Весела Танева споделя...

Казвам се Весела и мисля, че съм добър човек. На 65 години съм, но само земните! Родена съм и живея в най-красивия, интересен и културен град Бургас, почти до морският бряг.

Детска и начална учителка съм, но по времето, когато с обич работих това, не се толерираха учители, които задават най-проблемния въпрос – защо, а учат и учениците си да го задават! И така ми се наложи да сменя приоритетите си и да работя с големите, но винаги има начин човек да изрази себе си.

Имах чудесен, отговорен, любящ съпруг в продължение на 42 години, но преди година и половина го изгубихме само за 10 дни и със синовете ни още се съвземаме от тази внезапна загуба! Светът ми опустя, но децата ми са до мен – двама прекрасни, млади мъже. Аз съм силен човек и възприемам света със всичките си сетива.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-щастливите моменти в живота ми са раждането на синовете ни.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудните и тежки моменти са загубата на родителите ми и на обичния ми съпруг. Не понасям глупостта, горделивостта, злобата, завистта, егоизма, алчността, предразсъдъците!

В какво вярваш?

Вярвам в любовта, в смисъла на живота, в отдадеността – изцяло, без задръжки, дори и да е неразбрана докрай. Хората са на различно ниво на развитие на съзнанието и не можем да ги съдим за това. Вярвам в приятелството и в споделеността му. Вярвам в прошката, защото освобождава теб самия, дори другите да не знаят за това.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в хората, в осъзнаването на истинността и на себе си вярвам. Вярвам в живота и в смисъла да сме тук и сега, за да вземем участие и да си научим уроците!

За какво мечтаеш?

Мечтая за един по-добър свят, в който няма войни и страдащи, осакатени хора, и плачещи, осиротели деца!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е  много относително. Стига ми за всичко и за нищо, въпрос на организация, но аз никога не скучая, когато съм сама.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея във всички едновременно! Възприемам живота си като едно цяло – от детството си, през настоящето и мечтая за бъдещето с децата си.

Харесваш ли нашето време?

Харесвам времето, в което живеем – имаме уникалния шанс да сме тук и сега, и да търсим и намираме своето място в този динамичен свят, с толкова бързи промени! Имаме уникалната възможност да отхвърлим старото и да сме съпричастни с изграждането на новия свят!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-вече държа да съм тук и сега с близките си!

Обичам да стоя на морския бряг, заровила краката си в пясъка и да посрещам изгрева, когато цялата природа притихва в очакване на новия ден и морето е гладко като тепсия. И когато огромният слънчев диск се покаже на хоризонта – птиците да полудеят, морето да се развълнува и да заплиска в краката ми! На същия този плаж, където премина цялото ми детство!

Какво е Животът за теб сега?

Животът ми сега са домът и децата ми, книгите и понякога рисуването, писането, но вече само за себе си. Някога много обичах да пея и да танцувам!

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете?

Бих посъветвала всички деца да отворят широко очите си и всичките си сетива, и да поглъщат красотата, да я търсят във всичко, което ги заобикаля. Да се учат да четат, да рисуват, да слушат музика, да танцуват и да изразяват себе си без страх. Да вярват в себе си!

Какво може да те разплаче?

Всичко може да ме разплаче – от красиво цвете до страдащо дете, болката на хората, хубав филм, книга, картина, щастливо събитие, но и тъжно също. Душата ми е силна емоция, и така се изразява във всичко, което ме заобикаля!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се на всичко красиво, на утрото, на слънцето, на поздрава с любов.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си представя живота си като пъзел – беше много добре подреден, сигурен, спокоен, но стожерът на нашия дом си отиде и сега пренареждаме частите, подкрепяме се, за да станем по-силни!

Иска ми се да се подредят в него и мои внуци – дано!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя времето, прекарано с близките си, както и всички хора, преминали през живота ми, за да си науча уроците! Отдавна съм се освободила от импулса да се сравнявам с другите, защото знам, че всеки върви по своя собствен, уникален път.

Благодаря! Благословен да е трудът ти!

Споделено от Есин Хасанов

Здравейте… Името ми е Есин Хасанов! Псевдоним : Е-син!

В момента съм мъж на 35 години. Живея и творя в град Бургас. Обожавам да пътувам и да бъда слят с  гората… Пътешественик в магията на живота… Обичам да плувам, да съзерцавам, да докосвам хората… да се смея… Обичам лекотата… Гълъбова душа…

Занимавам се с масажи и други практики. Обичам срещите с хора… Нов човек... нова вселена… Обичам живота…

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите, в които усещах и усещам Божественото проявление в мен!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудно беше да призная пред себе си илюзията, в която съм живял… отдалечеността  от любовта и автентичността на това, което съм!

 

В какво вярваш?

Вярвам в Божествеността на цялото творение! Вярвам в любовта и в проявата ѝ във всичко…

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в Божествеността, проявена във и чрез хората!

 

А в себе си?

Вярвам на този, който е в мен…

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нямам мечти… На нищо не се надявам…

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Имам цялата вечност!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е ! По-важно ми е да липсва причина за проявата на прошка!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да бъда доколкото мога тук и сега… Невинаги успявам… но и мимолетните разходки в минало и бъдеще ми носят усмивка… За мен са олицетворение на Вселенска комедия!

 

Харесваш ли нашето време?

Най-прекрасното време!

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на всяко място и пътуване, което мога да попия с любов и където мога да усетя любов!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота! За мен е любовен танц! Вълшебен, магичен, Божествен!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красиви са очите на любовта! Поглеждаш и изчезваш… Потъваш и изплуваш… Дишаш и дъхът ти секва… Отронваш сълза, а тя ухае на любов… Животът се ражда от тази сълза… Пролетта мечтае за тази сълза… Тази сълза съм аз… Тази сълза си ти…

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където има любов… В ръцете на Бога... сгушил душата ми…

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата!

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всички… всеки един, докоснал се до мен…

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да! Желая да увеличавам все повече вярата си и да проявявам все повече любов към всичко и всички… Желая все по-осъзнато да бъда Безусловна любов в действие!

 

Намерил ли си призванието си?

Не знам… Присъствам и участвам в това, което усетя!

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не! 

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам във вечността на живота !

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Детският смях, бляскавите очи, свежият въздух, лекотата, топлината в сърцето, нежността… И мнооого… мнооого други… няма край…

 

Какво е за теб самотата?

Не знам… Непозната е за мен…

Може би бих я описал като човек, изгубил смисъла на живота!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Трансформиращия се Божествен дух…

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Благодарност, топлота…

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил?

Бих прегърнал всеки, който е готов да получи любов… Няма някой по-специален!

 

Имаш ли вътрешен мир?

Невинаги… понякога се люлея в немира…

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е да се чувствам напълно свързан с Божественото… Бих казал… блаженството на дълбокия покой, който е отвъд щастието! А денят… всеки е съвършен, когато присъствам осъзнато…

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Дишай с любов, гледай с любов, докосвай с любов, действай с любов, живей със … за… и във любов! И никой избор не е грешен… те са само два… любов или страх… А страхът… и той е прекрасен... защото независимо кога… той ще ни тласне към любовта… Бъди този, който си… Край няма…

 

Какво може да те разплаче?

Всичко…

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Безброй неща…

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не знам дали изобщо е подреден… Но е неописуемо прекрасен пъзел…

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не знам… но самите парченца се видоизменят…

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

За това, че съм жив… Благодарен и Благословен съм… Дар е… И в момента пиша всичко това… усещам палитра от чувства… Какво повече да желая… Благодаря… Благодаря… Благодаря… 

Светлозар Желев споделя...

снимки: личен архив на Светльо

Казвам се Светлозар Желев, на 46 години.

Директор съм на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК. Бил съм директор в издателствата Сиела и Колибри. Преподавам в Книгоиздаване в СУ. Бил съм редактор в списанията ГРАНТА България и АРТизанин. Създател и водещ на рубриките „Литературен гид“ в радио Бинар и „Библиотеката“ по БНТ. Член на МЕНСА.

Автор и съставител на книгата „За бавното живеене и насладата от живота“.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки миг, преживян с приятели, в четене, пътуване, в мечти и любов. Всъщност, много голяма част от моите 46 години. Щастието е само миг, или мигове, които се редуват с нормалност. Аз винаги съм се опитвал да накланям везните на съотношението им в полза на нещата, които обичам и ме изпълват със щастие.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Смъртта на близки, приятели. Човешката глупост, фанатизма, злобата, завистта, алчността, егоизма, простотията. Всяко едно от тези неща ми носи физическа и ментална болка.

В какво вярваш?

В силата на всеки един човек, в това, че всичко зависи от нас, от наште сили и нагласа. Ето какво написах преди години:

„Вярвам в непосилната лекота на битието.

Вярвам в любовта, дори по време на холера.

Вярвам в трима другари.

Вярвам в смисъла на живота, дори след сто години самота.

Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния.

Вярвам в споделеността на вино от глухарчета.

Вярвам в красотата като гравьор на сънища.

Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка.

Вярвам в живота като начин на употреба.

Вярвам в дълга към удоволствието.

Вярвам в смеха и забравата.

Вярвам, че всеки има право на поправки.

Вярвам в живота назаем.

Вярвам в отхвърлянето на гордостта и предразсъдъците.

Вярвам, че след зимата на нашето недоволство ще дойде пролет.

Вярвам в след утрешния ден.”

Вярваш ли в хората?

Не, вярвам в човека.

А в себе си?

В себе си не вярвам прекалено често. И това ме убива.

За какво мечтаеш?

Мечтая за по-добър свят, за човещина, емпатия, разбиране, споделяне, съпричастност, светлина и образование. Те ще донесат всичко друго.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да – време, за да си организирам времето. Аз просто го живея, колкото – толкова.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много важна. Прошката е еманацията на доброто и емпатията в човека. Тя освобождава – и искащия, и даващия.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Винаги живея сега. Познавам миналото, и професионално – като историк, и като маниакален читател, и винаги гледам в бъдещето, за да бъда готов за него, за да го предположа и предразположа.

Харесваш ли нашето време?

Няма друго време. Ще цитирам едно от любимите ми стихотворения на Георги Господинов:

“Раят

е винаги другаде

в рая

са винаги другите

другаде

раят е другаде

друг

ад

е”

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Там, където съм бил, и там, където бих искал да бъда. Със знак за равенство. Във въображението си съм изминал хиляди пъти повече километри и съм посетил десетки пъти повече места, но те са ми толкова близки и важни за мен, колкото и тези, които съм посетил физически.

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Книги, пътуване, приятелство

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всички, влезли през очите ни и отбелязали се в ума и паметта ни. Тези, за които сме намерили време да им се насладим, да ги допуснем в себе си, и да се слеем с тях.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде. Може да звучи странно, но е факт. За това и толкова много обичам да пътувам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Жената до мен, близките ми, приятелите, добрите примери, които ми дават други човеци.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всеки ми е дал по нещо, от всеки съм взел. От родителите и брат ми, от роднините ми, през приятелите и колегите, до писатели, поети, художници, скулптори, режисьори и музиканти. И много непознати.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Страшно много неща, аз съм от хората с изключително нисък self-esteem. Дори при един тест, психологът в школата за запасни офицери в Плевен ми каза, че моят резултат е статистически невъзможен, толкова е нисък. Това,   обаче, ме кара да се опитвам да преодолявам себе си постоянно и винаги. Това е моето perpetuum mobile.

Намерил ли си призванието си?

О, да! Аз съм щастливец! Книгите са моето призвание, и съм посветил живота си на това те да намират своя дом и своите читатели – в България и по света.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не, ни най-малко. Смъртта е естественият край на живота ни и единственото нещо, което има значение, е как ще изживеем времето си до срещата с нея. Не вярвам в живота след смъртта, вярвам в следата, която можем да оставим, в спомена за нас, в доброто, което можем да извършим, в благодарността и уважението на хората, които можем да заслужим.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Прегръдка, усмивка, случайна среща, докосване, поглед, с една дума – хората.

Какво е за теб самотата?

Разговор със себе си.

Какво ти дава представа за вечност?

Вселената. А дори и тя е крайна. Човекът живее във Вселената от 5 минути космическо време, ако приемем, че от Големия взрив досега е изминала 1 космическа година. Ние сме се появили в 12 без 5 на 31 декември. И се мислим за вечни. Не, не сме. 


 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени. Никога нищо не е само бяло или само черно. Няма нито пълно щастие, нито абсолютна тъга или болка.

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Всеки, комуто би било приятно да го направя. Взаимността е ключът към щастието във всичко.

Имаш ли вътрешен мир?

Достатъчно често и недостатъчно дълго.

Кой е съвършеният ден за теб?

Днес. И Утре, но когато стане днес.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

„Живей бавно, наслаждавай се на всеки миг.“ – това пиша на читателите си в книгата „За бавното живеене и насладата от живота“. В книгата описвам какво разбирам под „бавно“ – хармонията между вътрешното ни усещане и външния свят – нещо, в което безрезервно вярвам.

Какво може да те разплаче?

Книга, филм, щастието и нещастието, любовта и болката, хора, които обичам и такива, които не понасям. Съпричастността и емпатията.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същите неща. Емпатията.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Парчетата са пръснати из цялата галактика. Ако познавате добре Млечния път, лесно ще го подредите.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не, но ми трябва сръхсветлинен двигател, за да мога да ги събера от планетите и звездите, разпръснати из спиралите на космоса на собственото ми съзнание.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя времето и близките, с които то ме е срещнало.

И благодаря за времето, и за близките, с които ме е срещнало.