Казвам се Васил Тонев и по
професия съм графичен дизайнер. Обожавам да пътувам по света и в България.
Изучавам и практикувам класически шаманизъм и нео-шаманизъм, изследвам и
практикувам върху себе си с растенията на силата – какао, рапе, мапачо, уачума,
аяуаска, ахо сача, магични гъби. Организирам незабравими приключения в Амазония
за среща с автентични лечители от джунглата, работещи с аяуаска – най-мощното
средство за директно самопознание и личностна трансформация, което аз съм
изпитвал.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя
живот досега?
Всички изминали моменти или периоди от живота си оценявам като хубави,
макар те да не са били най-прекрасните, когато са се случвали и съм бил в тях.
Били са най-хубави, защото са ме изградили такъв, какъвто съм – точно сега и тук.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Изправянето срещу самия себе си в пълните си светлина и сянка.
Отварянето на тъмните шкафове и чекмеджета в мен самия, на разтребването им, на
себеинспекцията. Пускането на всичко старо и неслужещо ми вече по пътя ми, но станало
част от навиците ми и зоната ми на личен комфорт.
В какво вярваш?
В силата на намерението, Природата, Творението, в личната сила, с
която всеки е дарен.
Вярваш ли в хората?
Да, в тези, които познавам. Научих се да не се предоверявам на
непознати.
А в себе си?
Да. В това се научих да вярвам, защото аз съм си най-важният човек в
живота си. И това не е егоизъм. Ако първо ние не сме си най-важните, тогава
няма и отвън да имаме важни нам хора и да ги ценим.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да продължавам да пътувам по света и в България, за да срещам
хора, места, събития и обстоятелства, които са в синхрон с висшето благо, с мен
и с пътя, който съм избрал – път към себе си и завръщане към себе си. Мечтая и
за мир и спокойствие на всички, населяващи този свят.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Няма. Времето стига за това, за което се отделя.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Изключително важна е и го научих и изпитах на практика съвсем скоро.
Една перуанска лечителка, живееща в град Пуно на езерото Титикака, ме научи на
прости, но мощни техники за лична прошка и прекъсване на незавършени енергийни
канали и връзки. Тя казва – Прости, за да
забравиш.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Сега и в близкото настояще, защото все пак мисля и планирам като цяло
дейностите, които са ми на сърце.
Харесваш ли нашето време?
Да! Живеем в изключително интересно и динамично време с много лична
свобода и възможности за пътуване, себеизразяване, изследване и каквото друго пожелаем.
Има ли места и пътувания, на които държиш най-много?
Божествените България и Перу.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го
с три думи...
Да. Животът е прекрасен във всеки миг, независимо как се чувствам. Приключение,
игра, изследване.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде в Перу.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни
моменти?
Желанието ми за изследване и себемотивацията.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и
влияние?
Предците ми, знайни и незнайни, родителите ми и един човек – на име Георги Христов – моят духовен брат.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, нещата, които откривам и осъзнавам, че не ми служат повече, за да
вървя напред.
Намерил ли си призванието си?
Да.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам. Смъртта е прекрасна и е етап от цялото, тя е следващо
ниво, порта, кръговрат. Животът винаги продължава, просто сменя формата си,
нищо не се губи.
снимки: личен архив на Васил
снимки: личен архив на Васил
А какво те кара да се чувстваш жив?
Осезанието за светлината и тъмнината.
Какво е за теб самотата?
Личен избор.
Какво ти дава представа за вечност?
Гледките из природата и планините.
Какво чувство изпитваш най-често?
Избухване на извора от възторг
Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или
не), който не можеш – кой би бил?
Дядо ми
Имаш ли вътрешен мир?
Да, открих го, пазя го и култивирам.
Какво е щастието за теб? Какъв е съвършеният ден за
теб...
Присъствие.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на
едно дете или на другите хора въобще?
Да слушат тялото и сетивата си, вътрешния си глас или водач – те никога
няма да ги подведат.
Какво може да те разплаче?
Силно емоционално преживяване
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Отново, силно емоционално преживяване
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е
подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Подреждам го всеки ден, а ако е напълно подреден – то животът ми, в
този му вид, ще отстъпи място на „смъртта“ ми.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш
най-голяма благодарност?
Ценя личната си свобода. Благодарен съм на родителите ми за това, че
съм тук и че съм точно такъв, какъвто съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар