодарна – от все сърце – за прекрасните Човеци, с които ме среща в това
„слизане“ на земята. Аз самата се усещам благословена да има толкова много от
вас край мен! Благословени бъдете и вие!
Ако има нещо, за което не те
попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Споделям
няколко мои стихотворения, за финал...
Просто стих
Ако до твоя взор не достига
на изгрева красотата...,
слънцето нежно като намига
с усмихнат лик на цветята...
Ако до твоя слух не достига
птичи глас с чудните трели -
славейко драг или чучулига,
ария дивна запели...
Ако не виждаш китна природа:
тучни нивя сред полето,
бистри води и в тях небосвода
да си оглежда лицето,
чуки ръбати и белочели -
бдящи на пост великани,
мощни дървета – стражници смели,
редом в горите събрани...
то ти не помниш, че рожба мила
си на една сила свята,
що благосклонно ни е дарила
всички блага на Земята!
Виж красотата и събуди се -
всичко край тебе е живо!
И на живота тайният смисъл
лесно пред теб се разкрива...
И на доброто, що ни обгражда,
ти със добро все отвръщай!
Всяко добро добрина пак поражда
и чудеса всемогъщи!
~
Към
децата
Мечтата си спомни завчас
и сподели я волно с нас.
Приятелски се довери!
Очакват те безброй игри!
Най-волната ще избереш
и цял ден няма да се спреш
Ще тичаш, скачаш и жумиш,
та вечер сладичко да спиш.
Простор, поляни, широта,
природа с чудна красота
ще сбираш в своето сърце
и ще извайваш пак с ръце.
И щом ний с теб се разделим,
Ще ни остане знак любим.
Задълго детските души
приятелство ще утеши!
~
НОВО УЧИЛИЩЕ
за всички деца
10.02.2011
Възторжена сядам и пиша
на светлата ВЯРА във плен:
В сърцето пулсира и диша
Мечтата за Утрешен ден!
Децата ни, рожбите мили
с усмихнати ведри очи,
посрещащи изгрева, пили
от топлото слънце лъчи;
Растящи на воля, сърцати,
изпълнени с чиста любов,
поглъщащи мисли крилати,
вървящи по пътя си нов;
Погалващи с обич и нежност
тревичка, дръвче, живинка,
В морето от мъдра безбрежност –
Светулки с добра светлинка…
~
Прозрение
Боже, храм е ДУШАТА човешка!
Аз разбирам как често грешим…
Ала в тоя път – грешка след грешка –
извисяват се всички души.
С колко болка е пътят осеян!
Как товарът житейски тежи!
И е ясно – не можем без нея:
Твърда ВЯРА победа държи!
От небето те милва звездица,
с топъл лъч, като ласкава длан
и с крила като майчица-птица,
тя НАДЕЖДА зове се, аз знам!
И когато, в минута най-трудна,
те повдигнат две силни ръце,
знай, ЛЮБОВ е, вълшебница чудна,
плам запалила в нежно сърце!
~
Любов
Любимият е тук до мен
сега
и заедно сме... вече дълго време...
Разделяме и радост, и тъга
и справяме се с повечко проблеми!
По-рядко си припомняме деня,
когато пламна любовта красива,
но паметта аз няма да виня,
защото нашта приказка е жива!...
Живее любовта ни вече в тях –
в децата – в синовете ни прекрасни,
преливаше от плач във весел смях
през дните детски, но и днес не гасне!...
Сега мъже са и в света суров
те носят в своите сърца посяти
искриците от нашата любов,
която да раздават без остатък!
~
Двадесет-и-четвърто-майско
Посвещавам
на учителите на малкия ми син Митко, абитуриент в Национална гимназия
за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” – Варна 2014г.
Поклон пред Вас,
учители-творци!
Ваятели на детските
стремежи!
Създавате художници,
певци,
танцьори и …мечтатели с
копнежи!
На още неродените творби
подготвяте неръкотворна
дреха…
Извайвате характери,
съдби,
Чертаете им карти на
успеха!
Разплитате кълбото на
страха
и давате простор на
мисли плахи,
окуражени заедно така
да бъдат непристъпни за
атаки.
И тънки нишки – шарена
дъга –
невидима струяща от
душите,
втъкавате с любов за тях
сега
в пътеки, за да крачат
най-честити!
Пред прага на раздялата
сте пак,
но част от свойта
същност сте дарили…
Носете горди почетния
знак:
Благодарим Ви,
добротворци мили!!!
май 2014г. Павлина Иванова
Страници на Павлина във Фейсбук:
и
www.facebook.com/u4avnikolaevka
