Вероника Йовчева споделя...

Казвам се Вероника Йовчева, на 30 години, от Пловдив. Имам икономическо образование, но всичко ме тегли в други посоки. Обичам да изследвам света, да пътувам, да споделям, да обединявам и предразполагам, да предизвиквам. Животът ме отведе в Германия за няколко години, където доста „пораснах“, но реших да се прибера и да творя себе си в България. Прекрасно е тук, преоткрих се.  Фокусът ми, макар разпилян, е към неформално образование, младежки проекти, социални събития и работилници, доброволчество. В момента създавам полека визията за следващото си поле на действие :) Интересувам се от езотерика, психология, фолклор, елегантни начини за справяне с трудности, ритмите на природата, социални експерименти, женска енергия, фотография (предимно на залези, трудно ставам за изгреви), взаимоотношения.

Обожавам да отговарям на въпроси за живота, да размишлявам за смисъла, но това интервю ме затрудни.  Малко гласче в мен ме питаше каква ли особена мъдрост имам в себе си, че да изказвам явно мнението си по тези теми, но му се усмихнах с любов.

Отговорите са ми по-скоро абстрактни и хаотични, такава съм и аз :)

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Последните няколко години са все по-пъстри и наситени с усещане за себеоткриване и разгръщане. Малките победи, големите срещи, простите истини и вълшебствата на душата.

Всеки период е уникален, а при мен се сменят често :)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Пускане на стари модели.

Животът ми в чужбина. Компромиси със себе си.

В какво вярваш?

В себе си, в индивидуалния потенциал, в единството, в мъдростта на природата и живота, в смисъла на трудностите, в синхроничността, в безкрая, в добротата, в търсенето, в насладата, в любовта, в общността, в какво ли не!

Вярваш ли в хората?

Да, иначе няма смисъл. Все едно да не вярвам в нищо. Имаме огромна палитра от ресурси в нас, а все търсим отговори отвън. А сякаш всичко е огледало на вътрешния ни свят, размишлявам много върху това.

А в себе си?

Все повече и все по-силно. Красиво е да отглеждам тази вяра и да празнувам как се разлиства. Вярата в себе си е и вяра в другите, така потребна, за да реализираме себе си по най-добрия начин и да уважаваме всеки по пътя му. В трудните моменти става ясно колко вяра си позволяваме да имаме и в какво.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Откъде да започна… Голям мечтател съм, не толкова голям осъществител.

Мечтая радостта да бъде все по-често наш избор. Да си признаваме кои сме наистина, какво носим в себе си и за какво мечтаем. Да култивираме смелост, устрем и вяра в тази посока. Мечтая за живот с мисия, с отговорност към света, мекота да приемаме, нови и по-добри начини на живот. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Постоянно не ми достига :) Толкова много неща искам да направя, а то си лети. Цял живот се уча и съм още в първи клас!

Но все по-малко се упреквам за това и някак все по-добре се получава.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Магическа е и напоследък го разбирам доста ясно. Освобождаваща е. Към себе си и околните.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Мислите ми са безкраен препускащ цветен поток, редуват теченията си, сякаш летят в много повече от тези три състояния. Но си летят, трудно се успокояват. Намерила съм (донякъде) спокойствие из това препускане.

Харесваш ли нашето време?

Ние сме го избрали и то ни е избрало.

Безобразно красиво е, разплакващо грозно е.

Спектърът е настръхващ, възход и падение танцуват заедно и танцът е все по-вихрен.

Вярвам, че в тази въртележка доброто осветява с ритмите и любовта си мътното и го трансформира. 

Чувстването, уязвимостта, смелостта и мекотата са едни от най-могъщите мелодии, от които ние и нашето време имаме нужда.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обожавам пътешествия. Мисля, че колкото по-смело е пътуването и колкото повече му се доверя, толкова по-красиви и истинни места ми разкрива. И всички пътешествия ни водят към себе си и мистичните ни кътчета. Нали сме различни, обновени, но сякаш всъщност повече себе си след всяко пътешествие…

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Красива мистика от светове.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Разплакани от радост очи, танц и песен от сърце, прегръдка между затъжени души, автентичност.

Природата в стихиите и цветовете си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В покоя, в радостта, на слънце, със семейството ми, в прегръдка, в общност. България е много уютен дом и съм щастлива да живея тук. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Болката – не ме оставя на мира, докато не я назова, споделя, изчувствам, изтанцувам, изплача, да се пошегувам с нея и да я прегърна. Отнема време, но е вълшебен процес. Уча се да й бъда приятел и да се грижа за посланията й, толкова са ценни. Чувствам се някак красиво, когато плача и си позволявам да чувствам, без да се съпротивлявам. Пречистващо умение е, което си струва да развиваме.

Любопитството – какво наистина крещи за вниманието ми, как да подходя и най-вече – какво ли идва напред. На какво ще освободя място в мен.

Подкрепата на близките ми. Имам прекрасно семейство и приятели.

Развиването на доверие в живота като процес, редуващ радости и мъчнотии. Желанието за движение.

Природата с това как приема, разцъфва, бушува, краси, преобразява.

Лицето в огледалото.

Хуморът на живота, ако го приема твърде сериозно. Напомня ми да играя по-безгрижно в него.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Мотаенето и колебливостта.

Намерила ли си призванието си?

Донякъде. Събирам смелост да го реализирам по-осезаемо и оформено.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко може да ме накара да се почувствам жива – и радостно, и тъжно, стига да му обърна внимание. 

 

Какво е за теб самотата?

Мъдра жена, която е често отбягвана, но дарява щедро с въпросите и отговорите си осмелилите се да я погледнат в очите и да притихнат с нея.

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, човешкото в човека, любовта като състояние…

Какви чувства изпитваш най-често?

Спокойствие, колебание, радост…

Имаш ли вътрешен мир?

Бих казала, че имам, но има и много накъде да надграждам. Задача за цял живот е. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ти си прекрасен/прекрасна!

Какво може да те разплаче?

Показване на силни искрени чувства, топъл жест, болка, жестокост, безпомощност. Плача си и от радост. Това е директна връзка с душата и процес на пречистване и празнуване.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Безброй неща. Усмивката е огромен life-hack.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Обичам пъзели и е чудесно предизвикателство да подреждам своя. Има липсващи, но са близко, търся, намирам, почивам, нареждам, съзерцавам, анализирам, забравям какво съм започнала, припомням си, пак нареждам, правя му снимки, споделям ги. И така :)

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Имам дневник на благодарността - прекрасен навик е, който взе да си прераства в ритуал. Като цяло – за семейството и близките ми, средата, качествата си, синхроничностите, красотата в живота, възможностите. Последните три благодарности са за сънищата ми, за това, че кактусът ни цъфна, за сладолед – изненада :)