Споделено от Есин Хасанов

Здравейте… Името ми е Есин Хасанов! Псевдоним : Е-син!

В момента съм мъж на 35 години. Живея и творя в град Бургас. Обожавам да пътувам и да бъда слят с  гората… Пътешественик в магията на живота… Обичам да плувам, да съзерцавам, да докосвам хората… да се смея… Обичам лекотата… Гълъбова душа…

Занимавам се с масажи и други практики. Обичам срещите с хора… Нов човек... нова вселена… Обичам живота…

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите, в които усещах и усещам Божественото проявление в мен!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудно беше да призная пред себе си илюзията, в която съм живял… отдалечеността  от любовта и автентичността на това, което съм!

 

В какво вярваш?

Вярвам в Божествеността на цялото творение! Вярвам в любовта и в проявата ѝ във всичко…

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в Божествеността, проявена във и чрез хората!

 

А в себе си?

Вярвам на този, който е в мен…

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нямам мечти… На нищо не се надявам…

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Имам цялата вечност!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е ! По-важно ми е да липсва причина за проявата на прошка!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да бъда доколкото мога тук и сега… Невинаги успявам… но и мимолетните разходки в минало и бъдеще ми носят усмивка… За мен са олицетворение на Вселенска комедия!

 

Харесваш ли нашето време?

Най-прекрасното време!

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на всяко място и пътуване, което мога да попия с любов и където мога да усетя любов!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота! За мен е любовен танц! Вълшебен, магичен, Божествен!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красиви са очите на любовта! Поглеждаш и изчезваш… Потъваш и изплуваш… Дишаш и дъхът ти секва… Отронваш сълза, а тя ухае на любов… Животът се ражда от тази сълза… Пролетта мечтае за тази сълза… Тази сълза съм аз… Тази сълза си ти…

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където има любов… В ръцете на Бога... сгушил душата ми…

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата!

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всички… всеки един, докоснал се до мен…

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да! Желая да увеличавам все повече вярата си и да проявявам все повече любов към всичко и всички… Желая все по-осъзнато да бъда Безусловна любов в действие!

 

Намерил ли си призванието си?

Не знам… Присъствам и участвам в това, което усетя!

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не! 

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам във вечността на живота !

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Детският смях, бляскавите очи, свежият въздух, лекотата, топлината в сърцето, нежността… И мнооого… мнооого други… няма край…

 

Какво е за теб самотата?

Не знам… Непозната е за мен…

Може би бих я описал като човек, изгубил смисъла на живота!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Трансформиращия се Божествен дух…

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Благодарност, топлота…

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил?

Бих прегърнал всеки, който е готов да получи любов… Няма някой по-специален!

 

Имаш ли вътрешен мир?

Невинаги… понякога се люлея в немира…

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е да се чувствам напълно свързан с Божественото… Бих казал… блаженството на дълбокия покой, който е отвъд щастието! А денят… всеки е съвършен, когато присъствам осъзнато…

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Дишай с любов, гледай с любов, докосвай с любов, действай с любов, живей със … за… и във любов! И никой избор не е грешен… те са само два… любов или страх… А страхът… и той е прекрасен... защото независимо кога… той ще ни тласне към любовта… Бъди този, който си… Край няма…

 

Какво може да те разплаче?

Всичко…

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Безброй неща…

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не знам дали изобщо е подреден… Но е неописуемо прекрасен пъзел…

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не знам… но самите парченца се видоизменят…

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

За това, че съм жив… Благодарен и Благословен съм… Дар е… И в момента пиша всичко това… усещам палитра от чувства… Какво повече да желая… Благодаря… Благодаря… Благодаря…