Споделено от Бригита Владимирова

 

Бригита Владимирова – Гита. По диплома – Хладилен техник, по хоби: техничар, дизайнер на мебели, интериорен дизйнер, фотограф, моден дизайнер, кулинар, барист, киноман, меломан, страстен читател. По призвание и дела: родител, съпруга, художник, поет, писател, илюстратор, визуален абстрактор, хендмейдър, мечтател, психологически анализатор. Обичам да се „разхождам” в Светлолес, Отвъд зримото, в себе си, в другите, в света наоколо... Обичам многоточието, защото в него понякога можеш да кажеш повече неща, отколкото в думите. И защото кара въображението да работи. Обичам да създавам герои................

www.facebook.com/GetanaPoetryPaintCraft/

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато срещнах любимия си... И този момент все още продължава... И появата на детето ни... Всяко създаване на написана или нарисувана история... Дишането

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Загубата на първото ни дете... Всичко останало след това колкото и да е било трудно, ми се струваше леко и поносимо.

 

В какво вярваш?

В силата... която е и в нас, и извън нас, но ние често не ѝ обръщаме внимание...

 

Вярваш ли в хората?

За съжаление твърде често... Почти винаги ме разочароват, понякога дори убиват вътрешно, макар да нямам очаквания спрямо тях....

 

А в себе си?

И да, и не... Вярата в себе си не е еднозначна... Многопластова е... В някои „части” вярваш, в други – не....

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Историята за Малкия Принц да стане реалност и аз да участвам в нея... Надявам се да имам повече Надежда, но магазинчето ѝ е пред затваряне...

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За помирение с вътрешните ми бунтове...

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да...

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И в трите едновременно... Многопаралелна съм.

 

Харесваш ли нашето време?

Не

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да... У Дома...

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да. Дишане. Обич. Взаимност.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

На любимите ми същества, когато спят... На Изгревите и залезите... На буреносното небе...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На път към себе си...

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любимите ми хора... Инатът...

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Онези, които въпреки всичките си добрини не се изтъкват и остават в сянка...

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Количеството надежда най-вече, останалото е лесно поправимо...

 

Намерила ли си призванието си?

Да

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Никак.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Да. За мен той неоспоримо съществува...

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Осъзнаването...

 

Какво е за теб самотата?

Празнота до мозъка на костите... Всепоглъщаща като черна дупка и непоносимо болезнена до безкраен предел...

 

Какво ти дава представа за вечност?

Необятното... Безкрайното... Неизмеримото...

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Всякакви... Аз съм като генератор за разнообразие от чувства. И всяко е толкова многоизмерно, че на практика е неизчерпаемо в палитрата си...

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Себе си от някой предишен живот...

Имаш ли вътрешен мир?

Да... Но понякога го заобикалям... Когато съм в него ми е трудно да създавам герои...

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да изключа всички дразнители и да бъда с Моите хора някъде, където е наша тиха отделна Вселена...

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете себе си... Това е най-трудно постижимото нещо, защото от малки ни учат да „съществуваме” в чужди рамки... Да не живеем, а да бъдем нечия Реплика... Всеки се ражда с възможността да има свободен дух и той да умее да лети, но в процеса на порастване ни осакатяват крилата... Много често до степен, че вече на смъртния си одър хората за първи път сякаш чуват тази дума – полет...

 Какво може да те разплаче?

Всичко, ако съответната врата е отворена...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Ще повторя отговора...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета не липсват, просто някои не са където трябва, но един от любимите ми спортове е да си ги размествам постоянно, просто пробвам коя от неизброимите комбинации най-ще ми пасне...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За хората около мен. Онези... Специалните...

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Не бъдете тесногръди... Да прекарате живота си в подобни окови е загуба на енергия, възможности, време... Реално все едно не сте живяли...

                         

Благодаря за споделеното!

 Благодаря и аз за интереса и доверието!